Дженифър Ашли
Моят съсед пиратът (25)

25

Той се вцепени. Както се беше опасявала, топлината от погледа му се изпари. Сините очи станаха корави и засвяткаха опасно.

— Какво е направил Ардмор? — Гласът му прозвуча съвсем тихо, но беше много по-страшен, отколкото ако бе изкрещял. — Кога?

— Днес следобед. У нас.

Той седна рязко, вдигна я и я настани на свободното място в края на шезлонга. Стана и се наведе над нея. Всеки мускул от голото му тяло беше напрегнат.

— Дошъл е в къщата ти?

Тя кимна и притисна смачканата риза към голите си гърди.

— И ти си го пуснала да влезе? — В гласа му имаше смъртоносна заплаха.

Александра поклати глава.

— Влезе направо в спалнята ми. Успял е да убеди камериерката ми да го пусне в къщата. Би трябвало да й се скарам, но нямам сили.

Той се обърна и отиде до вратата. Отвори я с трясък, без да се притеснява от голотата си.

— Джейкъбс! — Изрева гръмогласно.

Лейтенантът се появи само след минута. Изтрополя по стълбата и застана на прага. Изобщо не се учуди, че вижда капитана си гол, нито че Александра седи на шезлонга и се опитва да облече ризата си.

Грейсън дори не направи опит да се покрие. Протегна ръка и посочи обвинително Джейкъбс.

— Днес Ардмор е влязъл в къщата на мисис Алистър. Как, по дяволите, е минал покрай пазачите?

Джейкъбс примигна смаяно. В кафявите му очи блесна ужас.

— Не знам, сър. Аз…

— Веднага да ги нашибат с камшик!

— Не! — Александра протегна ръка, но веднага я отпусна, защото разкри гърдите си. — Те не са виновни. Той ги е надхитрил. Сигурна съм, че не са го видели.

— Тя е права, сър — подкрепи я Джейкъбс. — Ако трябва да бичувате някого, вземете мен. Аз трябваше да го забележа. Явно не съм бил достатъчно внимателен.

— Вие имате задачата да охранявате Маги! — напомни му ядно Грейсън. — Не можете да сте едновременно навсякъде, макар че… знам къде прекарвате времето си.

Джейкъбс се изчерви.

— Забравете, лейтенант. Идете да разберете какво е станало.

— Тъй вярно, сър! — Младият мъж отдаде чест, завъртя се на токовете си и изчезна.

Грейсън затвори вратата и се обърна към Александра. Очите му бяха студени, лицето сякаш се бе вкаменило. Никога не го беше виждала толкова гневен, дори когато я измъкна от кораба на Ардмор. Досега го беше виждала депресиран, нежен и мил с Маги, дразнещ, изкусителен, очарователен… а сега пред нея стоеше мъж, изпълнен със студена ярост.

Той се върна при нея и застана пред шезлонга. Дори в този миг на страх тя се възхити на голотата му, на съвършеното съчетание от мускули и жили в мъжкото му тяло. И в същото време се отдръпна, стресната от гнева му.

— Александра — прозвуча ледено гласът му, — какво отговори на мистър Ардмор?

Внезапно добила смелост, тя вирна брадичка.

— Казах му, че ще омъжа за него, ако те остави жив.

Той я погледна втренчено. Лицето му беше като издялано с длето, кораво и мрачно. Лице на пиратски капитан, събрал най-добрия екипаж и кръстосвал моретата цели седемнайсет години, без да го заловят. В този миг Александра разбра, че Ардмор подценява противника си. И херцог Сейнт Клер също. Мъжът, който стоеше пред нея, играеше само според своите правила и беше безмилостен, смъртоносен противник. Неволно се запита дали пък не се е сдобила с опасен неприятел.

— Няма да се омъжиш за него — отсече хладно той. — Ти принадлежиш на мен.

Дявол да го вземе, каза си раздразнено тя, високомерието му е адски изнервящо. Изправи се и попита с неговия тон:

— Ти ли си единственият човек, комуто е разрешено да се жертва, господин пират? Ардмор иска да те убие. Аз искам да живееш.

Той я изгледа мрачно.

— Затова ли си готова да се омъжиш за него? Наистина ли мислиш, че жертвата ти ще ме спаси?

— Той даде думата си.

— Само защото добре знае, че ти означаваш за мен повече от собствения ми живот.

Сърцето й заби развълнувано.

— Това не е вярно. Ти обичаш да се шегуваш с мен, направи така, че да те обикна, но аз съм ти само съседка. Временно забавление. Ще изчезна от живота ти и ще ме забравиш. Най-важното е да отгледаш Маги и да я направиш щастлива.

Той я гледаше, сякаш е изгубила ума си.

— Временно забавление? Ти?

Две сълзи се отрониха от очите й.

— Добре знам, че си обичал и други жени. Майката на Маги, например. И мадам Дьо Лорен, и много други. Ти си свикнал да вземаш своето и да продължаваш пътя си. И аз ще съм като… като птичка в шепата ти. Ще си поиграеш с мен и ще ме пуснеш да си вървя.

В очите му блесна див гняв. Направи крачка напред, наведе се и я издърпа да стане. Прегърна я, но не нежно и с любов, а почти я смачка в ръцете си.

— Никога, никога вече не казвай тези думи! Не е същото! Разбираш ли?

— Не — отговори тихо тя и скри лице на гърдите му.

— Трябва да знаеш едно, Александра. Ако отидеш при него, ще го убия. Даже ако те е прегърнал, ще го убия и ще възхвалявам деня, когато съм го направил. Аз не се страхувам от проклетия капитан Ардмор.

— Грейсън… — прошепна задавено тя.

— Искаш да обичаш пират? Готово! — Той се потупа по гърдите. — Аз съм пират. Правя, каквото искам, подчинявам се само на собствените си закони. Няма да позволя на никого да се докосне до онези, които са под моя закрила. Ще убия всеки враг, който се осмели да наруши моя закон.

Александра вдигна глава и с болка погледна в очите му.

— Бях напълно права по отношение на теб. Ти решаваш кой как да живее и отстраняваш от пътя си всеки, който ти пречи да осъществиш целите си. Все едно какво рискуваш.

— Точно така. Току-що ти го казах.

Тя помилва бронзовото му рамо и усети трепването му.

— Опитваш се да командваш и мен, но нямаш право. Ти не бива да спазиш споразумението с Ардмор, Грейсън. Маги има нужда от теб.

— Мислех, че си разбрала какво ти казах. Нямам никакво намерение да се оставя в ръцете на Ардмор. Знам, че ще ме убие. Той наруши проклетото ни споразумение в момента, когато въвлече и теб. Не можа да устои на изкушението да завърти ножа в раната. Той е луд за връзване. Едничката му цел е отмъщението. И брат му беше такъв.

— Бедният мистър Ардмор.

Грейсън се раздразни още повече.

— Не си хаби съчувствието. Ардмор е коварен мръсник. Светът има основание да се бои от него.

Александра неволно се засмя.

— Мистър Хендерсън каза същото за теб.

Грейсън оголи зъби като вълк.

— Така ли каза? Радвам се, че мисли така. Значи ще стои по-далеч от мен.

— И той помоли за ръката ми.

Грейсън отново се вцепени. След малко отвори очи и попита дрезгаво:

— Наистина ли Хендерсън ти е направил предложение?

— Да. И се държа много по-изискано от своя капитан. Той е от Кент. Оказа се, че сме се срещали като деца. Предложи ми да се заселим там, да си имаме деца и кучета. — Александра въздъхна с копнеж. — В Кент е прекрасно, Грейсън. Зелени хълмове, синьо небе… Там бях щастлива, но тогава не го осъзнавах.

Той улови ръцете й и ги стисна до болка.

— Това ли искаш? Къща в Кент?

Александра поклати глава.

— Вече не знам. Човек не може да върне детството си, нали? Хората, които ме обичаха и закриляха, вече ги няма.

Някога възприемах това съвсем естествено, но сега… — Тя извърна глава. — Не съм сигурна какво искам.

— Прие ли предложението на Хендерсън?

— Не.

Грейсън видимо се отпусна.

— Слава богу!

— Казах му, че ще си помисля.

Той едва не смачка пръстите й в големите си ръце.

— За бога, Александра, още колко мъже са ти направили днес предложение за женитба? Може би Джейкъбс и Пристли? Да не би О’Мали също да е поискал ръката ти?

Александра го погледна укорно и отговори с достойнство:

— Почти не съм разговаряла с мистър О’Мали. Доколкото си спомням, веднъж ми направи комплимент. Мистър Джейкъбс обича мисис Феърчайлд, а горкият мистър Пристли сигурно трепери само при мисълта за мен. — Замисли се и рече: — Не би било зле да му изпратя някакъв малък подарък, за да се извиня, че се държах така лошо с него…

Грейсън поклати глава.

— Няма да изпратиш подарък на мистър Пристли. А на Хендерсън ще кажеш, че отговорът ти е „не“.

Този човек беше непоносимо нахален!

— Знам, че не е включен в списъка ми — обясни с мек глас тя, — но притежава всички необходими качества. От безупречно семейство, винаги се облича с вкус, заможен е… освен това изглежда много добре.

— Носи очила!

— Да, и те го правят твърде сериозен, не смяташ ли?

— Не. С тях прилича на риба.

— Ужасно неучтиво от твоя страна, Грейсън. Той беше много мил с мен… само дето ме целуна насред улицата, а после ме отвлече, но всичко това стана по заповед на мистър Ардмор.

Грейсън сведе лице и спря само на сантиметър от нея. Гневът и страстта му се усещаха съвсем ясно.

— Ти няма да се омъжиш за Хендерсън, Александра! Той е верен на Ардмор и никога няма да го напусне, все едно какво ти говори. Всички от екипажа на Ардмор са лоялни към капитана си… Господ знае защо.

— Той е много убедителен. Имам предвид мистър Ардмор.

Грейсън едва не счупи пръстите й.

— Кажи ми, че няма да се омъжиш нито за Хендерсън, нито за Ардмор!

Тя го погледна предизвикателно.

— Няма да се омъжа за мистър Ардмор, ако ми обещаеш, че няма да се предадеш в ръцете му, за да те убие. Вместо това ще избягаш с Маги.

— Вече ти казах, че няма да му позволя да ме убие. И няма да напусна Англия. — Погледна я остро и й напомни: — А какво ще кажеш на Хендерсън?

— Ще помисля върху предложението на мистър Хендерсън. Няма защо да бързам. Може пък да получа по-добро.

Грейсън изръмжа като раздразнена мечка.

— Слушай, Александра, в момента имам много работа. В кухнята ме чака френска агентка, Бърчърд се разхожда свободно из Лондон, Джейкъбс и гувернантката са се затворили на горния етаж и се гледат влюбено. Имам планове, които изискват цялото ми внимание. — Улови брадичката й и заключи: — Нека да свърша всичко и тогава ще разговаряме надълго и нашироко.

— Това би било приятно разнообразие.

Грейсън присви очи.

— Разнообразие? Какво имаш предвид?

— Всеки път, когато разговаряме, започваме да се целуваме… и така нататък. Никога не завършваме разговора с решение на проблема.

Той се засмя облекчено и я погледна жадно.

— Знаеш ли, и аз забелязах същото.

— Мадам Дьо Лорен разкри ли ти къде се намира френският крал?

Той зяпна смаяно. От устата му се изтръгна ядно проклятие.

— Откъде знаеш за мадам Дьо Лорен и френския крал?

— Толкова ли е трудно да събереш две и две? Мистър Ардмор ми каза, че тя работи за Наполеон. Когато се срещнахме за първи път, ме излъга, но после призна. Мистър Хендерсън каза, че тя се опитва да използва капитана за своите планове. Предполагам, че кралят е на кораба на капитан Ардмор и очаква да го прехвърлят във Франция. — Тя поклати глава. — Наистина не разбирам защо мъжете си въобразяват, че само те могат да правят логични заключения.

Той я измери с мрачен поглед.

— Вече ми е ясно, че ни предстои много, много дълъг разговор.

— Както желаеш. Знаеш ли, аз също имам много работа. Трябва да затворя къщата си за остатъка от лятото. Все едно дали ще се омъжа, или ще замина със семейство Фийдърстоун за Кент.

Грейсън потръпна едва забележимо.

— До утре ще съм уредил всичко. Тогава ще поговорим. — Направи малка пауза и заключи: — Сега обаче ще те целуна.

Александра го погледна и сърцето й ускори ритъма си.

— Нали трябваше да говориш с мадам Дьо Лорен за френския крал?

— Ще говоря. — Той се наведе и впи устни в нежната й шия. Тя затвори очи. — От друга страна обаче — пошепна той, долепил устни до кожата й, — дамата би могла да почака още няколко минути.

Заля я гореща възбуда. Притисна се до него и потърси устните му. Той я прегърна и нежно я положи върху шезлонга, преди отново да я покрие с горещото си, страстно тяло.

Александра се прибра вкъщи през градината. Пламенно се надяваше, че някой коняр или слуга няма да реши да мине по алеята точно сега. Слава богу, успя да прекоси полянката незабелязано и стигна до задната врата на дома си.

Вече се здрачаваше. Въздухът ухаеше на рози, фонтанът разпръскваше приятна хладина.

Чувстваше се лека и окрилена. Много й се искаше да се протегне като котка, а после да се свие на кълбо и да заспи. Но за разлика от котките, които можеха да спят, когато си поискат, Александра имаше да уреди много неща. Ардмор бе заявил, че щом падне нощта, ще изпрати Хендерсън да я вземе. Ако наистина дойде, тя ще проведе с него сериозен разговор и ще го убеди да й помогне. Грейсън упорито твърдеше, че няма да позволи на стария си враг да го убие, но Александра беше убедена, че Ардмор ще направи всичко, за да си отмъсти. Затова непременно ще говори с Хендерсън.

Първо обаче имаше нужда от баня и чисти дрехи. Все още не беше говорила с Джоан за ненадейната поява на мистър Ардмор в стаята й и нямаше никакво желание да й се кара. Джеймс Ардмор правеше, каквото си иска — също като Грейсън. Бедната Джоан беше негова жертва — също като господарката си.

Александра прибра смачканите си поли и забърза по стълбата към дневната си. Грейсън й бе помогнал да се облече, но роклята й беше безвъзвратно повредена. Когато мина покрай голямото огледало в коридора, тя забеляза, че косата й е ужасно разрошена. Всеки, който я види, веднага ще разбере какво е правила.

На минаване покрай салона на първия етаж тя се сети за списъка с кандидати за женитба и отново се укори за глупостта си. Защо не бе взела предвид, че повечето двойки в доброто общество, избрали партньорите си по грижливо обмислени критерии, живеят нещастно? Избраникът отговаряше на всички изисквания, но не правеше избраницата щастлива. Нищо чудно, че и дамите, и господата си вземаха любовници.

Ще скъсам списъка, реши Александра и отвори вратата към салона. Мистър Бартоломю и лорд Хилдебранд станаха от столовете си.

Александра спря на прага, загубила ума и дума. Двамата мъже я измериха със слисани погледи и тя се изчерви до корените на косата. Защо първо не отиде да се преоблече? Обожателите й сигурно са разбрали още на соарето, че тя и Грейсън са любовна двойка, и появата й в този вид ще отстрани и последните им съмнения.

— Мадам — извика Джефри от долния етаж, — Негово благородие и мистър Бартоломю дойдоха да ви изкажат почитанията си. Поканих ги в салона.

Александра потрепери и внезапно разбра защо Грейсън беше готов да бичува пазачите, които пропускаха враговете му безпрепятствено.

Мистър Бартоломю изглеждаше дълбоко шокиран. Лорд Хилдебранд иронично вдигна вежди и изхъмка дискретно. Александра се засрами и вбеси едновременно. Спомни си, че Ардмор излъчваше специфичната миризма на любовна игра — сигурно и тя миришеше по същия начин.

Би могла, естествено, да избяга, да получи нервен срив или да се затвори в стаята си и истерично да крещи, че не иска да вижда никого. Или пък… да събере кураж и да премери сили с двамата мъже. Ще им каже, че двете с Маги са се катерили по дърветата в градината. Само да смеят да не й повярват!

Но нима катеренето можеше да обясни огненочервения белег на шията й, оставен от Грейсън при второто им лудо любене? Той го нарече любовно ухапване. Никога преди не беше чувала за такова нещо, но докато закопчаваше роклята си пред огледалото в гардеробната му, видя на шията си червено петно. Дано разпуснатата й коса да го е закрила поне отчасти. Дали да премести още няколко кичура?

Взела решение, тя изпъна рамене и направи крачка към двамата посетители.

— Джентълмени… — Изгледа ги с цялото високомерие на херцогска внучка и попита учтиво — На какво дължа честта?

Мистър Бартоломю се опита да отговори, но заекваше повече от обикновено:

— Ние… тоест…

— Той иска да каже — намеси се лорд Хилдебранд, — че много искаше да ви посети. Аз се съгласих да го придружа и да говоря вместо него.

Александра милостиво кимна и се обърна към мистър Бартоломю.

— За какво става дума?

Гласът й звучеше спокойно, макар че коленете й трепереха, а дланите й бяха овлажнели. Дано само двамата джентълмени не забележат, че е близо до припадък!

Мистър Бартоломю отвори уста, но хвърли безпомощен поглед към своя приятел. Лорд Хилдебранд реагира незабавно.

— Мистър Бартоломю иска да ви каже, че много ви се възхищава, мисис Алистър.

Александра преглътна.

— Благодаря, мистър Бартоломю. Много сте мил.

Младият мъж се изчерви.

— И още би искал да ви съобщи, че е наел елегантна къща на Кавендиш скуеър — продължи тържествено лорд Хилдебранд, — но ще ви разбере, ако пожелаете да останете тук.

Сърцето й запулсира болезнено и тя потръпна.

— Да остана тук… май не разбирам.

Лорд Хилдебранд се усмихна.

— Аз ще плащам половината от наема. Според мен сделката е почтена. Щом ще изпълнявам длъжността на негов говорител, редно е да получа своята част.

По гърба й пролази студена тръпка. Цялото й тяло се скова.

— Моля ви, лорд Хилдебранд, обяснете какво сте намислили и бъдете съвсем ясен — изрече хладно тя.

Мистър Бартоломю скри зачервеното си лице. Лорд Хилдебранд се усмихна нахално.

— Мисис Алистър, ние с моя приятел сме влюбени. И двамата сме ваши обожатели. Ако се съгласите, ще се радваме да ни правите компания в къщата на Кавендиш скуеър. — Огледа се и предложи с подкупваща усмивка: — Би било възможно също да приемате Бартоломю там, а мен — тук. — И преспокойно заключи: — Ако обичате скъпоценности, ще имате, колкото желаете.

Александра искаше да изкрещи, но от гърлото й излезе само дрезгав звук. В погледа й светеше ужас. Днес явно беше денят й за предложения. И то какви! Тези двамата бяха дошли в дома й. Стояха в елегантния й салон, обзаведен с толкова внимание, и й предлагаха да им стане любовница. Любовница на двамата едновременно!

Стана й гадно. Притисна ръка върху устата си и очите й се насълзиха от гняв.

— Най-добре е да се сбогувате, джентълмени — каза някой зад нея. Александра се обърна изненадано. На прага стоеше херцог Сейнт Клер и в погледа му се четеше безкрайно презрение. — В противен случай ще бъда принуден да ви изпратя секундантите си.