Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (2)

Въведение

За младите пътешествието е част от образованието, за възрастните — част от преживяното.

Франсис Бейкън (1561–1626 г.), английски философ

Най-дългото пътешествие, предприемано досега, е до вече изследвано и подробно описано място. И макар че не е съпроводено от сензационни открития, а само потвърждава известното, то е огромно постижение за човечеството. Разбира се, става дума за пътешествието до Луната. Но най-поразителното откритие при първото кацане на Луната през 1969 г. е свързано с онова, което остава назад — онази блестяща точка сред безкрайната празнота. Иронията на това тридневно пътешествие се крие в преоткриването на Земята.

Но това едва ли би трябвало да ни изненадва. В крайна сметка основната цел на всяко пътуване е да видим, да се докоснем и да опознаем далечни места, като се сдобием и с още една награда: да преоткрием своята собствена родина и култура, както и самите себе си.

Първия път, когато се отправих на път — имам предвид на истинско пътешествие, — се озовах на малко летище в амазонската джунгла в Източен Еквадор. Бях дошъл да пиша за ваораните — племе, забравено от двадесет години. Хората от малката общност, с които ми предстоеше да живея, сякаш бяха родени в каменната ера. Ловуваха с копия и стрели, гордееха се със своята кръвожадност и ходеха голи. Пристигнах при тях с касетофон, камера и бележник. Шокът от първата ни среща беше от най-силните в живота ми. Уплаших се не на шега, когато голите мъже и жени, с разтеглени от украшенията от балсамово дърво уши, започнаха да дърпат ризата ми и да пипат най-ценните ми притежания. Не знаех какво да очаквам и се чувствах ужасно безпомощен.

Постепенно страховете ми намаляха, а интересът ми нарасна. Водачът ми говореше езика на ваораните. Хората от племето бяха миролюбиви. Научих имената им и няколко думи от езика им. След време се изненадах от бързината, с която се приспособих към новото си обкръжение. Щяха да са нужни години да опозная културата, но само след няколко дни вече не се стеснявах да ходя гол (но не и бос, защото втвърдяването на ходилата отнема шест месеца). Простичките украшения и разтеглените уши вече ми се струваха съвсем естествени, а обичаите на другите племена, включително и моето собствено, ми изглеждаха дивашки и ексцентрични.

След две седмици, колкото продължават повечето пътувания в тази книга, представата ми за нормално придоби нов смисъл. Започнах да гледам по нов начин на собствената си култура. Преди безкритично приемах, че Фройд е прав, че сексът е основната движеща сила. Но тук сексът отстъпваше пред оцеляването. Бракът се диктуваше от насъщната нужда за изхранване: мъжът ловуваше, жената отглеждаше маниока. За кратко бях подвластен на съвсем друг ритъм. Прибрах се у дома променен.

Непознатият свят

Не е ли достатъчно да четем книги? Защо изобщо ни трябва да пътуваме? Не може ли да си стоим у дома и просто да разгръщаме страниците или да „сърфираме“ през чудесата в света? Не. Книгите, филмите и интернет не могат да заменят преживяванията, способни да променят живота ни. И вие като мен ще откриете, ако не сте го сторили вече, че има места и неща, които могат да ни направят нови хора, но не е възможно да узнаем това предварително. Радостта от пътешествието е в изненадата и в тръпката. Известно време, може би няколко минути, се чувстваш като младеж, завладян от трепетите на първата любов. О, боже, казваш си, нямах представа, че тази планина или този храм е толкова малък, толкова голям или толкова красив. После мигът отминава, защото човек не е способен да понесе такова блаженство, но вълнението се запечатва в съзнанието. Нима е възможно да сме същите, след като сме посетили пирамидите или Еверест, или Големия каньон?

Опитът ни от пътешествията естествено не би могъл да промени света. Но пътуванията могат да променят личния ни живот, ако видим в тях нещо повече от досадна ваканция, запечатана в клиширани снимки. Хиляди хора се надяват на промяна всяка година, но от това светът не става по-добър. Дали и кога ще се случи нещо забележително, зависи единствено от нас. Няма надежден начин — освен ако не сме поети или художници — да предадем преживяванията си на другите хора. По-добре не опитвайте, а ги запазете за себе си, съзнавайки, че сте се сдобили с нещо неизразимо.

Макар и да не сме поети, преживяното има опосредстван ефект. Започваме да гледаме на нещата около нас по нов начин. Забележителностите са част от общото ни наследство. Не преоткрием ли за самите себе си екзотичните места, ще останем ощетени, изолирани от онова, което би трябвало да е наше достояние като жители на света в новото хилядолетие.

В миналото хората са били ограничавани от разстоянието, което е трябвало да изминат пеш, на кон, с кану или кораб. Нужни са били седмици или години, за да открият нови светове и да се докоснат до тях. Обиколката на Европа, предприемана от богаташите през XVIII в., е отнемала месеци. Един от най-големите средновековни пътешественици — Ибн Батута, успял да обиколи Северна и Източна Африка, Близкия изток, района на река Волга, Индия и Китай, но това му коствало 30 години непрекъснато пътуване. Днес за несравнимо по-кратко време можем да посетим всички места, които е видял той, в съвременния им облик. Пътешествията ни позволяват да се докоснем до собствения ни свят и наследство. Като жители на „световното село“, добре е да знаем какво наследяваме и какво оставяме за идните поколения.

Подходящото време

Никога не е имало по-добро време за пътешествия. Днес човек може да е в Маями сутринта и при ваораните вечерта (макар те вече да не са същите, откакто ги видях за първи път). Всички места, достигнати от Ибн Батута, може да се посетят в рамките на няколко месеца — невероятна скорост, която би смаяла някогашните пътешественици.

Имате възможност сами да се убедите в това. Почти всички места, за които се говори в тази книга, могат да бъдат посетени в рамките на 24 часа от всяка точка на света. Бихте могли да плавате дни наред по Амазонка до прочутия град Манаус, но може да стигнете там и с директен полет от Рио де Жанейро. Лондончанинът или нюйоркчанинът може да се озове в най-далечната населена точка — Великденския остров, само за денонощие. Заможният любител на пътешествия може да се наслади на всяко място и маршрут, споменати в тази книга, в рамките на една-единствена година.

Но ви съветвам да изберете туристическата дестинация внимателно. Пътуването — или по-скоро посещението на тези места — наистина може да разшири кръгозора ви, ала само ако изборът ви е направен съзнателно. Една от целите на тази книга е да ви покаже как да се сдобиете с богати, запомнящи се преживявания, а не да трупате повърхностни впечатления. Шегата: „Щом е вторник, значи сме в Рим“, съдържа тъжната истина за масовия туризъм.

Цел на тази книга е да разшири кръгозора ви, като ограничи възможните маршрути. Всяка дестинация предлага нещо значимо, което изисква време да се опознае, но което ще възнагради старанието ви. Разбира се, малцина имат достатъчно време, да не говорим за финансови възможности, за да си позволят дълги екскурзии. Повечето от нас обаче могат да „откраднат“ седмица-две от забързания си живот. В тази енциклопедия са представени туристически забележителности, до които можете да стигнете лесно и чието посещение ще ви донесе приятни изживявания. Не можете да опознаете Киото, ако не овладеете добре езика и културата на японците; еколозите и геолозите цял живот изучават Големия каньон и Йосемити; но две седмици на тези места са достатъчни, за да усетите атмосферата им. Една почивка в планината Каракорум в Китай може да ви донесе не по-малко дълбоки (макар и различни) прозрения, отколкото тези на туриста или ездача, непрекъснато задаващ си въпроса дали ще преодолее следващия рид.

Стесняването на избора на възможните дестинации улеснява набелязването на целта. Осъществяването й само по себе си носи удовлетворение, независимо от характера на преживяното на новото място. Ще добавя, че бихте могли да направите това удовлетворение още по-пълно, като пренебрегнете лесните варианти. Различните средства за придвижване дават възможност да поемете по малко познати пътища, да пътувате в стар и бавен автобус, вместо в бърз и с климатик. Малките неудобства помагат да натрупате впечатления. Да поемете с автобус към мразовитите пустинни части на Тибет е рисковано начинание, но то ще направи пристигането в Лхаса по-сладко.

Полезни съвети

Фокусирайте се върху това, което предпочитате: дивата природа или градската среда; близка или далечна дестинация; непозната култура или родната. Преценете какво може да постигнете за времето, с което разполагате. Сравнете цените: винаги има и по-евтин начин, който може да се окаже и по-добрият.

Здраве. Пресметнете рисковете.

Екипировка. Обикновено е добре да се снабдите с нея предварително, но в някои случаи е препоръчително да се купи на място при пристигането.

Застраховка. Направете я предварително. Прочетете текста с дребен шрифт. Ще можете ли да я ползвате на място? Ще ви помогне ли да се приберете успешно?

Непредвидени ситуации. Направете си резервен план за действие при непредвидени обстоятелства. Запишете си към кого може да се обърнете. Проверете алтернативните възможности за пътуване.

Език. В непозната среда опитният гид е ключ към доброто пътуване. Лошият гид може да го превърне в истински кошмар. Бъдете предпазливи: няма гаранции на кого ще попаднете.

Комуникации. Проверете дали вашият мобилен телефон има включен международен роуминг. В непредвидени ситуации не само може да ви спести време и пари, но и да запази живота ви, както и този на професионалните спасители.

Брой на пътуващите. Опасно е да пътувате сами. Голямата група обикновено е ненадеждна. Най-добре е да сте в малка група — от двама до четирима души.