Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (6)

6.

Когато това се случи за първи път, Взиир не разбра напълно какво собствено се е случило. Едва беше успял да се докосне до мозъка на хуманоида, когато получи яростен отпор. Изплашен от такава реакция, Взиир отстъпи. Когато пък след няколко секунди той се опита отново да встъпи в контакт с този мозък, не можа да го намери. Може би, помисли си Взиир, това е някакъв специален механизъм, ограждащ човешкия мозък от външни въздействия. Само че това беше малко вероятно, защото мозъкът на хуманоидите и без това беше защитен доста ефективно.

Още когато се намираше на борда на космическия кораб и се опитваше да установи контакт с астронавтите, Взиир разбра, че мозъкът на хуманоида е защитен от външни въздействия и че на хуманоидите не им харесва, когато Взиир успяваше да проникне в незащитения мозък — това го разбра по възмущението, което възникваше, щом се докоснеше до него.

Но такова пълно отсъствие на признаци за живот в мозъка, до който току-що се беше докоснал, никога по-рано не беше отбелязвал. Изобщо никакви сигнали. Пустота. Озадачен от такъв обрат на нещата, Взиир реши още веднъж да се докосне до открит мозък, разположен наблизо до мозъка на изчезналия хуманоид.

— Моля ви, изслушайте ме, аз съм нехуманоиден мислещ организъм. По нещастно стечение на обстоятелствата, докара ме от моята планета един земен кораб, аз искам само едно…

И отново могъщо изригване на енергия — страх, ужас, болка, шок. След миг всичко това изчезна. Мозъкът изобщо престана да излъчва енергия.

— Къде сте? Къде сте?

Окончателно разтревожен, Взиир реши да премине във видимия спектър, за да разбере в края на краищата какво става. Не го възпря даже фактът, че при това самият той ставаше видим за човешкия мозък. Той пренастрои структурата си и откри, че се намира в болнична стая. Точно срещу него, в кревата, лежеше човек без явни признаци за живот. Около кревата бяха разположени множество прибори, на които светваха червени точки. Към кревата от всички страни бързаха няколко души с еднаква униформа. По лицата им се четеше напрежение и известно учудване.

Внезапно Взиир разбра всичко. Човешкото същество в кревата беше прекратило съществуването си, както и онова, първото, когато Взиир се докосна до мозъка му.

Взиир веднага се пренастрои в невидимия за човешкото око спектър и се заби в далечния ъгъл на стаята. Трябваше веднага да се ориентира в случилото се.

Дадено е: загиват две човешки същества.

Дадено е: и двата хуманоида прекратиха съществуването си веднага след неговото, на Взиир, докосване до мозъка на тези същества.

Въпрос: явява ли се мисловната връзка с тези същества причина за гибелта им?

Самата възможност за подобна ситуация хвърли Взиир в отчаяние. Цялото му тяло се превърна в плътна топка, мисловните процеси почти спряха. Трябваха му няколко минути, за да преодолее шоковото състояние. Ако опитите му за установяване на мисловен контакт с хуманоидите водят до летален изход, надеждите му да получи помощ и да се върне на родната планета са равни на нула. Как може той да се опитва да установи контакт, ако хуманоидите…

И тук Взиир си спомни своето пътешествие на борда на земния кораб. Той десетина пъти се опитваше да установи контакт с членовете на екипажа, действително безуспешно, но нито един от тях не прекрати съществуванието си. Това беше напълно очевидно доказателство, че хората изцяло са в състояние да понесат нахлуването на Взиир в човешкия мозък. По такъв начин самият опит да установи контакт с открит мозък на земен жител не можеше да стане причина за смъртта на тези два хуманоида.

Възможно е Взиир по чиста случайност да се е докоснал до мозъка на тези две същества в момент, когато са се намирали на ръба на естествената си смърт. Може би мястото, на което бе попаднал Взиир, е предназначено за хуманоиди, стигнали до края на жизнения си път. Щяха ли да загинат хуманоидите, ако от негова страна нямаше опит за контакт? Или самият опит за контакт прекъсна последната тънка нишка, свързваща хуманоида с битието? Взиир не знаеше това. Той не беше на себе си от факта, че изобщо не може да се справи с възникналата ситуация. Едно разбра напълно ясно: времето му ставаше все по-малко. Ако той не намери начин да се свърже някак си с хуманоидите, то в него скоро ще започне процес на разпадане в обмяната на веществата, след това ще последва стадий на затвърдяване на вътрешните органи, след което ще изгуби способност за адаптация… и смърт.

Взиир нямаше избор. Да се опитва да установи контакт с мозъка на земен жител — ето това е единственият път към спасението. Внимателно и без да бърза, Взиир започна да опипва най-близките до него източници на биотокове — човешки мозъци. Но те бяха затворени.

Взиир особено се интересуваше от следния проблем: затворен ли е мозъкът на хуманоидите срещу нахлуването на чужди за тях мислещи същества или пък е затворен и за непосредствената връзка „мозък с мозък“ между самите хуманоиди? Във всеки случай, Взиир досега не беше успял да открие телепатична връзка между хуманоидите. Що за странна раса!

Може повече да му провърви на друго ниво на тази огромна сграда? И Взиир се изниза под вратата в коридора, по служебната стълба се изкачи на следващия етаж. Изпълнен с надежда, Взиир още веднъж настрои рецепторите си за приемане. Ето мозък — затворен. И още, и още. Но ето, най-после, един открит мозък. Взиир старателно се подготви за предаване на мисловното си послание. За да избегне неприятностите, този път той сведе до минимум интензивността на проникване в мозъка на хуманоида.

— Извънземно мислещо същество търси помощ…

Отговорът беше явно отрицателен и рязък. Взиир отстъпи веднага, изчака известно време, вътрешно напрегнат. А ако и този опит е предизвикал прекратяване на съществуванието на хуманоида? Но мозъкът продължаваше своята дейност, само че сега той беше затворен с преграда, която Взиир не можеше да пробие. Отчаяние обхвана Взиир — още един провал. Нито за миг не беше възникнало нещо, което поне смътно да напомня за двустранна телепатична връзка. Дали имаше някакъв друг път да се установи контакт с мозъка на хуманоида? След като се справи с обхваналото го отчаяние, Взиир тръгна да търси поредния мозък, открит за установяване на контакт. А какво друго му оставаше да прави?