Дженифър Ашли
Моят съсед пиратът (14)

14

Магазинът, за който говореше Макданиелс, не криеше никакви тайни. Когато Грейсън и третият му офицер слязоха на Марилебон стрийт, слънцето вече беше високо в небето. По улицата се движеха най-различни транспортни средства. В магазинчето в партера на къщата се продаваха всякакви вехтории: табакери за емфие, кутии за писма, ножчета за отваряне на писма и тем подобни. Стоките бяха небрежно нахвърляни по груби етажерки зад тезгяха.

Собственикът го нямаше, затова пък в магазина беше неговата красива и очарователна дъщеря, французойка, естествено. Със сигурност беше родена преди бягството на семейството от Франция, защото говореше със силен акцент и непрекъснато пърхаше с мигли.

Грейсън не намери никакви указания, че френският крал е бил скрит в някоя от задните стаи. Много му се искаше да претърси къщата основно, но знаеше, че не бива. Ще дойдем друг път и ще влезем насила… или пък ще помолим херцог Сейнт Клер да използва влиянието си в Адмиралтейството, каза си той. Във всеки случай не научи нищо от непрестанно усмихващата се и флиртуваща френска девойка.

Грейсън се престори, че е дошъл да купи мастилница за дъщеря си. Капачето на избраната от него беше украсено с любовна двойка: момъкът гонеше момичето по зелена поляна. Тя със сигурност ще я хареса, помисли си той.

Когато се качи по стълбището на дома си на Гросвенър скуеър, Маги изскочи от входната врата и се втурна да го посрещне. Прегърна го и скри лице на гърдите му. Той целуна гъстата й коса и я притисна до себе си. И за пореден път се учуди, че въпреки лудата си младост е успял да създаде такова прекрасно дете.

— Ела, искам да ти представя новата си гувернантка — каза момиченцето. — Прекрасна е, наистина прекрасна. Ще благодаря на мисис Алистър, че ми е намерила красива гувернантка. Така ще ми е по-лесно да уча френски и другите предмети.

Грейсън я пусна на земята и попита учудено:

— Значи дамата говори френски?

— Гладко. Като истинска французойка. Говори и гръцки. Но буквите са смешни. Много по-различни от онези, дето ми ги показваше мисионерът.

Грейсън се засмя.

— Почакай да видиш как изглеждат китайските букви. Всъщност това не са букви, а красиви картинки.

— Сериозно ли говориш? — Маги изглеждаше възхитена. — Защо и ние не пишем с картини? Така ще е много по-просто.

Грейсън беше готов да се съгласи с нея, но в този миг на стълбата се появи мисис Феърчайлд. Наистина възхитителна жена. Ако не беше Александра, сигурно щеше да направи опит да се сближи с нея. Но сега…

Би трябвало да е доволен след любовната нощ, но споменът за дъха й върху кожата му, за аромата и вкуса й веднага го възбуди. Вече гореше от желание да я люби отново.

В момента Александра беше под сигурната защита на Пристли на кораба му. Само да можеше и той да се качи на кораба и да остане с нея… Искаше Александра да е винаги близо до него. Но първо трябваше да се погрижи за други неща. Животът наистина не беше честен.

Опитвайки се да потисне разочарованието си, Грейсън поведе Маги към мисис Феърчайлд. Тя направи съвършен придворен реверанс и се усмихна приветливо.

— Милорд — поздрави тя Грейсън с мекия си алтов глас, — в безопасност ли е мисис Алистър?

— Разбира се — кимна уверено той. — Известно време ще остане на моя кораб.

— Разбирам…

Погледът й му показа, че не е разбрала, но се колебае дали е редно да попита.

Грейсън се запита как ли трябва да се държи с гувернантката и какви разговори да води с нея.

— Харесва ли ви стаята, мисис Феърчайлд? Къщата е стара и прашна, но поне покривът не тече. Имате ли нужда от нещо?

Тя кимна учтиво и гладката тъмна коса заблестя под слънчевите лъчи.

— Стаята ми е напълно прилична и нямам нужда от нищо.

— Помълча малко и добави: — Бих искала обаче да обсъдя с вас един важен въпрос.

Грейсън свали ръкавиците си и ги хвърли на близката масичка.

— Това ще почака. Съжалявам, но в момента имам спешна работа. Къде е Джейкъбс, Маги?

— Разхожда се в градината — отговори веднага момичето.

— Нямам представа защо. Там няма нито цветя, нито алеи. Градината на мише Алистър е съвсем друга. Ще я попитаме кои е градинарят й и веднага ще го вземем да работи за нас.

Грейсън кимна разсеяно.

— Както кажеш. Е, мисис Феърчайлд, ще поговорим по-късно.

Той мина бързо покрай гувернантката, макар че веднага бе забелязал тревогата в погледа й. Защо не взехме някоя шейсетгодишна старица с мустаци? — запита се гневно той.

Да, Маги предпочиташе красива възпитателка, но като видя мрачното изражение на Джейкъбс, който обикаляше подивялата градина, Грейсън си пожела да беше грозна. Не можеше да си позволи да загуби Джейкъбс точно сега. Имаше нужда от цялото му внимание. Не стига, че Александра заемаше голяма част от неговите мисли, ами и Джейкъбс беше разсеян.

Погледна известно време лейтенанта си през прозореца на трапезарията. Накрая му извика да влезе вкъщи. Джейкъбс дойде при него, но не седна, а се заразхожда нервно напред-назад, плъзгайки пръсти по гладкия плот на масата.

— Намерихте ли френския крал, сър?

— Джейкъбс!

Тонът на Грейсън беше толкова остър, че младият мъж рязко вдигна глава. Грейсън за първи път си даде сметка колко млад е неговият първи лейтенант. Когато дойде на „Маджести“, беше само на двайсет години — значи сега беше на двайсет и пет. Тъй като беше компетентен и интелигентен, освен това запазваше самообладание даже в критични ситуации, капитанът разчиташе на него и му се доверяваше сляпо. Въпреки това не забравяше, че младият му помощник все още няма житейски опит.

— Ардмор иска да ме убие — заяви спокойно Грейсън. — Ако му се удаде удобен случай, ще го направи, въпреки уговорката ни. И без скрупули ще използва мисис Алистър като средство към целта.

Вниманието на Джейкъбс се събуди.

— Това се очакваше. Но вие въпреки това ще се срещнете с него, нали, сър? Както беше планирано.

Грейсън кимна.

— Вече не съм сигурен как ще завърши тази среща.

— Добре, сър. Не ми хареса, че капитулирахте толкова лесно.

— Направих го заради Маги. Но Ардмор създава проблеми. Човек никога не знае какво ще измисли. Винаги е бил дързък мръсник.

— Не е нужно да ми го казвате, сър — отвърна натъртено лейтенантът.

— Нужно е обаче да ви кажа, че искам Маги да е в безопасност. Винаги. Знам, че Иън бди, но в крайна сметка той работи за Ардмор. Искам някой да закриля Маги. Човек, на когото мога да поверя живота й. Затова ви възлагам да останете тук и да не се отделяте от нея нито за минута.

Джейкъбс рязко вдиша глава, но Грейсън продължи немилостиво:

— Ще спите в стаята до нейната. Ще се храните заедно и ще я придружавате навсякъде, независимо дали излиза на разходка с гувернантката, или купува зеленчуци на пазара. Ще се превърнете в нейна сянка.

Докато слушаше заповедите на капитана си, Джейкъбс пребледня като мъртвец.

— Не съм сигурен, че съм подходящ за защитник на Маги, сър.

— Няма по-добър от вас.

— Оливър…

— Той е постоянно зает. Готви, надзирава прислугата, пази ни. Освен това ми е необходим за други цели.

Грейсън реши да покаже на Джейкъбс, че знае каква е причината за възраженията му.

— Моля ви междувременно да решите проблема си с мисис Феърчайлд. Разбрахме ли се?

— О, сър… — Гласът на лейтенанта потрепери. — Тя не е коя да е жена. Тя е… жената.

Ето какво било!

— Обяснете ми.

Джейкъбс втренчи поглед в една точка на масата и заговори с нарастваща възбуда:

— Спомняте ли си деня, когато пожелах да работя за вас, сър? Попитахте ме защо момче, завършило Оксфорд, иска да плава по море. А аз ви отговорих, че искам да забравя една жена.

Грейсън кимна замислено.

— Мисис Феърчайлд.

Джейкъбс издиша дълбоко.

— Не вярвах, че ще я срещна отново, сър. Нали я видяхте? Станала е още по-красива, ако това изобщо е възможно.

— Била е женена, така ли? — попита предпазливо Грейсън.

Джейкъбс кимна мрачно.

— Да, за един от преподавателите ми. Така се запознахме. Беше омъжена и десет години по-голяма от мен.

Грейсън се засмя тихо.

— Това е добре за теб, момче.

Усмивката на Джейкъбс му показа, че наистина е било добре. Даже повече от добре.

— Влюбих се в нея с цялото си същество. Сигурно знаете какво е да си млад и влюбен. Вие също сте се запознали със Сара на двайсетгодишна възраст, нали?

Грейсън кимна. Всъщност беше на двайсет и две. Винаги беше обичал Южния Пасифик. Силният аромат на тропическите цветя, топлината на слънцето върху кожата му, спокойният шум на океана по белите пясъчни брегове… И всички тези спомени бяха свързани със Сара. Когато я видя за първи път — екзотична тъмнокожа красавица с блестящи черни очи, — моментално попадна под властта й. Ардмор ги представи един на друг и я прегърна с жест на собственик, сякаш искаше да му каже: „Виж какво имам и какво ти никога няма да притежаваш.“

Когато си тръгнаха, Сара се обърна към Грейсън, намигна му и го дари с изкусителна усмивка. След три дни Ардмор замина по работа и още първата нощ Сара се промъкна в леглото на Грейсън. Ардмор се върна и побесня. Даже се опита да го убие.

Защо проклетникът не му бе казал, че е истински влюбен в Сара? Ако знаеше, Грейсън нямаше да я докосне. Обаче тогава беше млад и сляп, а Ардмор — арогантен и горд. Грейсън бе помислил, че приятелят му е приключил връзката си със Сара и му я предоставя. Не за първи път се случваше Ардмор да отблъсне някоя хубавица и Грейсън да я утешава.

Случката сложи край на четиригодишното партньорство между Финли и Ардмор, двамата безстрашни капитани на „Маджести“. Ардмор го напусна и О’Мали тръгна с него. Оливър — млад пират, когото Грейсън бе спасил от жесток капитан, му остана верен и продължи да служи на „Маджести“. Тогава започна дългогодишното опасно съперничество между двамата, което след смъртта на по-малкия брат на Ардмор след шест години се превърна в дива омраза.

— Когато е млад, човек се влюбва по-лесно — промълви Грейсън и погледна в тъжните очи на Джейкъбс. — Младите почти винаги са неразумни.

— Точно така. Изобщо не се държах разумно, сър. — Джейкъбс неодобрително изкриви лице. — Тя сложи край на връзката ни, не аз.

— Оттогава е минало много време.

Лейтенантът поклати глава.

— Пет години, два месеца и три дни. Гласът й отново е музика за мен. Както винаги е било.

Грейсън въздъхна съчувствено. Много добре разбираше какво изпитва Джейкъбс. Когато Александра произнесе име то му във вихъра на страстта, желанието му стана непоносимо. Никога нямаше да я забрави.

— Знам, знам. Някои жени са в състояние напълно да объркат мъжа. След това напразно се питаме защо. — Той поклати глава. — Разберете, Джейкъбс, имам нужда от вас. Вие сте единственият, на когото мога да възложа тази задача. Вие познавате Ардмор и можете да предвидите бъдещите му действия. Затова не се поддавайте на страданието. Не мислете за себе си. Говорете с мисис Феърчайлд. Изтръгнете съгласието й. Завлечете я в леглото си, ако трябва. — Кимна му окуражително и се засмя. — Разбира се, само след като сте поверили Маги на мен или на Оливър.

— Тя иска да си отиде, сър. Каза ми, че ще говори с вас за напускането си.

Грейсън потърка брадичката си.

— Да, дамата пожела да говори с мен, но аз отказах.

По дяволите, имаше нужда от гореща баня и чисти дрехи. А после от няколко часа в леглото с Александра. Ала като капитан на кораб беше свикнал да поставя личните си проблеми на заден план и да изслушва болките на екипажа. Пират, страдащ от любовна мъка — наистина комична гледка. В морето той лекуваше сърдечните болки, като тупваше страдалеца по рамото, наливаше му чаша алкохол и го съветваше: „Забави, момче.“

Проблемите на Джейкъбс обаче бяха по-сложни и го безпокояха. За първи път виждаше своя разумен и смел до безумие помощник толкова развълнуван.

— Кажете на мисис Феърчайлд да дойде при мен.

— Ще помоля Оливър.

Грейсън изскърца със зъби.

— Както желаете. Но да стане бързо.

Джейкъбс изскочи от стаята на бегом.

Грейсън отиде до прозореца и се загледа в градината. Ако предишният виконт не е бил такъв скъперник, мястото е можело да се превърне в истински зелен оазис, каза си недоволно той.

Нетърпението го тласкаше да изпълни колкото може по-бързо възложената му задача. Да се върне в онзи дяволски магазин и да раздруса красивата французойка, докато зъбите й затракат и му разкрие къде е баща й и какво е станало с френския крал. Може би трябва да направи списък — като Александра. Със специален знак за всяка задача. Вместо това стоеше тук, барабанеше с пръсти по перваза на прозореца и се опитваше да уреди любовните проблеми на своя първи офицер… и едновременно с това да отблъсква спомените, които непрестанно нахлуваха в главата му.

Отдавна не беше мислил за Сара. Тя го напусна и той се опита да я забрави. И без това не очакваше, че ще я задържи. Тя беше като онези диви тропически птички, които никой не беше в състояние да затвори. Избяга от Грейсън със същата лекота, както преди това от Ардмор.

През последната нощ излезе на палубата и когато влязоха в пристанището, преспокойно му заяви, че го напуска. Стисна ръката му и се засмя. „Често ме наричаше птичка — каза му тя. — Ако затвориш птичка в кафез, тя умира. — Отвори юмрука му и обясни: — А като я освободиш, тя продължава да живее и един ден може да се върне при теб.“

Целуна го леко по устата и изчезна в нощта.

След години той се върна в студената Англия и намери жена, способна да заличи спомена за Сара. И какво направи? Взе я в обятията си и й показа страстта, която бушуваше в сърцето му. А после я остави. Сега стоеше сам в къщата си и чакаше Ардмор да направи своя ход. В същото време се стараеше да задоволи Адмиралтейството. Защото в противен случай го заплашваше затвор. И него самия, и екипажа му.

Съвсем ясно му дадоха да разбере, че ако откаже да сътрудничи, ще го арестуват и ще го осъдят за пиратство. И не само това: ще му отнемат титлата и богатството и Маги ще остане без никакви средства. Няма да позволя да се стигне дотам, закле се мрачно Грейсън. Ще си запазя всичко дори да се наложи да се умилквам на Сейнт Клер до края на живота си.

Вратата се отвори със замах. Влезе мисис Феърчайлд. Роклята й прошумоля тихо, когато внимателно затвори вратата и спря в очакване.

Грейсън се обърна към нея и веднага забеляза старанието й да остане спокойна. Ала в очите й светеше страх.

— Милорд — изпревари го тя, — искам да напусна. Знам, че още не съм показала какво мога, но трябва да напусна. Разбира се, готова съм да остана при Маги, докато намерите подходяща заместничка.