Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Ценка Стойчева-Цветелина
- Корекция и форматиране
- NMereva(2020)
Издание:
Автор: Ценка Стойчева — Цветелина
Заглавие: Сребърната нишка
Издание: първо
Издател: ЕТ „Иван Лапчев“
Град на издателя: Казанлък
Година на издаване: 2002
Тип: сборник статии
Националност: българска
Редактор: Румен Денев
Коректор: Йорданка Неделчева
ISBN: 954-983-3267
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13070
История
- —Добавяне
Пета коренна раса — Арийската
Задачата на пета коренна раса е да развие висшите човешки умствени и психически способности. Както вече казахме, тя е произлязла от първичните семити, показали най-високи интелектуални постижения. От нейните седем подраси досега са се проявили само пет. Това са древноиндуската, древноперсийската, египетско асиро-вавилонската, гръко-римската и съвременната западноевропейска култури.
Първата подраса от Централна Азия постепенно се изтеглила в Индия и там се установила на юг от Хималаите, завладявайки обширния полуостров Индостан. Нейни представители са не само арийските индуси, но и част от населението на Египет, от която произхожда висшата управляваща класа.
Втората подраса са арийските семити. Нейни представители са народите от Халдея, Асирия и Вавилон, а също съвременните араби и маври.
Третата е иранската, към която принадлежат древните перси и техните потомци — съвременните перси. Към четвъртата — келтската — принадлежат древните гърци и римляни, а също съвременните италианци, гърци, французи, испанци, ирландци, шотландци. Към петата — тевтонската подраса — принадлежат славяните, скандинавците, холандците, немците, англичаните и потомците им, разпръснати по цял свят.
* * *
Това накратко е обзорът на расите, населили и все още населяващи нашата планета от Сътворението до днешни времена. В продължение на необозрими по своята продължителност еони време физическото тяло на представителя на съответната антропологична раса е достигало, в резултат на еволюционното си развитие, ниво на годност да възприеме и понесе, без това да му навреди, степента на повишена вибрация на съзнанието, което го обитава. При еволюционния си напредък, разширявайки съзнанието и по този начин — повишавайки вибрациите си, душата се превъплъщава в тяло от тази раса, която е подходяща и способна да ги понесе. Затова тези души, които изостават в развитието си, се въплъщават в телата на т.нар. останки от предшестващите раси — Лемурийци, Атланти и т.н.
Ще илюстрирам казаното по-горе с най-обикновен електрически кабел. За да издържи на високо напрежение, той трябва да е с необходимото сечение и съпротивление. Не можем през кабел, пригоден за 220 V да пропуснем 380 V, поради очевидната причина че той просто ще прегори. Казано технически, проводникът трябва да е съобразен с електричеството, което ще протича през него.
Телата, които обитават представителите на шеста подраса, са годни да понесат „високото напрежение“ на душите ветерани, заселили се в тях. На техните плещи е възложен тежкия товар — отговорността да поведат и изведат човечеството на следващото стъпало от общото ни еволюционно развитие. Огледайте се около себе си и ще ги разпознаете. Учени, писатели, творци на изкуството, откриватели, политици, хора на бизнеса. Мнозина от тях са във все още млади тела и тепърва ще се въоръжават със знания и опит, необходими им, за да се включат пълноценно в този решителен етап от развитието на живота на планетата ни. Те имат неизброими лица. Но това, което ги обединява, е целта, която са си поставили и на която са подчинили целия си живот — забравяйки за себе си, да служат на другите.
Когато човек, в един от животите си, най-после премине през кризата на „юношеството“, навлизайки в духовната си зрелост, чрез разширеното си съзнание той автоматично, често без дори да го осъзнава с физическия си мозък, преминава в „по-горен клас“, т.е. заема подобаващото му място сред представителите на следващата подраса или коренна раса. Тогава водещият мотив, който го движи все по-напред, и на който е подчинен животът му, вече не е желанието, а стремежът — към самопознание, развитие и духовно израстване. Това е онзи изначален божествен импулс, който го мотивира да върши добро и да бъде полезен не само за себе си, но и за другите. От този знаменателен момент, когато подбудите стават все по-чисти, а сърцето — все по-любящо, космическият Човек напуска низходящия път на инволюцията и поема към духовните висини. Пред смаяния му вътрешен взор се спуска, подобно на искрящия мост на дъгата, стълба от светлина, която води към небето. И по тази стълба на библейския Яков той поема по обратния път към дома, носейки, дълбоко скътан в сърцето си, блестящ духовен елмаз, добит и шлифован от самия него. И именно поради това — безценен по своята същност.