Ценка Стойчева-Цветелина
Сребърната нишка (44)

Карма не означава единствено възмездие

„Не си събирайте съкровища на земята,

дето ги яде молец и ръжда,

и дето крадци подкопават и крадат;

но събирайте си съкровища на небето“

Матей, 6:19-20

В средата на 80-те години Българска телевизия излъчи сериала „Шогун“. Вероятно повечето от читателите са гледали този нашумял за времето си филм, защото си спомням как улиците опустяваха, когато се излъчваше поредния епизод. Тогава аз лично за пръв път чух думата карма. За себе си я преведох като Съдба или Предопределение. Впоследствие разширих и задълбочих понятието си за нея и започнах да смятам, че познанията ми по темата са добре известни едва ли не на всеки втори човек. Но при контактите си с мои познати и приятели разбрах, че за повечето от тях тя означава най-вече неумолима и жестока съдба. Затова на следващите страници ще се постарая да споделя с вас досегашното си разбиране за този термин от източната философия.

Карма е дума от санскрит (древен индийски език) и в буквален превод означава действие, а в по-разширен смисъл — че всяко действие е последвано от противодействие. Кармичният закон — Законът за причината и следствието — е един от законите, на които се подчинява цялата Вселена — галактики, звезди, слънчеви системи, планети, както и техните обитатели. Ние хората също сме подчинени на този закон волю или неволю. Преведен с езика на Библията той гласи „Каквото си посял, това и ще пожънеш“, а нашият народ има еквивалентна поговорка: „Каквото си надробиш, това ще сърбаш“. Това е закон за Висшата справедливост, който, в пряко взаимодействие със Закона за прераждането, по брилянтен начин движи еволюцията във Вселената, уравновесявайки везните.

Темата за кармичния закон е обширна и многоизмерна. Аз самата не претендирам за всеобхватност, затова ще се огранича да изложа само няколко основни положения, проверени и потвърдени и чрез личните ми опитности. Сведено до човешки и личностен план карма не означава единствено наказание или възмездие за минали прегрешения. Карма е резултат от собствените ни мисли и постъпки. Ако се стремим да се придържаме поне към трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов и да съблюдаваме десетте Божи заповеди, изложени в Библията, то тогава за нас тя ще означава награда или добро. Във всеки един момент от живота си ние понасяме последиците от лошата карма, която сме натрупали чрез деянията си (в този или предишен живот) или се радваме на плодовете на добрата си карма.

Това, което можем да приемем без съмнение е, че и разплатата и отплатата ще ни намерят, където и да се намираме. Те настигат дори и тези, които се „изхитряват“ да напуснат живота по собствена инициатива, т.е. самоубийците. Тук или в отвъдното, рано или късно ще ни се наложи да се изправим пред последиците от собствените си деяния.

Всички знаем от филмите или криминалните романи за онези писукащи детектори, които полицията използва, за да проследи даден обект. За по-голяма образност можем да си представим, че нещо подобно, излъчващо постоянни сигнали и създадено от самите нас, ние носим непрекъснато със себе си. По този начин, насочени и привличани от него, където и да потърсим убежище, неотклонно ни следват последствията на собствените ни зли мисли и постъпки, както и хората, с които те са ни обвързали. (Добрите оставям без коментар, защото от тях никой не бяга.)

Съществува един-единствен начин да се освободим от този „издайник“, но след като първо сме го локализирали. За нашето така бленувано избавление е необходимо да заличим причините, които са го предизвикали. За да открием деформациите в аурата си можем да прибегнем и до помощта на сензитив, който да ни посочи в кое ниво (или тяло) се намира проблемът, както и причините, довели до неговото появяване. Но начинът за отстраняването му е необходимо да открием сами. Както се казва в една мъдра поговорка „Аз ти посочвам плевнята, а ти сам си намери вратата“. В това изследване на кармичните си дългове можем да потърсим напътствия в свещените писания и книгите събрали древната мъдрост, но най-важното е да вложим собствени усилия. В този процес и най-малкото подобрение в живота ни е онзи невидим знак, че сме на прав път. И тогава единственото, което ни остава, е да продължим в указаната посока.

Да осъзнаем смисъла на Карма означава да осъзнаем, че носим отговорност за всяка своя мисъл и действие, както и факта, че във всеки момент от живота си понасяме последствията от тях. Ако днес се сблъскваме с последиците от това, което сме извършили вчера, то утре ще разчистваме натрупаното от днес. Ако отделяме време да анализираме предишните си действия, ще открием в настоящето техните последици, които доскоро са ни озадачавали. И тъй като не можем да върнем времето назад и така или иначе ще изживеем последиците от натрупаното, по-добре е да се концентрираме върху това, което мислим и вършим сега. Подобен поглед върху нещата е много по-градивен, отколкото да се окайваме и да натрупваме в себе си чувство за вина или обреченост.

Благодарение на езотеричната литература, издадена през последните години, вече много хора са информирани, че всяка наша мисъл — реализирана или не — полага своя отпечатък в по-фините енергийни структури на аурата ни. В момента на смъртта душата извлича от всяко от трите ни тела, с които сме съществували на Земята, по един-единствен атом, наричан още перманентен атом. В него се влага в концентрирана форма цялата информация, съдържаща се дотогава в енерго — информационните структури. Това е нашето единствено небесно богатство, което отнасяме със себе си, когато си тръгнем оттук — три атома, обвити в ментално вещество, които съставят т.нар. каузално (причинно) тяло или както още го наричат — тялото на душата.

Образно казано, това, което сме натрупали или от което не сме успели да се освободим до мига на последното ни дихание, се прибавя към основната база данни на душата, т.е. към натрупаното от всичките ни досегашни превъплъщения. И при следващото прераждане не само дава изходната информация за изграждане на подходящите тела, а и ни сблъсква със задачи и хора, с които не сме си уредили отношенията в предишните животи.

Съществува широко разпространено схващане, че греховете на родителите се плащат и от децата, както казва народът „до девето коляно“. Нещата обаче не стоят точно така. Висшата справедливост, проявена чрез закона за Кармата, налага отговорността да е лична. Обяснението за нещастията, тегнещи над даден род е, че душите биват насочени (или сами избират) да се преродят в такива семейства, създаващи им условия за изплащане на кармичните дългове, натрупани вследствие на лични прегрешения. Сходно е и обяснението за т.нар. наследствени болести. Изразът „до девето коляно“ по-скоро означава, че дадено нарушение на законите на Вселената ще се изплаща в продължение на повече от едно превъплъщения, докато не бъде усвоен необходимия урок.

Спомням си, че на въпроса, защо за родителски прегрешения страда детето, покойната Ванга бе отговорила „За да боли повече“. Може и да е така, но според мен душата на едно такова дете доброволно приема този акт на саможертва и чрез живота и смъртта си дава на човека, избран за родител, важен и неоценим урок. Много по-често, отколкото ни се струва, ние получаваме най-важните си житейски уроци чрез членовете на семейството си — родителите и децата си. Един авторитарен и груб родител нагледно ни показва какви не трябва да бъдем, а детето ни чрез поведението си създава ситуации, които би следвало да ни помогнат да преодолеем свои лични слабости и грешки, най-често тези, с които не сме съумели да се справим в минали съществувания.

Духовното познание има многобройни аспекти, в които ние постепенно проникваме, следвайки своето развитие. Първият пласт, през който умът ни преминава, тълкува закона за карма по този начин: грешка — наказание — страдание. Учейки се от страданията, ние постепенно преодоляваме изкривените си реакции и нагласи. Но в същината си този закон има още по-висш смисъл, още по-висша цел. Връщайки ни за пореден път в сходни ситуации, срещайки ни с противници от минали животи, с които сме останали непримирими, той ни заставя да търсим ново решение на задачите, проблемите, взаимоотношенията, принуждава ни да реагираме по нов начин. Чрез неговото действие човекът се превръща в Творец — първо на собствената си съдба, а в далечно бъдеще — на много по-велики неща, отколкото бихме могли да си представим сега.

В този смисъл карма е катализаторът, движещата сила, която ни заставя отново и отново да търсим ново оригинално решение на старите задачи. И когато сме стигнали до това правилно решение, което значи, че то не е в противоречие, а в хармония с космичните закони, ние най-после успяваме да разсечем Гордиевия възел, който ни е държал привързани, противно на желанията ни, към даден човек, ситуация, проблем. Често това решение проблясва в ума ни като светкавица в миг на голямо отчаяние. Тогава, когато сме до крайна степен обезверени, изтощени и отчаяни. И именно болезненото му изстрадване отпечатва научения урок в душата ни.

Тази роля на кармата — като стимул в търсенето на решения, е и една от предпоставките спомените от миналите ни животи да са покрити с булото на забравата. Забравата ни освобождава от бремето на старите реакции (и старите грешки). Благодарение на нея, когато се изправим пред нерешен в миналото проблем, ние имаме възможността да видим пред себе си нови хоризонти и нови пътища, мамещи ни в една или друга посока. Често се поддаваме на примамливото изкушение да поемем по познатия, лесен и отъпкан друм. Правим го веднъж, после още веднъж… Но рано или късно, натрупали болезнен опит, осъзнаваме, че най-тясната и стръмна пътека — тази, която все сме отбягвали — ни води до извора с жива вода.

Изложеното дотук в най-общи линии е принципното обяснение на друг аспект на кармичния закон. Вярно е, че карма създава условията, но тя не предопределя самите събития. В крайна сметка е добре да сме наясно, че никой не се занимава с това да раздава награди и наказания. Всичко, което ни се случва — и хубавото и лошото, е резултат от нашите собствени мисли, думи или действия — в този или предишен живот. Смятам за необходимо да узнаете, че кармичният закон, колкото и да е суров и безкомпромисен, не е непреодолим. За пример, заимстван от книга на един от Учителите — Тибетеца, ще ви посоча закона за земното притегляне: „Той съществува, но представлява фрагмент от един друг, по-всеобхватен закон. А непогрешимостта на неговия частичен аспект се опровергава всеки път, когато видим в небето птица или самолет. Правилно разбраният и приложен закон за кармата по-бързо ще донесе щастие, благоденствие и освобождение от страданията, отколкото самата болка и нейните последствия“ — край на цитата.

* * *

И така, ако аз днес излъжа с ясното съзнание, че с това ще навредя на някого, то утре ще излъжат мен по подобен начин. Ако помогна на някого безкористно, без да се надувам от гордост при мисълта колко добра и благородна съм, то след време ще получа помощ по най-неочаквани, понякога фантастични пътища. В точно определен момент, когато най-много се нуждая от нея.

Около кафенетата в центъра на града ни често обикаля възрастна, бедно, но спретнато облечена жена. Наблюдавала съм я много пъти. Протяга ръка за милостиня към насядалите около масичките хора и мълчаливо им подарява по една беззъба усмивка. Без значение дали са пуснали нещо в протегнатата й длан или не. Реакцията на посетителите е различна. Някои подават банкнота, други я поглеждат с нескрита досада или презрение, трети я изругават. А веднъж една млада жена просто я отведе до съседния павилион и й купи един хамбургер. Месеци по-късно същата тази „просякиня“ се навърташе около групичка тийнейджъри. Младежите събираха стотинките си за дребна обща покупка, но събраната сума не беше достатъчна. Точно тогава старицата се приближи до тях с протегната длан. Сцената беше много любопитна, защото отворената й длан не беше празна. Кротка, и все така усмихната, тя им предлагаше нужната им монета. Хора разни, ще кажете вие. Да, и съдби разни, бих добавила аз. Защото на мен лично ми е много любопитно какви събития са сполетели тези, които са пренебрегнали мълчаливата молба за помощ, отправена към тях.

Имайки натрупан опит в това отношение не бих се учудила, ако точно на тези хора бъде отказана помощ в момент, когато най-много се нуждаят от нея. Тъжното е, че те изобщо няма да се досетят защо им се случва подобна несправедливост. И най-вероятно ще обвинят другите в бездушие, забравили за собственото си безсърдечие. Според мен не е толкова важно дали ще дадете или не милостиня. Ако имате желание и възможност, отделете каквото ви е на сърце. Можете и да откажете по различни съображения. Но не нагрубявайте и не презирайте човека, протягащ ръка за помощ. Защото утре и на вас може да се наложи да го направите. И най-вероятно ще се надявате на отзивчивост и любезност.

* * *

Когато тази книга беше завършена и готова за печат, на страниците на вестник „Седмица“, в който публикувам статиите си, поместихме молба за спонсорство. Не след дълго ми се обади непознат мъж (който впрочем бе единственият, откликнал на този зов за финансова подкрепа). Поканих го за разговор в дома си. В уречения ден на прага ми застана млад човек, страдащ от тежки костни и мускулни увреждания, които в голяма степен ограничаваха свободата на движенията му. Забелязваха се и затруднения в говора му. За сметка на това човекът притежаваше блестящ интелект. Поради здравословните си проблеми не беше способен да работи и се издържаше от скромна инвалидна пенсия. Въпреки това беше готов да помогне. Жестът му дълбоко ме трогна. В процеса на разговора ни той разбра, че въпреки желанието си не може да помогне кой знае колко, предвид действително необходимата сума и собствените му възможности. За да му се отблагодаря за жеста, предложих да изследвам кармичните му нива, за да открием източника на заболяването му. Оказа се, че в низ от предишни животи той е бил горд, самоуверен и високомерен човек, когото страданията на другите не са трогвали. Причинявал е злини без угризения и сърдечен отклик. Съзнателно бе избрал сегашното си съществуване, за да научи урока на смирението, състраданието и опрощението. Вътрешната му нагласа, с която приемаше злочестината си, говореше, че успява да се справи с изпитанията, на които доброволно се бе подложил.

Много са хората по света, чиято настояща съдба е сходна с тази на човека, за когото ви разказах. За жалост повечето от тях не осъзнават, че трудностите и страданията, на които са подложени, са и стъпалата, които сами са поставили по житейския си път. Мнозина, изплашени и обезверени от препятствията, пред които се изправят, избират по-лесния път — този, който води надолу. Случва се това да са напреднали души, които притежават знание и вътрешна сила да се справят с проблемите си. За жалост именно такива хора смятат, че веднъж достигнатите висоти им гарантират непрекъснато духовно извисяване, което съвсем не е така. Всяко следващо стъпало в развитието ни изисква лични усилия, плаща се с лични страдания и е достатъчно за кратко да се опияним от достигнатата висота, за да се търкулнем надолу. Затова Учителите постоянно напомнят да бъдем бдителни, внимателни и най-вече — смирени. За да съумеем да опазим скъпоценния съсъд на духа, без да разлеем и капка от натрупания опит.

* * *

За повечето от нас животът е просто низ от събития — добри или лоши — между които трудно съзираме видима връзка. Невинаги осъзнаваме, че обидата, която днес ни нанасят, е косвен отговор на огорчението, което вчера ние сме нанесли на някого. Или че материалната загуба, от която толкова се разстройваме, се „връзва“ с кутията кламери, взета от службата. Кармичният закон действа прецизно, безпристрастно и понякога с нежно пошляпване, а в други случаи — с болезнен удар ни подбутва към пътя, който да ни отведе напред и нагоре в нашето духовно развитие. Стъпка по стъпка, стъпало след стъпало.

В мига, когато за пръв път успеем да направим връзка между проблема, който ни затормозява и породилата го причина, ние сме направили първата съзнателна крачка напред. Окуражени, възхитени от собственото си прозрение, отваряме широко очи за света около нас, вглеждайки се в детайлите от нов ъгъл. Душата ни, обвита в пашкула на земните ни амбиции, страсти и дребнавости, с тихо трепване издава присъствието си. От този вълшебен миг нататък нищо не може да й попречи в един прекрасен ден, в един прекрасен час да излети оттам, превърнала се в божествено красива пеперуда.