Ценка Стойчева-Цветелина
Сребърната нишка (34)

Вълшебството на писаното слово

Преди да изложа личното си виждане за въздействието, което писаното слово оказва върху нас, ще поясня съвсем лаконично значението на думата аура. Казано накратко, това е енергийното поле, изградено от няколко енергетични и взаимно проникващи се слоя, което, подобно на яйце обгръща и прониква физическото тяло на всеки от нас. Но не само човешките тела са обгърнати от такава обвивка. Подобна аура — изградена от същите материали, обгръща и планетата ни, растенията, животните, минералите. Разликата е, че докато човекът притежава етерно, астрално и ментално (умствено) тяло, животните досега имат изградени само етерно и астрално, а растенията — единствено етерно тяло. Аурата на минералите е изградена от етерното тяло на планетата ни.

Не знам доколко сте запознати с въпроса, но така, както замърсяваме физическото тяло на Земята с отпадъци от всякакъв вид, по същия начин затлачваме и нейната аура с излъчваните в продължение на хилядолетия злобни и омразни мисли и чувства. Така замърсена, енергийната дреха на планетата ни трудно пропуска животоспасяващите космически енергии. Последиците са видими за всеки, който има очи да гледа и уши да слуша. Природните катаклизми и климатичните аномалии, на които всички сме свидетели, са красноречиво доказателство за това.

Написаното дотук иде да покаже, че във всичко, което ни заобикаля пулсира — всепроникващ и вездесъщ — животът на Вселената. Мнозина от астронавтите, които са излизали в космическото пространство, споделят открито впечатлението си, че Земята е жив разумен организъм. И това наистина е така.

Предметите, които ни заобикалят, и които повечето от нас смятат за мъртва материя, също притежават своя аура. Но за разлика от живите организми, тук нещата стоят по малко по-друг начин. Тяхната аура всъщност е доизградена от психическата енергия на хората, които са ги създали, а по-късно — и притежавали. Мощта на излъчването им зависи правопропорционално от силата на мисълта, вложена при тяхното изработване, както и от енергийната атмосфера на мястото, на което са се намирали за по-дълго време. Логично е да се очаква, че то може да бъде както позитивно, така и негативно — в зависимост от нагласата на тези, които са били в съприкосновение с тях.

По подобен начин стоят нещата и с книгите. При ръчно писане енергията струи от пръстите на ръката и се наслагва трайно върху хартията. Дори и да не е ръкопис, то мисловната енергия на автора се излъчва от печатните страници и влиза във взаимодействие с читателя. Ако читател и автор сме в хармония, то четенето на такава книга се превръща в чудесно преживяване, породено от съприкосновението на ума ни с ума на твореца и ние с лекота схващаме основната идея. В противен случай, колкото и интересна информация да съдържа, книгата ни нервира, измъчва и понякога буквално се борим с желанието да я захвърлим. Ако това често ви се случва, аз бих ви посъветвала да не се насилвате и да го направите, доверявайки се на интуицията си. Не е необходимо да поднасяме на съзнанието си храна, която то за момента не може да смели. Както обича да се изразява един мой добър приятел, книгата трябва да ни говори. В противен случай тя би ни пренапрегнала, няма да запомним почти нищо съществено от прочетеното и в крайна сметка само ще си загубим времето.

На всеки от нас му се е случвало да заспива, четейки дадена книга. Често темите, третирани в нея са ни безкрайно интересни и ние се чудим, дори се ядосваме на себе си, заради неспособността си да останем будни. Каква всъщност е истинската причина, поради която, уж четейки, се озоваваме в света на сънищата — т.е. в астралния свят?

В триизмерния свят — на физическо поле, ние съществуваме с три от фините си тела, едно от които е менталното (умственото) ни тяло. Живеем в свят на форми и се ориентираме в него, обличайки в мисловна форма всичко, което ни е познато до този момент. Когато умът ни обаче се занимава с абстрактни, безформени идеи и понятия, които са нови за нас, се налага да потопим съзнанието си в по-висшите, абстрактни нива на съществуване. А това, за повечето от нас, е възможно единствено по време на сън. Заспивайки, мисълта на автора ни отвежда в тези по-висши полета, помагайки ни да схванем по-пълно и цялостно новите и непознати ни до този момент идеи. Именно поради тези причини, събуждайки се с удивление установяваме, че сме придобили ново и по-разширено разбиране по темите, третирани в конкретната книга.

Лично на мен ми се е случвало да попадам на книги, които сами по себе си съдържат полезна и търсена от мен (в сферата на личните ми интереси) информация. Но при всеки опит да прочета поне страница от тях изпитвах нетърпимо главоболие. Най-накрая се досетих каква е причината. Обяснението дойде от една книга на дълбоко уважаван от мен Учител. Поднасям ви го в неговия автентичен вид, без да се опитвам да го перифразирам:

Всеки последовател има свой жизнен план и избрано поле на служене. Не е необходимо последователят да работи с всички идеи, които е доловил и с които е установил връзка. Това той невинаги разбира. Затова грабва идеята, старае се да я съгласува със своите планове и се опитва да работи с енергии, за които неговият темперамент не е пригоден. Той налага на менталното си тяло енергиен поток, с който не може да се справи и следва нещастие. Причината е користно заграбване за малкото Себе, дори и това да не се осъзнава, и последователят е заслепен от идеята за собствената си пожертвувателност. Лечението е скромността.

* * *

Всеки от нас си има един или няколко любими автори, чиито книги с удоволствие препрочита. Когато четем дадена книга, от това доколко съумяваме да влезем в резонанс с мисълта на автора, зависи до каква степен ще схванем изложената информация. Има автори, при които ни е необходимо време за настройка към степента на вибрация на ума им. Тогава обикновено се налага да повторим прочита, за да навлезем по-пълно в идеята. За себе си съм установила, че след прочит на книга (или част от нея) на определени автори, чиито имена няма да изброявам, чувствам невероятен творчески импулс, в резултат на което с лекота подготвям поредната статия за вестника, в който публикувам материалите си. След прочит на беседа на Учителя Дънов, пасаж от Новия завет или писаното слово на други духовни Учители, осезаемо долавям неизразим с думи вътрешен трепет от съприкосновението си с техния ум. Обзема ме топло чувство на радост, възвишеност и любов.

Има книги, които ни обогатяват интелектуално, посредством информацията, която ни поднасят. Възможно е след десетки прочетени страници да извлечем една-единствена нова идея или факт, но това зрънце да се окаже толкова скъпоценно, че да се равнява на томове прочетена литература. Има и книги учебници, в които всяко изречение, всяка мисъл е безценна по своето съдържание. Други, въпреки че ни звучат познато, ни даряват с неповторимото удоволствие от контакта с автора и неговото излъчване, положило своя незрим отпечатък в страниците.

Може би не ви е известно, че в древността е съществувал обичай книгата, предназначена за подарък, първо да бъде прочетена от дарителя. При прочита към вече съществуващата аура на четивото се добавят и личните вибрации на читателя. Такава книга, подарена от човек, който ви обича и е добронамерен по характер, би ви въздействала по недоловим благотворен начин и прочитът й би доставил удоволствие на всеки читател.

Способността на човека да облича мисълта си в слово, извършвайки един мистичен творчески акт, посредством който я проявява на материално ниво, е поставила разделителната граница между човешкото и животинското царство. Умението ни да записваме това слово ни е позволило да съхраняваме и предаваме на поколенията своите знания и постижения във всички области на човешкото познание. Въпреки забележителния напредък на електронните медии, книгата си остава незаменима. Един прекрасен събеседник и приятел, общуването с когото можем да възобновим винаги, когато пожелаем. И винаги по нов начин да му се наслаждаваме.