Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (16)

16.

Самотен, печален и опустошен, Взиир вече няколко часа не предприемаше даже опити да встъпи в контакт. Каква беше ползата от това? Колкото и пъти да се беше опитвал, резултатът винаги беше един и същ: самият той стигаше до изтощение и явно дразнеше хуманоидите.

Тукашното светило скоро трябва да изгрее. Взиир имаше намерение да се измъкне от сградата веднага щом потоците слънчева радиация рукнат към земята и да свали всичките си защитни обвивки. Това ще бъде една много бърза смърт, с която ще свършат и всичките му страдания. А мечтите за връщане на родната планета са безплодни и нереални, по-добре съвсем да ги изхвърли от съзнанието си. Сега трябва да се подготви за…

Какво е това?

Някой го вика. Ясен и дружелюбен е този зов:

— Ела при мен. Разкажи ми всичко. С какво мога да ти помогна?

Взиир беше обхванат от такова вълнение, че няколко пъти преминаваше от инфрачервената в ултравиолетовата част на спектъра, излъчвайки потоци енергия. Накрая той се справи със себе си и определи посоката, откъдето идваше този зов. Беше съвсем наблизо — в края на коридора, където се намираше Взиир.

— Ела при мен.

Да, да. Като извади докрай мисловните пипалца, Взиир се устреми към този зов.