Дженифър Ашли
Моят съсед пиратът (31)

31

Грейсън помнеше как отнесе Александра на своята койка в капитанската каюта на „Маджести“. Следващото, което си спомни, беше как се събуди до нея. Стройното й тяло почиваше в обятията му, уханната й коса гъделичкаше носа му.

След като ги качиха на борда на „Маджести“, двамата се изкъпаха с гореща вода и се подсушиха взаимно. Джейкъбс лично им донесе горещо кафе. Грейсън вярваше, че е бодър и буден, но едва легнал до Александра, студът, изтощението и напрежението казаха тежката си дума и той заспа моментално.

Сега лежеше спокойно, милваше голото рамо на Александра и се наслаждаваше на копринената кожа под пръстите си. Тя промърмори нещо насън, но не се събуди. Боже, колко хубаво миришеше! Тази жена и радостта, с която го даряваше, го промениха напълно. След смъртта на майка си дълго време не беше посмял да обича някого с цялото си сърце. Удържа на клетвата си, докато се появи Маги. Сега и Александра бе преодоляла бариерата, която преграждаше сърцето му, и бе спечелила любовта му. Знаеше, че обича Маги и Александра, и едва сега го признаваше спокойно, с пълно сърце. Все още изпитваше известен страх, но се стараеше да не му обръща внимание. Знаеше колко бързо може да дойде болката, но от днес нататък щеше да обича и да се радва на любовта. Докато дойде неизбежният ден.

Освен това се наслаждаваше на триумфа си. Александра беше негова. Ардмор не успя да му я отнеме. Макар че отиде при него, тя недвусмислено заяви, че цялата й любов принадлежи на Грейсън Финли. Не на Ардмор, колкото и той да се стараеше да я спечели.

Тази мисъл напомни на Грейсън, че още не е изяснил един въпрос. Внимателно измъкна ръката си изпод тялото на Александра. Ресниците й затрепкаха, но очите й бързо се затвориха и дишането й стана равномерно.

Грейсън облече суха риза и кожен панталон и излезе от каютата. Слънцето вече залязваше, по тъмнеещото небе святкаха отделни звезди. Той погледна изненадано нагоре и потърка очи. Май беше спал почти дванайсет часа.

„Маджести“ беше на котва недалеч от брега. Грейсън разпозна Блекуол. По кейовете на пристанищния град се виждаха военни фрегати. Голите им мачти стърчаха към вечерното небе. Грейсън огледа реката, обърна се към хоризонта, но не откри никъде добре познатите очертания на „Аргонавт“.

Джейкъбс беше на вахта на кърмовата палуба. Стоеше небрежно облегнат на релинга и изглеждаше напълно спокоен.

— Къде е той? — извика му отдалеч Грейсън и се запъти към него.

Джейкъбс знаеше за кого става дума.

— Изчезна, сър. Две фрегати взеха курс към нас — сигурно са искали да проверят защо вдигаме шум. Видях как „Аргонавт“ обърна към открито море и вдигна всички платна. Оттогава не съм го виждал.

Грейсън разбра: Ардмор бе изчезнал завинаги. В Англия беше човек извън закона, което означаваше, че няма къде да ремонтира кораба си. Шпионите на кралската флота, бяха навсякъде. Без съмнение щеше да се опита да се добере до Франция или Холандия. „Аргонавт“ и друг път беше получавал сериозни повреди, но успяваше да стигне до набелязаната цел.

Въпреки това Грейсън съжали, че не е могъл да поговори с Ардмор. Бърчърд беше потвърдила, че той не е виновен за смъртта на Пол Ардмор, но между двамата мъже оставаха още много неизяснени неща. Вероятно вече не можеха да бъдат приятели — дори на млади години в приятелството им винаги се примесваше съперничество. Кой стреля по-точно, кой управлява кораба по-добре, кой умее да привлича вниманието на хубавите жени… Не се изискваха кой знае какви способности, за да ги скарат. Бърчърд нямаше с какво толкова да се похвали. Ако двамата бяха истински приятели, онази малка усойница нямаше да постигне нищо.

Грейсън обърна гръб на хоризонта. Нареди на Джейкъбс да подготви всичко за връщането им у дома и се върна в каютата си, където го очакваха удобно легло и любима жена.

През септември в църквата „Сейнт Джордж“ на Хановер скуеър се състоя една от най-забележителните сватби, които Лондон някога беше виждал. Невеста беше овдовялата Александра Алистър, дъщеря на лорд Алексис Симингтън и внучка на херцог Монкриф. Младоженецът беше известният авантюрист виконт Стоук. При други обстоятелства една такава сватба във висшето общество не би била нищо особено, но тази беше съвсем различна. Журналистите бяха навсякъде. Всеки се стремеше да заеме по-добро място, за да наблюдава сватбената церемония и после да напише още по-вълнуваща история, отколкото тази за пиратското нападение по време на соарето у мисис Алистър. Гостите от страна на булката бяха от най-изисканите кръгове на Мейфеър. Въпреки че септември беше мъртъв месец, богатите и благородните се бяха стекли на тълпи в Лондон и очакваха с нетърпение да получат покана за най-интересната сватба на годината. Сред гостите бяха високопоставеният херцог Сейнт Клер, лорд и лейди Фийдърстоун, лорд Хилдебранд Халдикот и сестра му, почтеният мистър Бартоломю и — за учудване на всички — Луи дьо Бурбон, френският крал в изгнание, придружен от мускетарите си.

Гостите от страна на младоженеца обаче… Някои от зрителите твърдяха, че са все пирати, други обаче ги определяха като прости търговци, загрубели от далечните си пътувания. Във всеки случай изглеждаха като пирати — кореспондентите на „Таймс“ и „Списание за джентълмени“ се обединиха около това заключение. Дузина загорели от слънцето, тромави, мрачно гледащи типове, някои с липсващи крайници или без око. През цялото време зяпаха похотливо дамите от другата страна. Един журналист се кълнеше, че почтено омъжената мисис Уотърс неприкрито е хвърляла дръзки погледи към мъжествен джентълмен на име мистър Пристли, но не посмя да напише, че започналата с погледи връзка се е развила и по-нататък. Само спомена бегло, че е видял двойката да разговаря оживено по време на сватбеното угощение и че мисис Уотърс многократно сочела стената, а мистър Пристли реагирал с усърдно кимане.

Шаферка на булката беше почтената мис Маги Финли, дъщеря на виконта. Чернокосо момиче с екзотична външност, което обещаваше един ден да стане истинска красавица. Придружаваше го бившата мисис Феърчайлд, вдовица на доцент от Оксфорд, която в края на юли без много шум се бе омъжила за мистър Робърт Джейкъбс. Мистър Джейкъбс беше свидетел на младоженеца и явно се разбираше добре с него, защото двамата не престанаха да се шегуват по време на цялата церемония за голямо забавление на публиката.

Булката сияеше в прекрасен тоалет от кремав сатен с избродирани бели рози. Дългите ръкавици и ешарпът бяха жълти, а в косите си носеше възхитителна диадема от диаманти и опали — подарък от виконта, както твърдяха посветените. По време на церемонията бъдещата лейди Стоук се усмихваше, мис Финли сияеше, а новата мисис Джейкъбс плачеше от вълнение.

Едва сложил венчалния пръстен на ръката на булката, виконтът я целуна, и то много по-дълго и по-страстно, отколкото беше редно. Гостите на младоженеца избухнаха в диво ликуване, в което се примесваха някои шокиращи и напълно неподходящи за случая предложения. Някои бяха толкова дръзки, че дамите от страна на булката бяха близо до припадък и господата побързаха да ги изведат навън.

Сватбеният пир се състоя в двете къщи на Гросвенър скуеър — защото бившата мисис Алистър и виконт Стоук бяха съседи. Започна в салона на лейди Стоук, издържан в кремаво и светлозелено. Гостите посрещаше млад лакеи, който толкова се вълнуваше, че започна да заеква и пренебрегна задълженията си.

По-късно се преместиха в дома на виконта, който за пръв път се отвори за любопитните очи на обществото. Подновяването му беше почти приключено. Както съобщи мисис Тейтли пред едно дамско списание, ламперията си била същата, макар и излъскана до блясък и наново полирана. Силно впечатление остави у гостите огромната трапезария, украсена с картини на Конетабъл и огромен тъмнозелен килим от чиста коприна.

Празникът продължи цял ден и премина в сватбена вечеря. Гостите от висшето общество постепенно се смесиха с пиратите, които се оказаха и изкусни музиканти. Дамите останаха възхитени и от танцовите им умения. Едър тъмнокож мъж с гола глава ръководеше армията от наети келнери, без да говори, само с лека усмивка на устните.

Танците продължиха до късна нощ. Не спряха даже когато се разбра, че младоженците и дъщеря им, мистър и мисис Джейкъбс са изчезнали.

На борда на „Маджести“ Грейсън стенеше задавено и отново и отново водеше Александра към върха. Тя се вкопчваше в него в мрака с биещо от радост сърце и му отговаряше с цялата си страст. Ръцете и устните им се търсеха непрестанно и увеличаваха удоволствието.

Най-сетне той се отдели от нея и полегна отстрани.

— Крайно време беше да останем сами.

Александра се сгуши в него. Спеше й се и беше толкова щастлива, че почти изпитваше болка.

— Хубаво беше да видя как се забавляват приятелите ти — пошепна тя и се усмихна в мрака.

Той помилва лениво гърдите й и недоволно изръмжа:

— Заради този празник се наложи да се лиша от близост с теб за цели три месеца.

Александра се засмя. Вместо да чака търпеливо, той идваше при нея всеки дени горчиво се оплакваше, че вече не издържа. Кога най-сетне ще се оженят и ще се наслаждават един на друг? След като тя се съгласи с предложението за женитба — когато за втори път се любиха страстно в каютата му след спасението.

Грейсън настоя да се оженят веднага. Беше готов да стане от леглото и да отиде да издейства специално разрешение.

Лейди Фийдърстоун беше първата, която научи добрата новина. И именно тя разби надеждите на Грейсън на пух и прах с решителното: „Абсолютно невъзможно!“ Разясни му, че новият виконт Стоук има задължения към обществото, а Александра е почтена вдовица, следователно не могат да се държат като скандална любовна двойка.

Даже когато Грейсън ядно й отговори, че двамата с Александра вече са любовници и завинаги ще си останат скандална любовна двойка, достойната дама не отстъпи. Само дето малко се изчерви.

Планирането на сватбата, декорациите, тоалетите, поканите — всичко това отне много време и енергия. Лейди Фийдърстоун беше убедена, че ще е цяло чудо, ако се справят до септември. По този въпрос обаче Грейсън беше непреклонен. Ще се венчаят през септември. Точка!

През цялото това време Джеймс Ардмор, „Аргонавт“, лейтенантите О’Мали и мистър Хендерсън не се появиха нито веднъж. Къде ли се криеха?

— Грейсън… — Александра помилва ръката на съпруга си, която почиваше върху топлия й корем. Отдавна искаше да му зададе един въпрос и може би сега, докато той лежеше до нея уморен, щастлив и блажено усмихнат, беше подходящият момент. — Какво е направила Бърчърд с теб и капитан Ардмор? Защо казахте, че ви е унижила?

Пръстите му нежно се плъзгаха по копринената й кожа и оставяха навсякъде топли следи.

— Не мога да ти разкажа тази история. Нищо, че си ми жена.

— Но оттогава е минало много време!

— Бях на двайсет години. Въобразявах си, че знам всичко и мога всичко. Още тогава не исках да говоря за случилото се, а сега още по-малко.

Александра кимна безмълвно. Чувстваше се щастлива като никога в живота си. Само едно й липсваше, за да е щастието й пълно, и може би днес щеше да осъществи голямата си мечта. Във всеки случай опитите да задоволи съкровеното желание на сърцето си бяха много… радващи.

— Няма да питам повече — пошепна тя и помилва ръката ми. — И без това мистър Джейкъбс ми разказа историята.

Той се опря на лакът и я изгледа мрачно.

— Какво? Този хлапак, дето винаги се прави на премъдър старец… Ще заповядам да го бичуват!

Александра избухна в смях и отново се притисна до него.

— Не го прави, моля те! Двамата с Ванеса са толкова щастливи.

— Побъркали са се един по друг. Дори по време на церемонията се гледаха влюбено. Е, поне на Маги й хареса.

Дъщеря му беше много щастлива от двете сватби. Усърдно помагаше на Александра и си заслужи одобрението на лейди Фийдърстоун. Маги искаше всичките й приятели да са щастливи, защото беше уверена, че тяхното щастие ще се отрази и върху нея. Александра въздъхна доволно в мрака. След няколко години момичето, което вече я наричаше „мама Александра“, ще започне да търси своето щастие.

Мисис Феърчайлд — Ванеса, както се обръщаше към нея, — обяви годежа си с мистър Джейкъбс само няколко дни след завръщането на Александра от страшната морска битка. Двете жени се прегърнаха разплакали, после Ванеса гордо й показа пръстена, който мистър Джейкъбс беше сложил на ръката й: красив четириъгълен рубин, наследство от баба му. Двамата се венчаха на тиха церемония в присъствието само на най-близките си приятели. Направиха го веднага след като Адмиралтейството обяви амнистия за Грейсън Финли и екипажа му. Александра се радваше от сърце на щастието на бившата си гувернантка и на спокойното задоволство в погледа й, което някога и липсваше.

Вече й беше ясно откъде идва това вътрешно спокойствие и се радваше още повече за приятелката си.

— Щом заговорихме за сляпата любов — отбеляза сънено Грейсън, — искам да ти съобщя, че преди няколко дни слязох в избата за порто… и знаеш ли кого заварих там?

Александра го целуна по носа.

— Нямам ни най-малка представа.

— Моя Оливър и твоята готвачка. Целуваха се и бяха забравили света около себе си.

Александра се закиска доволно.

— Знаеш ли, мисля, че Джефри скоро ще поиска ръката на Джоан. А тя е много щастлива, че един обикновен млад мъж я е харесал. След като й разказах какъв е мистър Ардмор, беше потресена. Той наистина не постъпи добре, като прелъсти бедното момиче.

— Той е безогледен. Когато иска нещо, прави всичко, за да го получи. — Грейсън помълча малко и добави замислено:

— Също като мен.

— Но твоето сърце е пълно с доброта. — Александра помилва гърдите му. — И с любов. Дано мистър Ардмор си намери хубава и мила жена, която да го обикне. Само така ще разбере какво означава истинска любов.

— Съмнявам се — изпухтя Грейсън и след доста дълго мълчание обясни — Той обичаше Сара. Само нея. За съжаление едва сега разбирам какво е изпитвал. Разбрах го, като те видях до него на борда на кораба му.

Александра потрепери в тъмното.

— Хайде да не говорим повече за това. Може би все пак има надежда за капитан Ардмор.

Грейсън я целуна по бузата и се претърколи върху нея.

— А аз се надявам, че ще имам достатъчно време да ти покажа колко те обичам. Защото подозирам, че още не ми вярваш напълно.

— Как да ти вярвам, след като капитан Ардмор трябваше да те принуди да го изречеш?

— Капитан Ардмор да върви по дяволите! Аз те обичам, Александра. Обичам луничките ти, прекрасната ти коса, очите ти, в които искам да потъна… — Гласът му предрезгавя от желание. — Искаш ли да кажа кои други части от тялото ти обичам?

— О, недей! Не ме карай да се изчервявам!

— Тогава ще ти ги покажа.

Той се наведе над нея и помилва с устни шията й. Тя простена сладостно и се притисна към него. Устните му се устремиха към гърдите й.

— Обичам те — пошепна той, притиснал лице към нежната й кожа. — Завинаги.

— И аз те обичам, Грейсън — въздъхна доволно тя. — Ти си моят съсед пират.