Ценка Стойчева-Цветелина
Сребърната нишка (3)

Епохата на Водолея

Вероятно някои от читателите на тази книга са запознати с темите, които искам да засегна в следващите страници. С тези от вас обаче, които не са чували или чели почти нищо за настъпващата епоха на Водолей, както и за човешките коренни раси и техните подраси бих искала да споделя моите досегашни познания в тези области. Ще се постарая да изложа въпроса по максимално опростен и схематичен начин.

За да разберем в по-голяма дълбочина за каква епоха става дума, е необходимо да вземем под внимание явлението прецесия. Всички знаем, че движейки се по своята орбита около Слънцето, Земята се върти и около оста си. Но освен сложното въртеливо и въртеливо — постъпателно движение, тя извършва и още едно. Вследствие на несиметричността на планетата ни (всеизвестно е също, че тя не представлява идеално кълбо), както и на влиянието на Луната и това на Слънцето, тя е засегната от едно друго движение. Това движение наподобява въртенето на пумпал, който забавя постепенно скоростта си, а малко преди да спре окончателно, оста му започва да описва окръжност. Ето това описване на подобна окръжност от Северния полюс на земната ос, в резултат на бавното й трептене, се нарича прецесия.

Погледната от Северния полюс, Земята обикаля около Слънцето и се върти около оста си по посока, обратна на часовниковата стрелка. При тези си движения, в продължение на един календарен месец Слънцето изгрява последователно в зодиакалните съзвездия Риби, Овен, Телец и т.н. в ред, който ни е добре познат от астрономията и астрологията. Окръжността, която северният полюс описва в резултат на прецесията, е по посока на часовниковата стрелка. Преместването на земната ос по тази въображаема окръжност се извършва със скорост един градус на всеки седемдесет и две години, и извършва пълния цикъл за 25920 години. Този цикъл се нарича прецесионна година, която, както и земната година, се дели на дванадесет „месеца“.

Тъй като променя бавно положението си по отношение на небесната сфера, оста на Земята се насочва с течение на времето от едно зодиакално съзвездие към друго, но в обратна последователност — Овен, Риби, Водолей… Периодът, за който земната ос изминава 1/12 част от тази прецесионна окръжност се нарича прецесионен месец и е с продължителност 2160 години. Всеки прецесионен месец носи името на съответното съзвездие — Скорпион, Стрелец, Козирог и т.н. Последните три знака, или епохи, са били Телец, Овен и Риби.

(Според съвременните изчисления точните цифри са съответно: 71,6 години = на един прецесионен „ден“; 2148 = на един прецесионен „месец“; и 25776 = на една прецесионна „година“. Цифрите, изложени по-горе, са резултат на закръглянето на основното число 71,6 на по-удобното 72. Това число, както и производните му, получени чрез различни аритметични действия, могат да бъдат открити в почти всички световни митове, легенди и свещени писания, което ни навежда на мисълта, че от най-дълбока древност предците ни са били добре запознати с прецесията.)

Казано с езика на астрономията, за времето на един прецесионен месец, в деня на пролетното равноденствие, съответното зодиакално съзвездие изгрява хелиакално — това специфично явление, известно като хелиакално изгряване, означава изгряване на звезда или съзвездие призори, точно преди да изгрее Слънцето. В настъпващата Нова епоха всяка пролет, в деня на равноденствието, в продължение на 2160 години, то ще изгрява във Водолей. Космическите енергии, до голяма степен влияещи върху развитието на Земята, които досега идваха от Риби, вече се заменят от тези на Водолей. Според посветените и мъдри Учители, пазители на знание далеч превишаващо представите ни и способностите ни за разбиране, тези енергии оказват значително въздействие върху планетарния живот и нашето еволюционно развитие.

Според астрономите епохата на Рибите започва около 150 години преди Христа. Базирайки се на едно средно времетраене от 2160 години, преминаването в ерата на Водолея — следващият знак, „прободен“ от оста на Земята, би трябвало да завърши около 2010-а година. В удивителния календар на маите, открит сред каменните надписи върху забележителните им архитектурни паметници, за край на този цикъл е посочена датата 23 декември, 2012 година. Това е денят на зимното слънцестоене, празникът, с който този древен народ е чествал раждането на новото Слънце. Всички древни свещени писания сочат, че с настъпването на Новата ера човечеството ще познае ново морално, религиозно и духовно преображение. Преходът от една епоха в друга не се осъществява за ден или година. Символите продължават от един цикъл в друг, обичаите се променят постепенно, преди да излязат от употреба и да изчезнат. Твърди се, че преходът към Водолей е започнал в началото на 20-ти век. И ако се вгледаме в историята и развитието на човечеството ще забележим неговите знаци.

* * *

И ето че с математическа свръхточност, безпристрастно и неумолимо, хронометърът на Вселената вече отмери последните секунди на нашето земно време, определено от нас като 20-ти век и второ хилядолетие. Вероятността да се родим и живеем на прага между две столетия е малка, но тя е още по-нищожна, когато става дума за преход от едно хилядолетие в друго и от една ера в друга. За някои от нас, които се намираме точно в този отрязък на времето и пространството, този факт е още един шанс, за други — привилегия, а за трети — участ.

Много се говори и пише, особено в последно време, за вероятните катаклизми и злощастия, с които този троен преход ще бъде съпътстван. Стремежът на човека към някаква, макар и относителна сигурност, от край време го е подтиквал да се опитва да повдигне завесата, разделяща днес от утре. Какво ще се случи, какво ни очаква, можем ли да избегнем бедите, ако изобщо предстоят такива? Въпроси, въпроси… и все без ясни и категорични отговори. Но ние не се отказваме така лесно. Ако собственият ни разум и вътрешно усещане не могат да ни поднесат отговорите, започваме да ги търсим вън от себе си. Спомняме си за Откровението на Йоан и загадъчните стихове на Нострадамус. Преравяме свещените писания, пророчествата, астрологичните прогнози. Само за да се убедим, че всички те намекват завоалирано или чрез символи и алегории предсказват все едно и също — времената, в които живеем, са времена на промяна.

Тази промяна няма да се стовари изневиделица върху слисаните ни глави. Знаците, предвещаващи нейното настъпване, са разпръснати навсякъде около нас. Вярно е, че не всички притежаваме проникновение и знания, за да можем да ги разчетем. Но вярно е също, че с детинско упорство отказваме да съзрем и тези, които буквално ни вадят очите. Ако не съумяваме да разтълкуваме астрологичното послание на звездите, ако текстовете на древните пророчества са непонятни за нас, то нима сме дотолкова неграмотни, та да не можем да доловим знаците, които Земята изправя току под носовете ни. За себе си съм дълбоко убедена, че щом този планетарен Разум намира за целесъобразно да ни ги даде, то това има своето значение и смисъл. Вярно е, че чрез сляпата си неразумност и безотговорност сме я докарали дотук, но е вярно също така, че все още можем да направим нещо. Ако не да отменим евентуалните злощастни събития, то поне да смекчим последиците от тях. Длъжни сме да проумеем, че каквото и да предстои, то ние — цялото човечество, имаме пръст в тая работа и носим не само морална, но и кармична отговорност за всяко свое деяние.

По мое мнение промяната, която се очаква да настъпи, се фиксира във времето не на базата на условното, установено от нас летоброене. Вече стана дума, че от началото на нашия век земната ос с бавно трептене се насочва към съзвездието Водолей, излизайки от епохата на Риби. И според мен именно новите енергии, които оказват все по-ясно изразено влияние върху Слънчевата ни система, и в частност върху Земята, ще предизвикат тези промени. Преминаването от една епоха в друга винаги е било съпътствано не само с геологични промени. Променяло се е и съзнанието на хората. От сцената на световната история са слизали култури, цивилизации, религии. Появата на нов живот — в космически смисъл, винаги е била предшествана от родилните мъки на планетата ни и нейните обитатели.

Астрономите и астролозите, подкрепяни от ясновидци и пророци твърдят, че преминаването от една ера в друга обикновено е съпътствано от сериозни планетарни катаклизми. Но всички знаем, че точните и духовните науки при своите прогнози определят в основни линии тенденциите на предстоящите събития. И до последния момент нищо не е строго и окончателно предопределено. По мое мнение, каквото и да ни предстои, в крайна сметка последната дума ще има слънчевият Логос.

Най-общо казано, това е онзи велик Разум, чието проявено тяло е видимото физическо Слънце. Той управлява планетите, съставящи слънчевата ни система, и на него е поверен този отрязък от Вселената, който той дарява с живот, ръководи, а когато се наложи — и брани от космически нашественици и натрапници.

По низходящ път в небесната йерархия е Земята. Друг велик Разум, ограничен в триизмерната рамка на физическото проявление, създал и продължаващ да усъвършенства нашата планета. Задачата му е по този начин да предостави „място“ във времето и пространството, както и подходящи условия, за развитие на енергийните единици, изграждащи четирите природни царства — минералното, растителното, животинското и човешкото. Духът на Вселената, въплътен във всеки един представител на всяко едно от тези царства, има основната цел да ги стимулира да се развиват и еволюират, учейки се да живеят и работят заедно, задружно, синхронизирано. И ако ние — човеците, притежавайки индивидуален разум, до този момент не сме съумели да осъзнаем мястото и предназначението си във Вселената, може би не ни е оставено много време, за да го сторим.

Великата промяна, която се очаква да настъпи, не означава непременно свършек на света, т.е. тотална гибел на планетата и нейните обитатели. Такива крайни мерки винаги са съобразени с основния принцип на Вселената за целесъобразност. Докато, като клетка в нейния организъм, ние живеем в хармония с останалите клетки, без да застрашаваме себе си и тях — дотогава шанс за оцеляване има. Планетата — като крайна мярка, може да бъде изведена „временно“ от веригата, единствено, ако това е по-малко застрашително за целия организъм, отколкото продължаването на нейното съществуване. Окуражително е, че в нито едно пророчество времето за „края на света“ не е строго фиксирано. По думите на Христос: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“. (Матей, 24:36)

Ето защо все още не е късно да предприемем промяна — всеки лично за себе си и всички ние — заедно. Да заменим злобата, алчността и омразата с любов. Само това се иска и очаква от нас. Може да ни се вижда трудно, но не е невъзможно. Да си припомним за разбойника, разпънат заедно със Спасителя. Той се е разкаял мигове преди смъртта. И с това си е спечелил правото да се озове в рая. Посланието е толкова просто и ясно дадено. Наистина — все още не е късно. И все още имаме време и възможност за покаяние и осъзнаване, а след това — и за промяна в мисленето и поведението си.

Смятам, че преминаването от една ера към друга не представлява единствено планетарна опасност. Този преход би могъл да се окаже шанс за човечеството, ако то обаче предприеме такава промяна. Трите прецесионни месеца, поставени под знаците на Телеца, Овена и Рибите обхващат 6480 години. Този век е прочутият Кали Юга на индийците — Железният век. Всички предания описват този цикъл като век на увеличаващо се насилие и мрак. Днес се намираме в неговата крайна точка. Навсякъде по земното кълбо наблюдаваме кървави военни конфликти, геноцид, насилие, глад и природни бедствия. Човечеството е поставено пред избора да се вслуша в призива на Христос за любов и братство — и да оцелее. Или да продължи да се самоунищожава, да нарушава екологичното равновесие на планетата и с това да подпише собствената си присъда. Правото на избор ни е дадено. А как ще го упражним зависи от всеки един от нас. От нас самите зависи дали ще отречем завистта, егоизма и омразата в името на любовта. И в ерата на Водолея ще имат възможността да прекрачат (може би в следващия си живот) тези от нас, които се окажат достойни за това. В Премъдрост Соломонова е записано: „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите“. Иска ми се да вярвам, че тази горчива чаша, наричана Краят на времената, ще ни отмине. Стига само, обезумели и безразсъдни, да не си я изпросим сами.

* * *

Този сложен и труден преход, едновременно от ерата на Риби към ерата на Водолей, от епохата на Кали юга (Желязната ера) към Сатиа юга (Златната ера), плюс прехода към шеста подраса на Пета коренна раса, е период, колкото уникален, толкова и критичен за планетата ни и за всички форми на живот, които я обитават. Период, който всички заедно ще трябва да преминем — по възможност без излишни сътресения и страховити катаклизми — за да продължим своята звездна одисея, но вече на едно по-високо стъпало на развитие.

Мощните духовни енергии, които вече достигат до Земята, предвещавайки настъпването на Новата епоха, се възприемат интуитивно от цялото човечество и най-вече от хората, които вече са развили своите свръхсетивни способности. Днес все повече хора вече започват ясно да осъзнават, че освен физически са и духовни същества. Показателен е все по-нарастващият интерес към религиите и духовните учения. Не е случайност, че на книжния пазар една след друга се появяват книги, изнасящи духовни знания, достъпни в продължение на векове единствено за доказалите себе си служители на Светлината. Този факт иде да покаже, че голяма част от човечеството е достигнала до степен на духовна зрелост, позволяваща му да усвои новите знания. Знания, които ще ни помогнат да достигнем до едно по-високо стъпало на просветление и разбиране на Вселената и самите себе си, и въоръжени с тях да прекрачим в ерата на Водолея.