Ценка Стойчева-Цветелина
Сребърната нишка (24)

Плаща този, който поръчва

Моя приятелка, психолог и сензитив, ми разказа следния интригуващ случай. Към нея се обърнал за помощ млад мъж, страдащ от тежка форма на мускулна дистрофия. Била засегната дясната ръка, рамото, плешката. Потърсил помощ при нея след дълги митарства по лекари, доценти и професори. Всичките им опити да го излекуват се оказали безуспешни. Приятелката ми имала искреното желание да му помогне, но в съзнанието й настойчиво звучала думата карма. И нищо повече.

Опитала се, разговаряйки с младежа, да получи повече информация не само за неговия живот, но и за този на родителите му, както и на техните родители. За предците си той не могъл да си спомни нищо впечатляващо. Разказал обаче за себе си. За това как, като дете обичал да убива птички с прашка, и че това занимание му доставяло удоволствие. Как в юношеските си години често ходел на „лов“ за жаби — заради бутчетата им. Отрязвал им ги, както са живи. След това ги пускал обратно във водата, за да наблюдава как ще плуват само с предните си крака. Изслушвайки го, тя отново получавала същата информация — карма. Тогава го посъветвала да отиде в църква и там да се помоли за прошка, за каквото е съгрешил. Човекът категорично отказал, заявявайки, че не е религиозен и не вярва на „бабини деветини“. Тогава тя решила да направи това вместо него. Но какво се случило. В момента, в който запалила свещ за този човек, цялата й ръка изтръпнала и се схванала. Пронизала я непоносима болка. Стресната от този знак, приятелката ми не се осмелила да остави свещта пред никоя от иконите в църквата. Поставила я на пясъчника, където палим свещи за покойниците, помолила да й се прости за това и побързала да напусне църквата. Болката в ръката й отзвучала след около час.

Докато слушах нейния разказ, тъпа болка пропълзя по дясната част на тила ми, изкачи се нагоре и се стовари като нажежен шлем върху главата ми. Когато свърши, тя ме помоли да се опитам да разбера за какво става дума и ако мога да помогна на този човек. Категорично отказах.

Разказвам ви тази история не от любов към „филмите на ужасите“. Смятам, че тя е изключително красноречив пример за кармично страдание. За тези, които все още не разбират защо го описвам толкова подробно, ще поясня няколко неща. В повечето случаи, когато физическото страдание е засегнало дясната половина на тялото ни, това е знак, че ние сме засегнали някого. И няма никакво значение дали става дума за човек, животно или растение. Цялата ни прекрасна планета, както и нейните обитатели са творение на Вселената (или на Бог, ако ви звучи по-приемливо). Посягайки дори върху най-дребната тревичка, ние посягаме върху целостта на Вселената. И как според вас би трябвало да ни отговори тя? Вярно е, че за всяка грешка има и прошка (иначе досега целия ни човешки род да го няма, както сме я подкарали). Но за тази прошка трябва да помолим лично. А преди това трябва да сме осъзнали какво сме направили и да сме се разкаяли. Никой друг, освен самите ние, не би могъл да го направи вместо нас. В противен случай рискува да привлече силите на справедливото възмездие върху собствената си глава.

Има една легенда за прочут лекар, когото сполетяла тежка и неизлечима болест. В отчаянието си той се обърнал към Бог с въпрос, за какво му е изпратено това страдание. „Защото ти се опитваш да лекуваш хората, които аз наказвам“ — бил отговорът.

В конкретния случай, за който ви разказвам, тъй като искреното намерение на приятелката ми е било да помогне, тя получила само леко предупреждение от рода на „Не се намесвай! Не е твоя работа!“. Но какво би се случило, ако тя беше продължила да упорства? Само можем да гадаем. Ако искрено, с цялото си сърце желаем да помогнем на такива хора като младежа, за когото ви разказах, единственото, което можем да направим, е да се молим за тях. Да се молим да им се даде просветление, за да могат да осъзнаят причините, довели до техните физически и душевни страдания. А за прошката? За нея те трябва да се помолят сами. Когато са готови (или принудени от страданието) да отворят сърцето си и да я поискат. Изцелението им ще бъде отговорът на молбата им.

А историята с младежа, която ви разказах има свое продължение и оптимистичен завършек. Месеци по-късно, когато тази книга беше готова в първоначалния си вариант, узнах за него от приятелката си. С течение на времето, благодарение на нейното сътрудничество, но най-вече на личните усилия на младия човек, болката и обездвижването на ръката му постепенно отзвучали. Надявам се трудният и болезнен урок, който му донесъл толкова страдание, да е положил в душата му положителните си плодове.

Кой знае… Това само времето ще покаже.

* * *

Смятам, че тук му е мястото накратко да спра вниманието ви и върху още една, особено актуална в последните години, тема. Темата за магията. По този въпрос може да се напише цяла книга, а и на нея вече са посветени доста публикации. Така че в следващите редове няма да се впускам в описание на методите, посредством които доста наши „събратя“ се намесват в енергийното поле, а оттам — и в живота на нищо неподозиращи, съвсем непознати им хора.

Самата дума магия придоби негативен смисъл и произнасянето й предизвиква страх, дори ужас — особено у хората, които са абсолютно невежи и непосветени в духовните науки. Казано накратко — боравенето с фините космически енергии — с една или друга цел, по един или друг начин, е магическо действие. То може да има формата на ритуал, изискващ специална обстановка и употребата на специфични атрибути — свещи, амулети, кристали и т.н. Упражняващият такова магическо въздействие може да мине и без тези подробности и просто да упражни силата на мисълта си, създавайки мисъл — форма, която — къде успешно, къде — не, да насочи към желаната и набелязана от него цел.

Основен постулат в езотериката гласи, че по същество космическите енергии не са нито добри, нито лоши. Знакът плюс или минус им слагаме ние, в зависимост от това по какъв начин и с каква цел ги използваме. В този смисъл т.нар. черна магия е способ, посредством който от един човек или от група хора бива упражнена някаква форма на енергийно въздействие върху друг човек или друга група, без тяхната изрична молба и съгласие.

Мотивите, които са ръководещи при горепосоченото въздействие, са користни и себични. И тъй като голяма част от практикуващите такива способи са невежи, да не кажа — аматьори в този „занаят“, то резултатите от неумелите им намеси често диаметрално се разминават с първоначалните им намерения. Използвам думата „занаят“ напълно съзнателно, с дълбокото вътрешно убеждение, че мнозинството от тях гледат на своите „услуги“, цените за които понякога надхвърлят неколкократно минималната работна заплата, именно като на занаят, който наистина им носи доста добри доходи.

Но, както и в много други сфери на живота ни, и тук цената невинаги съответства на качеството. Ето защо, базирайки се на богатия си опит, изложеното по тази тема адресирам към две основни групи хора. В едната група включвам хората, които поради различни причини търсят услугите на „професионалисти“, за да развалят направена им магия, а в другата — тези, които поръчват и плащат за „направяне“ на такава. Последните често се самозалъгват, че поръчват и съответно заплащат за „бяла“ магия, което временно успокоява съвестта им с претекста, че в това няма нищо лошо.

На първата група искам да кажа да не се страхуват, защото в повечето случаи, дори и върху домовете им, семейството им или върху тях самите да е било упражнено някакво такова въздействие, то не е всесилно.

Вярно е, че още от древни времена определени хора са практикували най-разнообразни форми на магическо въздействие. Знанията за тях са били предавани от учител на ученик и много от тях можем да открием записани под някаква форма в древни или осъвременени източници. Но ключът, с който бива задействан сакралния механизъм на магическото действие — този наистина магически ключ се е предавал устно. Опазването на тази свещена тайна е било гарантирано под клетва, полагана от този, комуто е поверена тя. В днешно време хората, притежаващи и съхраняващи такъв магически ключ, се броят на пръсти. И такива пазители на тези древни тайни не можете да откриете в средите на занаятчиите, предлагащи шумно рекламираните си услуги на наивните си и изплашени клиенти.

Ето защо, дори и да ви изплашат до смърт с новината, че ви е направена магия, дори и да намерите преки или косвени доказателства в подкрепа на това твърдение, съветвам ви да запазите самообладание. Въоръжете се с вяра в Закона за космическата справедливост. Издигнете като бариера около себе си словата на Христос: „В мене няма нищо от този свят“. Знайте във всеки един момент от живота си, че ние се оказваме действително и трайно уязвими за магически или за каквито и да било други негативни въздействия само тогава, когато в нас самите съществува някаква форма на негативизъм. В този смисъл вече можете да използвате ситуацията, за да видите своите слабости и недостатъци, защото именно те ви правят уязвими. Изчиствайки се от тях, аурата ви ще укрепне до степен да отрази всяка отровна стрела, насочена към вас. А веднъж отразена — в съответствие със Закона за сходството, тя ще се завърне обратно към своите преки и косвени създатели.

Към втората група — поръчващите и плащащи за „услугата“, която, за да успокоят и приспят съвестта си, такива клиенти наричат „бяла“ магия, отправям гореща препоръка да не се самозалъгват. В тези случаи тяхното невежество в тази област до известна степен ги оправдава, което не означава, че не се отразява върху личната им съдба. Защото въпреки незнанието си по тези въпроси, те влагат своята мисъл и чувство, т.е. косвено участват при осъществяването на магическото въздействие. От което следва, че отразеният обратен удар, освен прекия извършител, рано или късно ще засегне и тях.

Ако личната им съдба ги тревожи в много по-малка степен, отколкото съдбата на човека, комуто според представите си те „помагат“, то нека имат предвид следното. В случай че „професионалистът“, към когото са се обърнали, все пак успее да направи нещо по въпроса, то качеството на упражненото от него въздействие далеч се разминава с очакванията на клиента му. Най-често такава брутална енергийна намеса цели спечелването на нечия любов, а в други случаи — разделянето на двама влюбени. Но е напълно възможно, вместо да постигне точно тази цел, нескопосано изфабрикуваната „бяла“ магия да причини болест, депресия или други психични проблеми на човека или на хората, към които е била насочена.

Как такива поръчители успяват да сложат на тази форма на насилие определението „бял“, си е направо за учудване. Сигурна съм в едно — те изобщо не подозират, че в случай на някакъв успех, т.е. ако поръчаната и платена магия успее да засегне и нарани аурата на този, към когото е адресирана, защото крайният резултат е именно такъв, то тези наранявания могат да окажат дълготраен отрицателен ефект върху здравето и живота му, а оттам впоследствие и върху цялостната му съдба. В някои от случаите тази енергийна деформация е възможно да се отрази и върху децата на родители, които са били обект на такава възмутителна и с нищо неоправдана намеса в живота им.

Другата страна на медала е разплатата, която дължат извършителите. И тук цената, която рано или късно ще трябва да заплатят, е в съответствие с мотивите им и амбицията, която са вложили при предприемането на такива „спасителни мерки“. За непосветените по тези теми е може би добре да узнаят, че много често, именно поради некомпетентността на „професионалиста“, към чиито услуги са прибягнали, насоченият към една „цел“ удар може да рикошира и върху нищо неподозиращи невинни хора. В такива случаи, освен от аурата на пряко потърпевшия, едно такова осъдително въздействие се отразява и от техните аури. Което пък прави обратния удар още по-мощен. Но — както се казва в една мъдра поговорка — „нека всеки сам да сърба това, което си е надробил“.

В крайна сметка животът във Вселената се подчинява на неумолими, но справедливи и общи за всички ни закони, които нямат нищо общо с изкривените ни човешки представи за ред и справедливост. Поради това е логично да сме подготвени — къде по-рано, къде по-късно, лично да заплатим цената на това, което сами сме си поръчали.