Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (11)

11.

Девет и половина предобед. Доктор Литър Мукхерджи, изморен и блед след поредния телепатичен сеанс, обикаляше своето неврофизиологично отделение. Отделението причиняваше много главоболия: шизофрения, Сатина с нейната кома, десетина истерици, няколко паралича и др. Това беше напълно достатъчно, за да работи по шестнадесет часа без прекъсване. Но това пък спомагаше за бързото развитие и укрепване на телепатичните способности на младия доктор. В един прекрасен ден службата му в болницата ще приключи и той ще може да практикува в която и да е точка на планетата. Престижът на болницата на Космодрума беше много висок. Да, един прекрасен ден… А засега трябваше да работи с пълно напрежение на силите и следователно можеше да мечтае само за най-близкото бъдеще. Скоро ще приключи вечерната визитация и ще се наспи, а утре всичко започва отначало. Но тук мислите му бяха прекъснати от приглушен механичен глас:

— Доктор Мукхерджи, незабавно отговорете на доктор Бейли, той е в кабинета си.

Бейли? Главният лекар на невропатологичното отделение е все още на работа? По каква причина? Подобни повиквания не трябва да се игнорират. Мукхерджи предаде на Главния компютър, че го вика главният лекар и бързо тръгна към кабинета му, където върху матово стъкло се мъдреше надпис:

Доктор Самуел Ф. Бейли

Главен лекар

Когато Мукхерджи влезе в кабинета, там се намираха вече повече от половината лекари на отделението, както и няколко старши лекари от други отделения. Доктор Бейли, здрав мъж около петдесетте, преглеждаше лентите на отчетите. Като видя Мукхерджи, той му кимна приветливо, въпреки че никога не са били в особени приятелски отношения. Доктор Бейли принадлежеше към старата школа невропатолози и се отнасяше към телепатията като инструмент за лечение с голяма доза скептицизъм.

— Както вече казах — продължи доктор Бейли, — тези рапорти постъпваха днес през целия ден. И всичките, неизвестно защо, са изпратени при нас, в невропатологията. Ето послушайте: двама сърдечноболни, намиращи се в състояние на покой, внезапно са били подложени на рязък шок, който един от лекуващите лекари нарече огромно претоварване на нервната система на пациента. И двамата са починали. Още един пациент, който е преминавал лечебен курс за възстановяване на функциите на щитовидната жлеза, по време на сън е почувствал толкова силно нервно претоварване, че ще трябва да го оставим в болницата поне още за половин година. По-нататък: пациентът, на когото са правили операция за отделяне на тумор от главния мозък, внезапно започнал да се движи на операционната маса, независимо от това, че се е намирал под наркоза, в резултат на което по-голямата част на главния му мозък е повредена от лазера. И така нататък. Из цялата болница се наблюдават ето такива сериозни случаи. По данни на Главния компютър още четиринадесет човека, освен онези, за които казах, през последните единадесет часа са се събудили от изключително интензивни сънища, за което свидетелстват данните от електроенцефалограмите. При всичките тези пациенти е настъпило, в една или друга степен, влошаване на физическото и психично състояние. Контролният Център, свързан с Главния компютър на болницата, не можа да открие подобна епидемия от кошмари през цялата история на съществуване на болницата. Няма причини да смятаме, че виновник за тези събития са порциона за хранене в болницата и питейната вода. Тук всичко е напълно изрядно. И въпреки всичко пациентите, намиращи се в състояние на покой, продължават да страдат от странни кошмари. Има опасения, че пациентите, намиращи се в тежко състояние или заспали след операция, сега са подложени на по-голям риск. Вече е проведена определена работа за връщане към бодърстване на най-тежко болните, на много други са променени режимите на сън и процедури. Все още тези мерки са напълно ефективни, но не решават изцяло проблема и ако тази „епидемия“ продължи и утре… — Бейли спря поглед на Мукхерджи и след кратка пауза продължи:

— Контролният център предлага само една хипотеза: някой, с мощен телепатичен потенциал, вкарва в мозъка на спящите хора някакви образи, наподобяващи изключително силен кошмар. Доктор Мукхерджи, смятате ли това за възможно?

— Това е напълно възможно. Само че ми е трудно да си представя, че някакъв си човек, телепат, се разхожда из болницата с една-единствена цел — да внушава кошмари на спящи пациенти. Но аз имам въпрос: свързва ли Контролният център тези събития с онова, което е станало в Карантинното отделение?

Бейли озадачено погледна към купчината перфоленти и диаграми върху бюрото си и попита:

— А какво собствено е станало в Карантинното?

— Тази сутрин от рейс са се върнали шестима астронавти, които разказаха, че цял месец не са могли да спят поради непрекъснати кошмари. Доктор Ли Накадаи е извършил основен преглед и тестиране и ме покани в качеството на консултант. Но аз не успях да изясня нищо важно. При мен, в ординаторската, сигурно вече са пристигнали отчети за по-нататъшните изследвания, но…

— Контролният център се занимава с неща вътре в болницата и не може да отговаря за целия Космодрум. И даже да са страдали тези астронавти от лоши сънища по време на рейса, то аз не виждам какво общо има тук „епидемията от кошмари“, за която ние…

— Точно така — не много любезно го прекъсна Мукхерджи, — те всичките са имали кошмари по време на рейса. А ето сега те всички си почиват още от сутринта и нищо не тревожи съня им. Затова пък в болницата е започнала „епидемия“ от много силни халюцинации, възникващи само при спящите. Това може да означава само едно — онова, което тревожеше астронавтите, се е преместило в болницата. Това нещо, което доведе тренираните, здрави момчета до нервно изтощение и предизвика толкова беди при нас — то е тук някъде, до нас.

Мукхерджи забеляза, че не само Бейли, но и всички останали го гледат някак вцепенено.

— Извинете, ако за вас всичко това изглежда доста фантастично, то аз се занимавам с този проблем от сутринта и вече посвикнах с него. Въпреки че идеята се оформи в едно цяло едва сега, когато разбрах подробно за събитията в болницата. Не твърдя, че всичко е именно така. Още повече че подобно предположение беше направено тази сутрин от самите астронавти. Едва сега разбрах, че това е напълно възможно. Струва ми се, че подобна хипотеза най-пълно отговаря на онова, което става в болницата, затова смятам, че ние трябва да я проверим колкото се може по-бързо, ако не искаме да изгубим още няколко десетки човешки живота.

— Добре, докторе — каза Бейли, — вие как предлагате да извършим разследването?

Въпросът изненада Мукхерджи. Той от сутринта се занимаваше с този странен случай, но за това как да се проведе разследването в мащаба на цялата болница, той не беше мислил. И ето че Бейли с въпроса си го определи като отговорен за решаването на този повече от странен въпрос, без даже да го попита. Разбира се, не можеше да се откаже, даже и заради това, че той, Мукхерджи, е единственият телепат в цялата болница. Още повече ако из болницата действително се разхожда някакво телепатично същество, то кой друг, ако не телепатът, ще може да го открие?

Като се справи с вълнението, Мукхерджи каза:

— Е, добре. Ще започнем с това, че ще ми бъдат нужни подробни отчети за случаите на халюцинации с точно указание за времето и мястото…