Дженифър Ашли
Моят съсед пиратът (24)

24

Грейсън махна пръстите на Жаклин от тила си и се отдръпна рязко. Тя политна назад и протегна ръка към него. По лицето й се стичаха сълзи.

— Моля те, Грейсън, имам нужда от теб! Трябва да си до мен! Моля те!

— Съжалявам, Жаклин, зает съм.

— Грейсън!

Той я бутна настрана и забърза към вратата. Мадам Дьо Лорен захленчи жално, но той вече бе забравил за нея. Излезе в коридора, където го очакваха Оливър и Джейкъбс, но Александра не се виждаше никъде.

— В салона към улицата, сър — съобщи кратко Джейкъбс.

— Отивам. Оливър, заведи мадам Дьо Лорен долу и й дай вода. Или по-добре портвайн. И я дръж там. Джейкъбс, и вие внимавайте да не избяга. И, за бога, не я оставяйте в близост до ножове и други остри предмети!

Мина покрай двамата и забърза към салона. Чувствата му се бунтуваха. Цели три дни не беше виждал Александра и копнееше за нея с тялото и сърцето си. Ето че тя сама бе дошла при него — за да го завари в прегръдките на друга жена! Проклятие!

— Сър?

Грейсън се обърна нетърпеливо. Джейкъбс многозначително посочи лицето му.

— Устата ви, сър!

Грейсън потърка долната си устна и видя, че пръстите му са червени от мазилата на Жаклин. Гневно извади кърпичката си, избърса се и влезе в салона.

Когато Грейсън затръшна вратата на салона, на стълбището се появи Ванеса. Робърт Джейкъбс й кимна и даде знак на Оливър да се занимае с французойката и да го остави сам с гувернантката. Когато отиде при нея, и двамата си припомниха прекрасния час тази сутрин, докато Маги и Оливър бяха на гости при готвачката на мисис Алистър. Робърт я любеше бавно и с наслада и тя осъзна, че сърцето й завинаги принадлежи на този млад мъж.

Ванеса посочи затворената врата.

— Дали най-сетне ще се разберат?

— Какво означава това? — попита той и улови ръката й.

— Очевидно е, че се обичат. Нима не виждаш? Александра не казва нищо, но забелязах как го гледа.

— И аз не съм виждал капитана толкова запленен — ухили се Робърт.

— Не би било зле да им помогнем, как мислиш?

Робърт помилва ръката й и замислено задъвка устни.

— Капитан Финли е добър господар, но е упорит като магаре. Трябва да го накараме да повярва, че идеята е негова. — Помълча малко и предложи: — Но бихме могли да го побутнем малко в правилната посока, за да ускори реакцията си. — Погледна влюбено Ванеса и заключи: — Например да го накараме да последва нашия пример.

Лицето й почервеня. Мили боже, защо се изчервяваше като ученичка, когато той й показваше любовта си!

— Какво значи да последва нашия пример?

— Ще се оженим. Разбира се, ако още ме искаш.

Робърт изглеждаше напълно овладян. Беше съвсем различен от младежа, с когото се бе разделила преди пет години.

Помнеше как младият Робърт Джейкъбс й призна любовта си и я помоли да напусне мъжа си и да замине с него. Тогавашното му любовно обяснение я разтърси не по-малко от сегашното. Тогава осъзнаваше, че постъпва зле, опита се да му обясни, че трябва да сложат край на връзката си, защото и двамата са заплашени от унищожение. Той побесня от гняв и я прокле. Разби сърцето й на хиляди парченца.

Днес обаче… Той стоеше насреща й съвсем спокоен и чакаше отговора й. Днес беше много по-стабилен отколкото преди пет години, но все още я обичаше с цялата си душа и с отчаяна страст.

— Робърт… — пошепна задавено тя.

Той вдигна вежди.

— Това „да“ ли означава или „не“?

Ванеса притисна ръка към сърцето си.

— Да. Решително да. Ти си моята любов, Робърт.

Той я грабна в прегръдките си и впи устни в нейните. Ванеса най-сетне се почувства истински щастлива.

Александра го очакваше до прозореца към улицата. Следобедното слънце позлатяваше косите й. Тъмночервените къдрици изпъкваха толкова прекрасно на фона на жълтия корсаж, че дъхът му спря. Лицето й беше смъртнобледо, около очите имаше червени кръгове.

Грейсън затвори вратата и пристъпи към нея.

— Моля те, отдалечи се от прозореца. Не се знае кой дебне навън.

Александра застана в средата на помещението и го погледна втренчено.

— Грейсън, аз те обичам — произнесе с треперещ глас тя.

Той спря като вкаменен. Сърцето му заби болезнено.

— Обичам те! — повтори тя й той изпита чувството, че думите й причиняват болка. — Сигурна съм, че не искаш да чуеш това, но просто трябва да ти го кажа, макар че сигурно се държа като другите болни от любов жени, падали в краката ти.

Той направи две крачки и застана пред нея. Тя стисна ръце в юмруци и не се отдръпна. Деколтето й беше отворено и разкриваше великолепната й гръд.

Тя е плакала, разбра Грейсън и плъзна пръсти по следите върху бузите й.

— Сърце мое…

— Обичам те! — извика отчаяно тя.

Палецът му помилва устните й.

— Трябваше да ти го кажа.

Желанието да я целуне прогони всичко друго. По дяволите Жаклин, френският крал и Адмиралтейството! Искаше само Александра. Отчаяно се нуждаеше от нея.

Бързо сведе глава и впи устни в нейните. Меките й устни потръпнаха под неговите и сладкият им вкус го накара веднага да забрави целувката на Жаклин. Прегърна я жадно и притисна треперещото й тяло до гърдите си.

Бузите и пламнаха и тя се отдръпна от него.

— Грейсън, искам да ти кажа…

— Спри, любима — помоли той. — Ще имаш всичко, което поискаш.

Тя го погледна с блеснали очи, сякаш не знаеше какво точно иска. После трескаво започна да развързва връзките, които държаха ризата му.

— Любов моя — произнесе дрезгаво той, — мен ли искаш? Кажи „да“. Божичко, кажи „да“, любов моя!

Връзките се заплетоха. Александра изохка недоволно и ги скъса. С треперещи пръсти отвори ризата и разголи гърдите му.

Грейсън избухна в тих смях.

— Александра…

Тя сведе глава, притисна устни към гърдите му и езикът й се плъзна към едното зърно.

— Александра — повтори дрезгаво Грейсън.

Тя смъкна ризата от раменете му и продължи да го милва с устни и език.

Той се освободи от ръкавите и зарови пръсти в уханната й коса. Първата му работа беше да свали красивото дантелено боне и да го пусне на пода. Мадам Дьо Лорен и кралят на Франция, проклетото английско Адмиралтейство — всички те можеха да почакат. Скри лице в прекрасните й коси, докато тя покриваше с целувки вдлъбнатинката на шията му.

— О! — Той вдигна глава, за да се наслади на нежностите й. — Видях, че си плакала, мила. Какво се е случило?

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Обичам те. — Надигна се на пръсти и го целуна по устата.

Той я притисна към себе си, проникна с език в устата й и се наслади на горещата целувка. Тя се вкопчи в косите му и той си спомни, че беше постъпила по същия начин, докато той я милваше с устни и език по най-интимното място.

Отвореният корсаж го канеше да протегне ръце. Отвори всички копчета и притисна пръсти точно под гърдите й.

Отдели за малко устни от устата й и смъкна корсажа. Отдолу се появи практична копринена ризка без панделки и украси, вързана на гърба. Грейсън смъкна и нея и сложи ръка върху голата й кожа. Днес Александра не носеше корсет. Дали го е махнала, преди да дойде при него? Слабините му пулсираха от желание.

Целуна голите й рамене и внимателно я освободи от ризата и корсажа. Кожата й беше нежна, гладка и кадифена като розови листенца. Какво имаше у тази жена, та изискваше от него да я люби веднага, с цялата си страст, едновременно нежно и диво? Тя ухаеше леко на лимон, а устните й имаха вкус на портокалов мармалад. Той я целуна отново и се усмихна на сравненията.

Треперещите й ръце се плъзгаха по гърба му. Връхчетата на пръстите й бяха горещи, ноктите й го драскаха. Той развърза колана на роклята й и я свали заедно с корсажа и ризата. Най-сетне усети топлото й тяло до своето. Притисна я силно и опря брадичка на темето й.

— Грейсън, моля те — пошепна тя, без да отделя лице от гърдите му.

— Всичко, каквото поискаш, любима.

Той помилва къдриците й и вдъхна аромата им. В стаята беше топло и душно и той се обливаше в пот. Оливър беше подреждал и в ъгъла имаше широк шезлонг с извити облегалки.

Александра вдигна лице и го погледна.

— Обичаш ли Маги?

Нещо в погледа й му каза, че отговорът на този въпрос е от голямо значение за нея. За щастие никак не му беше трудно да отговори.

— Да. С цялото си сърце.

— Защо?

Грейсън примигна. Как така защо? Защото смехът й гонеше самотата от най-съкровената му същност. Защото у Маги имаше нещо, което той напразно търсеше у себе си. Или просто защото тя беше негово дете.

— Не знам — отговори честно той. — Просто я обичам.

— Добре — прошепна задавено тя. Очите й блестяха като скъпоценни камъни. — Добре…

Очевидно бе дал правилния отговор. Тя го прегърна и продължи да го целува. Устните й бяха горещи и жадни. Езикът й се уви около неговия, зъбите й загризаха устните му. Плъзна ръка по корема му и отвори колана на панталона. Разкопча копчетата и мушна ръка навътре.

Грейсън се засмя тихо и извади ръката й.

— Бавно, скъпа, бавно. Искам да удължа удоволствието.

Александра започна да целува гърдите му и косата й се разпиля по раменете му.

Той я взе на ръце и я отнесе до шезлонга. Настани я удобно, наведе се и целуна шията й, меката заобленост на раменете, изящните гърди. Ръцете му внимателно масажираха чувствителните места. Тя изохка отчаяно и го привлече към себе си.

Той се наслаждаваше на вкуса й и се радваше на пламтящата си страст. Помилва с език зърното на едната гърда и Александра простена сладостно. Той продължи да целува гърдите й и да гали мекия й корем.

Жълтата памучна фуста му пречеше. Вдигна я, легна върху Александра и притисна коравата си мъжественост върху горещината, която усещаше през кожения панталон.

— Грейсън… моля те! — изхълца Александра.

Той плъзна пръсти между бедрата й и намери женствеността й гореща и влажна. Тя беше готова за него. Той се надигна и седна в другия край на шезлонга, за да свали панталона и ботушите. Когато остана съвсем гол, протегна ръце към нея и я вдигна от шезлонга.

Тя понечи да протестира, но той затвори устата й с целувка. Легна върху шезлонга и я настани върху бедрата си. Фустата й помилва настръхналата му кожа, косите й закриха прекрасните гърди. Той сложи ръце на хълбоците й и бавно, но уверено я отпусна върху себе си.

Когато проникна в нея, Александра простена, отметна глава назад и затвори очи. Пое дълбоко въздух и притисна ръцете му върху гърдите си. И започна луда езда. Тялото й се движеше ритмично, за да го приеме дълбоко в себе си, докато той лежеше мирно и й предоставяше водачеството. Тя заби нокти в гърдите му, горната част на тялото й се наклони напред. Усмихна се в самозабрава и отвори очи. Тъмните къдрици скриваха пламтящите и бузи.

— Обичам те — прошепна тя.

— Ти си прекрасна — отвърна той. — Ти си моето сърце.

Александра въздъхна и възбудата на Грейсън достигна своя връх. Престана да се сдържа и се заби дълбоко в нея, стенейки от наслада.

Никога няма да я оставя да си отиде, повтаряше си той. Със Сара беше друго. Тази жена трябваше да е винаги близо до него. Никога няма да я отблъсне. Ще я обича много, но няма да я лишава от свободата й. Двамата ще живеят заедно, ще споделят мечтите си, ще се обичат. Сара мислеше само за себе си, докато Александра даваше безкрайно много. Той копнееше за всичко, което тя можеше да му даде, и си обещаваше да й се отплати със същото.

Тя извика името му и то отекна във високия таван. Върхът дойде и тя се разтрепери върху него. Мускулите й се стегнаха и тя изплака от наслада. Грейсън я подкрепи и стисна до болка белите й китки.

Дишайки тежко, тя рухна върху гърдите му. Вълните на насладата отслабваха. Той я обхвана здраво и отново се заби в нея. Вече не беше в състояние да се контролира.

— Александра, любов моя!

Горещото семе изтече в жадно очакващата го утроба. Грейсън издиша дълбоко и се отпусна. Горещината в тялото му отстъпи място на топло блаженство. Притисна любимата жена върху гърдите си и целуна мокрите слепоочия.

— Александра, любов моя — повтори задавено той. — Ти си моя, само моя…

Тя се сгуши в него и въздъхна. Две горещи капки се стекоха на гърдите му, но той беше опиянен и не разбра, че са сълзи.

Александра помилва нежно мускулестите гърди на любимия си и проследи с връхчетата на пръстите си широкия белег, разполовяващ горната част на тялото му. Чувстваше се тежка и уморена, но й беше топло, а кръвта все още шумеше в тялото й. Лежеше напреки върху него и слушаше биенето на сърцето му.

Много й се искаше да попита дали може да остане завинаги до него, но не посмя. Той все още беше в нея, но скоро щеше да се наложи тя да стане и да си тръгне. Да се облече, да приглади дрехите си и да направи онова, което трябва.

Странно, че бе заварила тук мадам Дьо Лорен. Бедната жена целуваше Грейсън така отчаяно. Той обаче стоеше скован и неподвижен — както преди малко тя в прегръдките на капитан Ардмор. Побиха я тръпки и тя се притисна до топлото тяло на Грейсън. Може би друга жени по света се впечатляваха от красотата и студенината на капитан Ардмор, но у него имаше нещо ледено, което напълно липсваше у Грейсън. И двамата мъже бяха загубили най-близките си хора, познаваха болката и унижението, но Грейсън беше запазил сърцето си, докато капитан Ардмор напълно бе загубил своето.

Тя целуна гърдите на Грейсън и проследи с устни един опънат мускул. Той повдигна разрошената й коса и в тила й повя хлад.

— Трябва да напуснеш Англия, Грейсън — пошепна Александра. — Моля те, вземи Маги и заминете далеч.

Той дишаше вече по-спокойно, но Александра усети как трепна в прегръдката й. Плъзна ръка по брадичката и повдигна главата й.

— Защо ми казваш това? — Сините му очи потъмняха.

Сълзите, които беше сдържала толкова дълго, най-сетне потекоха и намокриха бузите й и гърдите му.

— Мистър Хендерсън ми разказа какво си обещал на капитан Ардмор. Не бива да допускаш това, Грейсън. Не можеш да спазиш тази уговорка.

Палецът му се плъзна по устните й.

— Любов моя, аз няма да позволя на Ардмор да ме убие.

— Но ти си се съгласил…

— Не можех да не се съглася. Сабята му беше опряна в гърлото ми, примката стягаше шията ми. Бях готов да му обещая всичко, за да ме остави жив. За да мога да закрилям Маги.

— Помилва косата й и продължи: — И друг път съм изпитвал страх, но тогава за първи път се страхувах за друг човек. Само да я беше видяла, Александра. Изглеждаше толкова мъничка и крехка в онези грозни дрехи. Затова й купих глупавата розова рокля. Исках да изглежда жива, не полумъртва, каквато беше при мисионерите. — Пое дълбоко въздух и заключи: — Бях готов да продам душата си на Ардмор, само и само да знам, че Маги ще живее добре. Не бях изпитвал това чувство, откакто… — той се поколеба — … откакто умря мама.

Александра видя дълбоката болка в очите му и въздъхна тихо.

— Знам, че майка ти е била убита. Толкова съжалявам…

Той я повдигна и излезе от нея, настани я удобно до себе си и я притисна нежно.

— Тогава тя беше по-млада, отколкото съм аз сега. И толкова крехка. Надявам се баща ми да се пържи в ада.

Александра се стресна от яростта в гласа му.

— Може би се е разкаял — възрази несмело тя. — Защото след това се е самоубил, нали?

— Не — процеди през зъби Грейсън. — Аз го убих.

Александра спря да диша.

— Това е невъзможно! Ти си бил още момче!

— Направих го, и то съвсем съзнателно. — Очите му бяха станали ледени. — Трябваше да го направя. Той щеше да ме застреля.

Александра беше потресена. Спомни си баща си — сърдечен, добродушен джентълмен, който обичаше книгите и градината си. Не си го представяше с пистолет в ръка, камо ли пък да стреля по някого.

— Това е ужасно…

Той я наблюдаваше безучастно.

— Разследването стигна до заключение, че се е самоубил. Но слугите явно подозираха каква е истината. Те ме посъветваха да напусна Англия. Защото някой ден може да се разбере, че съм бил аз.

— Затова ли стана пират?

Грейсън вдигна рамене.

— Това се случи по-късно. Започнах като прост моряк на търговски кораб. Приеха ме, защото бях лек и сръчен и се катерех по вантите. Научих много за мореплаването. После ни нападнаха пирати.

— И ти премина към тях?

Грейсън поклати глава.

— Взеха ме в плен заедно с другите от екипажа. Хареса им, че съм млад и силен, и ме оставиха жив. Убиха повечето моряци. Не знам как издържах да гледам убийствата и да се преструвам на равнодушен. Може би, след като бях убил баща си, ми беше по-лесно… Но бях толкова отчаян, че сигурно щях да умра, ако не беше Оливър.

— Оливър? За камериера си ли говориш?

— Тогава беше готвач и лекар на пиратския кораб. Взе ме на работа като помощник в кухнята и така ме спаси от капитана, който беше безсъвестен пияница. — Грейсън се усмихна подигравателно. — Трябваше да работя неуморно. Постоянно бях изтощен, но той ме научи как се оцелява. След няколко години пиратският кораб бе нападнат от английска фрегата. Помолих войниците да не убиват Оливър. След време той ми помогна да се отърва от негодния капитан на фрегатата. Така се сдобих с прекрасен кораб, снабден с достатъчно оръдия.

— В гласа му звънна гордост.

— Нали не си убил капитана? — попита плахо Александра.

— Свалихме го на пустинен бряг. — Той зарови пръсти в косата й и обясни тихо: — Аз не съм убиец, Александра. Не вярвам, че ще постигна нещо, като измъчвам и убивам себеподобните си. Това е излишна жестокост. — Помълча малко и продължи:

— Бързо си завоювах име. Разказвали са ми, че екипажите на някои кораби дори се надявали да ги нападна, за да има какво да разказват на внуците си. Е, доставих им това удоволствие.

Александра очерта с пръст високите му скули.

— А прелъстяваше ли пътуващите дами?

Грейсън избухна в смях и студенината в очите му изчезна.

— О, любов моя! Не, разбира се. Само теб.

Болка прониза сърцето й.

— Недей!

— Да не се смея? И защо? Ти си възхитителна. Толкова ти се радвам. Затова се смея.

Александра помилва устните му.

— Моля те, не ме карай да те обичам още повече.

Той се засмя отново.

— Но аз искам да ме обичаш. Искам да ме милваш. Искам да спиш гола заради мен. Искам да ме умоляваш да те притисна до стената и да те любя. Ти си най-прекрасната пътничка, която някога съм познавал.

Целуна пръстите й, но тя отдръпна ръката си.

— Грейсън…

От няколко минути отчаяно търсеше начин да му каже какво се е случило днес следобед, но нищо не й хрумваше. Навън изтрополя карета, а на горния етаж часовник удари кръгъл час.

Не, нямаше прост начин да му съобщи новината. Погледна дълбоко в сините му очи, наслади се на топлината и привързаността, която се четеше в тях, и макар да знаеше, че ще разруши прекрасната интимност, която се беше породила помежду им, пое дълбоко въздух и каза:

— Грейсън, капитан Ардмор ме помоли да стана негова жена.