Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Something Wild is Loose, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2020 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми(2020 г.)

Издание:

Автор: Робърт Силвърбърг

Заглавие: Нощни криле

Преводач: Стиляна Петрова

Издател: Издателска къща „Ролис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: повест

Печатница: ИПК „Родина“

Редактор: Анелия Андонова

Технически редактор: Кирил Костов

Художник: Димо Кенов

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12098

История

  1. —Добавяне

5.

Доктор Питър Мукхерджи, ръководител на отделението по невропатология, току-що бе започнал визитация в своето отделение, разположено на шестото ниво на болницата, когато в наушника на преговарящото устройство прозвуча безупречно вежливият, лишен от интонация глас на диспечера робот:

— Отговорете, моля, на карантинния блок. Веднага отговорете на карантинния блок. Веднага отговорете на карантинния блок.

— Те могат да почакат. За мен това е най-напрегнатото време на работния ден и…

— Молят ви незабавно да отидете в карантинния блок.

— Слушайте, на мен сега ми предстои сеанс по телепатия с девойка, която се намира в състояние на кома вече няколко години. Аз съм единствената й връзка с целия свят. И ако не проведа сеанса навреме…

— Доктор Мукхерджи, Вие сте длъжен незабавно да отидете в карантинния блок.

— Защо ли им е потрябвал на тези карантинници невропатолог, и то така спешно? Дайте ми възможност да проведа сеанса с това момиче и след около четиридесет и пет минути ще мога да посетя карантинното…

— Доктор Мукхерджи…

Да се спори с машината беше безполезно. Мукхерджи потисна растящото раздразнение и като въздъхна, се отправи към карантинния блок. Избухливостта, любовта към острите подправки и телепатичният талант бяха фамилна черта на много поколения Мукхерджи. Все още в лошо настроение той набра своя код, извика Главния компютър и внесе промени в работния си график.

— Трябва някак си да отделя половин свободен час. Нещо изключително се е случило в карантинния блок. Но ти нали знаеш за това?

Главният компютър, по принцип, не беше лошо момче, той даже се погрижи да предостави на доктор Мукхерджи спешно едноместно ролербъги, пристигнало на изхода в същата минута, когато Мукхерджи се появи на прага на Главния корпус. За някакви си три минути ролерът достави доктор Мукхерджи през целия космодрум до карантинния блок, като не му даде време окончателно да се справи с раздразнението. Сканиращото устройство, вградено във вратата, хладнокръвно преглътна жетона му и съобщи с безразличен глас, че доктор Мукхерджи го чакат в палата №403.

Зад вратата под №403 Мукхерджи откри ординаторска зала, разделена на две секции. Отдалечената секция принадлежеше към сградата на карантинния блок, втората секция, преградена с масивна прозрачна стена, беше предназначена за посетителите на карантинния блок. Зад прозрачната стена, на твърди кушетки, в напрегнати, неуютни пози бяха се разположили шестима астронавти с посърнали лица. Пред стената нервно крачеха трима сътрудници на карантинния блок. Раздразнението на Мукхерджи малко поспадна, когато видя, че един от карантинните работници е негов стар приятел от колежа, японецът Ли Накадаи. Те доста често се срещаха в закусвалнята тук, в болницата, но напрегнатата работа понякога ги разделяше за месец и повече.

Накадаи веднага премина на въпроса.

— Питър, случвало ли ти се е да чуеш за епидемия от еднакви нощни кошмари при различни хора?

— Какво? Какво?

— Тези момчета преди няколко часа се завърнаха от рейс до звездата Нортона. Физическото им състояние е наред — пет десетки, и аз щях да ги пусна от карантината, ако не беше забавната история с тези кошмари. При всички тях има ярко изразено нервно изтощение, което, както те казват, се дължи на почти месечно бодърстване. На практика цял месец момчетата почти не са спали. Причината вероятно е в това, че веднага щом някой от тях заспивал, тутакси бил посещаван от невероятно ярък и „истински“ кошмар. Всичко това е толкова необикновено, че аз реших да извикам специалист по невропатология и да проведа необходимите тестове и анализи. Може да са прихванали вирусно заболяване на мозъка, може и нещо по-лошо.

Мукхерджи се намръщи:

— И заради това ми прекъсна визитацията?

— А ти поговори с тях, това може да те поуспокои малко и да те заинтересува. Рядък случай.

Мукхерджи внимателно огледа астронавтите:

— Е, какво имате да ми казвате, момчета, за тези сънища? Докладвайте!

Изправи се висок, едър офицер, който се представи като лейтенант Фолкирк, и разказа следното:

— Аз бях първата жертва. Това се случи веднага след старта. Имах чувството, че някой буквално се докосва до мозъка ми и го изпълва със страшни картини. При това всичко изглеждаше напълно реално, докато продължаваше този сън или кошмар, наричайте го както искате. Имах усещането, че тялото ми започва да се превръща в нещо друго, чувствах как от всичките ми пори тече кръв. Всичко изглеждаше както в обикновен лош сън, само че ъ-ъ… този кошмар беше по-реален. Десет пъти по-реален. Не, като че ли петнадесет пъти. Съвсем реален, „жив“, бих казал. Няколко часа след това същото се случи и с командира — лейтенант Родригес. Той беше посетен от други образи, но яркостта и реалността на тези образи са били точно същите, както и в моя сън. А после, в зависимост от това, кога настъпваше почивката на момчетата, те също скачаха в постелите от страшни сънища. Двама от нашите три седмици подред гълтаха транквилизатори. Но ние сме все здрави, закалени хора, преминали през специална подготовка. Ако обикновен човек, не астронавт, трябваше да живее цял месец със съзнанието, че тези кошмари са тук, наоколо, просто не зная… Пък и работата не е в образите, а в тяхната яркост, реалност. Абсолютно „живи“ сънища.

— И те през цялото време се връщаха, тези кошмарни сънища? През цялото време, докато товарният ви кораб пътуваше към Земята? — попита явно заинтересуван доктор Мукхерджи.

— Да, всеки път. Трябваше само да задремеш. Даже и най-силното приспивателно помагаше слабо. Тези сънища идваха веднага, щом заспивахме. Просто някаква епидемия.

— Кога се случи това за последен път?

— По време на последната смяна, буквално преди кацане.

— Откакто сте излезли от кораба, някой от вас спал ли е?

— Не — отговори за всички лейтенант Фолкирк.

Един от астронавтите добави:

— Докторе, лейтенантът изглежда не ви обясни съвсем точно кое как е. Това бяха такива кошмари, от които можеш да се побъркаш, и то много лесно. Провървя ни, че още са ни останали трохички здрав разум. Ако, разбира се, са останали.

Мукхерджи започна да барабани с пръстите си, като се опитваше да си припомни подобен случай в историята на разни патологични отклонения, но не можа да си спомни нищо, което поне малко да прилича на това. Той знаеше за случаи с масови халюцинации; имало ги е доста през дългата история на човечеството, когато цели тълпи от хора са виждали дяволи, огнени знаци на небето и много други неща. Но едва ли можеше да си представи следващите една след друга насочени халюцинации, от вахта на вахта, които преследват здрави, несуеверни астронавти. Това беше безсмислица.

Накадаи се обърна към Мукхерджи:

— Питър, момчетата имат едно предположение, наистина, малко фантастично, но може би…

— Така, и какво е предположението? — прекъсна го Мукхерджи.

Лейтенант Фолкирк насила се засмя и каза:

— Честно казано, това, разбира се, е чиста фантастика…

— И все пак?

— Общо взето, ние помислихме, че това е могла да бъде някаква телепатична дяволия от онази планета, която по някакъв начин се е промъкнала на кораба или е била случайно натоварена заедно с продукцията. Тази дяволия, като се е посъвзела, е започнала да броди из кораба и да надниква в мозъците ни веднага щом заспивахме.

— Напълно е възможно — добави друг астронавт — това същество, преминало с нас целия този път, все още да се намира на кораба, а може би броди вече някъде из града.

— Невидимото Нощно Чудовище от Кошмарите — каза Мукхерджи със слаба усмивка. — Едва ли може да се приеме това на доверие.

— Но нали ги има така наречените „телепати“ — запалено каза Фолкирк.

— Известно ми е — рязко го прекъсна Мукхерджи. — Самият аз съм телепат.

— О, извинете, докторе, и през ум не ми е минавало…

— Но въпреки всичко и през ум не ми е минавало — продължи Мукхерджи с по-доброжелателен тон — да търся телепати под всеки храст. Аз не мога да управлявам тази ваша дяволия, разбрано? По-вероятно ми се струва предположението, че вие сте се заразили от някакво заболяване на мозъка, което, като енцефалита, се предава от един на друг и предизвиква подобни лоши сънища.

Астронавтите помрачняха, поглеждайки обезкуражено към доктора.

— Аз не твърдя, че това е точно така — продължи доктор Мукхерджи, — това е просто работна хипотеза, една от многото. Разбира се, ние ще научим много повече, след като ви изследват по-обстойно.

Поглеждайки към часовника, Мукхерджи се обърна към Накадаи:

— Ли, едва ли сега ще мога да установя нещо по-точно и затова се връщам при пациентите си. Момчетата трябва да минат през пълно неврофизиологическо изследване. Проследи, моля те, данните от изследването и по реда на постъпването им да се изпращат при мен. Състави им плаващ график, нека спят на смени по двама през равни интервали от време. Ще ти изпратя един от операторите, за да ти помогне да се справиш с телеметричната апаратура. Ако при някое от момчетата се повтори онова, което е било на кораба, дай ми знак веднага.

— Добре.

— И дай им да прегледат и попълнят телепатични тестове. Още тази вечер ще направя първите проби с всеки един от тях за откриване на телепатичните им способности, веднага след като се запозная с данните от изследването. Така, е, и пълна карантина, това ви е ясно. Сигурен съм, че ти ще направиш всичко както трябва, Ли.

Накадаи мълчаливо кимаше с глава. Мукхерджи подари на шестимата угнетени астронавти една професионално бодра усмивка и се отправи в своя корпус. Вирусно заболяване на мозъка? Или чуждороден невидим организъм, който предизвикваше кошмари? Той не беше много сигурен коя от тези версии му харесва повече. А може би във всички страшни сънища, които преследваха шепата хора, затворени в металната кутия на космическия траулер, ще се намери някакво прозаично и даже скучно обяснение — нещо като бактерии в корабния порцион или глупава повреда в бордовия рециркулатор на въздуха. Всичко можеше да бъде.