Ценка Стойчева-Цветелина
Сребърната нишка (5)

Трета коренна раса — Лемурийската

Счита се, че тази раса е обитавала огромен континент, наричан Лемурия. По това време — преди около 18 милиона години, по-голямата част от днешната суша била под водата. Африка, Америка и Европа почивали на дъното на океана. От днешна Азия съществувала съвсем малка част. Покрай екватора се простирал гигантски континент, обхванал голяма част от днешните Тихи океан и Индийски океан. За останки от този древен материк в наше време се считат днешните Австралия, о-в Мадагаскар, част от Южна Америка и др. Тази раса е била раса на гиганти, притежаващи свръхчовешка сила. Сила, която им давала възможност да се защитават от гигантските чудовища от Мезозойския и Ксенозойския период. За внушителните размери на лемурийците свидетелстват статуи с размера на телата им, вероятно издигнати от тях. Гигантските статуи, открити на Великденския остров, някои от които с височина от 6 до 9 метра, много от т.нар. мегалитни паметници, открити в Африка, на някои Тихоокеански острови и Южна Америка, са най-красноречивите и поразителни паметници на тези първобитни великани. Загадъчни, поразяващи с внушителните си размери и хармонични пропорции, те мълчаливо ни подсказват как приблизително е изглеждал древният лемуриец.

Цветът на кожата на тази раса е бил предимно черен, с нюанси към червено, челото — ниско и тясно, носът — широк и сплеснат, а челюстите — силно издадени напред. Интелектуалното развитие на представителите й е било на ниско стъпало, но въпреки това третата коренна раса успява да създаде развита цивилизация, защото нейни ръководители и наставници са били напреднали същества — Посветени, завършили своята еволюция през предходни вселенски епохи.

Основната задача на тази раса е била да развие и усъвършенства, а по-късно и да се научи да използва и контролира физическото тяло, създавайки възможно най-добър „дом“ за духа, съобразен с условията за живот, които в онези далечни времена планетата предлагала. Съзнанието е било фокусирано именно върху тази най-инертна и груба дреха на душата. Нашият далечен прародител бавно овладявал най-плътния си носител и неговия двойник — етерното тяло, подчинявайки се най-вече на инстинктите си за оцеляване и продължаване на рода. Самосъзнанието на тогавашните хора е било слабо развито — човекът е бил потопен в общото съзнание на рода и племето. Притежавал е неясни, инстинктивни ясновидски дарби и си е служел широко със силата на низшата магия. Необходимостта от оцеляване развила у лемуриеца висока степен на агресивност — качество, което до голяма степен му е било необходимо, като се имат предвид и представителите на животинското царство с гигантските си размери, с които той е трябвало да съжителства и да поделя жизненото пространство. Силно развитият полов нагон, необходим за оцеляването и продължаването на рода, довел обаче до ексцесии, сексуални злоупотреби и извращения. Тези фактори постепенно предопределили упадъка на лемурийската раса.

Раждането и гибелта на основните раси винаги са били съпътствани и от геоложки промени на земното кълбо, предизвикани от изменението в наклона на земната ос. След като трета раса достигнала апогея си, тя постепенно започнала да запада. Древният континент Лемурия започнал бавно да потъва. Разрушен под действието на вулканите, той е бил залят от вълните в резултат на земетресения, подземни огньове и разтваряне дъното на океана. Най-големият остатък от него сега е Австралия.

Остатъци от древните лемурийци днес са народите от т.нар. етиопски тип — чернокожите: негри, бушмени, австралийци и т.н.