Ценка Стойчева-Цветелина
Сребърната нишка (2)

Увод

Ако и вие, като милиони други хора и като мен самата сте си задавали въпроси, свързани с великата мистерия, наречена живот и нейния огледален образ — смъртта, както и за техния смисъл, ще ви предложа следното.

Опитайте се да си представите схема на лабиринт — като онези, които отпечатват в забавните страници на вестниците. На входа на този заплетен лабиринт сте вие — една малка, блещукаща точица светлина. Изходът му е вашата цел, към която неотклонно се стремите. Там е Светлината, Източникът, Създателят. Когато след дълги лутания, завои, връщане обратно и поредно налучкване на вярната посока успеете да достигнете до него, вие ще си бъдете у дома. И неусетно за вас самите, след това дълго и трудно пътуване, ще се завърнете в своя дом, преобразени в малка сияйна звезда.

По този объркан път има много капани и примамки, но и подкрепителни пунктове. Възможно е, залутани, да се върнете там, от където сте тръгнали, и притиснати от отчаянието и изтощението да се запитате струва ли си да опитвате още веднъж. Единственото, което ще ви даде смелостта и подтика да поемете отново по този изпълнен с неизвестности лабиринт е една сияйна, често неосъзната искрица, която носите в себе си. Това е частица от Създателя, която неудържимо привличана от него ще ви поведе за пореден път по пътеката. Тази безсмъртна и неунищожима част от вашата същност е вашето единствено, неоценимо богатство, което никой не може да ви отнеме — вашият дух. Това е вашият златен ключ, който ще ви отключи всички врати, стига само да се вслушвате в гласа на сърцето си и да изберете любовта за водач.

И ако успеете, преодолявайки всички препятствия, да го съхраните непокътнат, той рано или късно ще ви отведе до изхода. Моето съкровено желание е тази книга да ви помогне да направите още една стъпка напред към тази заветна цел, към която всички ние — от сътворението до днес, се стремим.