Дженифър Ашли
Моят съсед пиратът (20)

20

Спомените, които не преставах да преследват Грейсън след ужасното събитие, го заляха като приливна вълна. Усети острата миризма на барут, чу писъците на слугините пред вратата на салона, видя как майка му смаяно докосна червеното петно на гърдите си. Тъжният, объркан поглед на сините очи се впи в лицето на Грейсън малко преди майка му да рухне.

Беше Великден. Грейсън се бе върнал от Итън в дома на родителите си в Глостършир. Следобед слезе при майка си в салона по нейна молба. Тя го посрещна с усмивка и дори се осмели да го прегърне, защото бяха сами. Грейсън никога не забрави как се бе почувствал като щастливо дете.

Ала щастието се пръсна на хиляди парченца, когато баща му нахлу в салона откъм градината. Беше излязъл на езда и носеше пистолетите си. Много обичаше да стреля по гъски, все едно дали беше ловен сезон или не.

Арчибалд Финли затвори вратите и заповяда на сина си да се отдалечи от жена му. После, както се случваше почти всеки ден, започна да ругае съпругата си, че се отнасяла неестествено със собствения си син. Сега Грейсън беше наясно кое е било неестественото: че баща му забраняваше на майка му да показва своята привързаност на сина си, защото щял да се размекне. Налагаше се майка му да се промъква тайно в детската стая, за да го прегърне поне веднъж на ден, а по-късно си уговаряха тайни срещи, за да могат да си говорят.

Този път обаче Арчибалд Финли не се задоволи с ругатни. Първият изстрел повали майката на Грейсън. Вторият беше предназначен за момчето, но Грейсън, побеснял от отчаяние и мъка, се нахвърли върху баща си и се опита да му отнеме оръжието. Успя и натисна спусъка. Куршумът улучи Арчибалд Финли право в сърцето.

Грейсън дълго време отказваше да си спомни случилото се, но сега виждаше сцената съвсем ясно. Помнеше как сложи изстиващия пистолет в ръката на баща си и падна на пода до него. В следващия миг слугите разбиха вратата и нахлуха в салона. Той им обясни, че се е хвърлил върху баща си, за да му отнеме оръжието, и пистолетът е гръмнал.

Слугите повярваха в историята му, но Грейсън и до днес не беше сигурен дали лакеят, който влезе пръв, не е видял как той слага пистолета в ръката на баща си. След разпитите и двойното погребение Грейсън избяга от Англия и се върна едва преди няколко месеца. Заради Маги.

— Прав сте — пошепна съкрушено Крауфорд. — Трябвало е да се намеся.

— Това е минало. — Грейсън постепенно си припомни, че се намери в елегантната трапезария на Александра, и се опита да прогони призраците. — Тогава вие не бяхте там, но аз бях срещу него и не успях да го предотвратя!

Той произнесе думите задавено и прокле наум Крауфорд, че е събудил отдавна погребани спомени.

— Аз ви търсих — обясни глухо джентълменът. — Много дълго ви търсих. Мислех си, че мога да се погрижа за вас… заради нея.

Грейсън се усмихна иронично.

— Нали сега няма да чуя някое драматично разкритие… например че сте моят рожден баща?

Крауфорд не се усмихна, само поклати глава.

— Когато се запознах с майка ви, бяхте на седем години.

— Жалко. Познавам ви едва от десет минути, но ви харесвам много повече, отколкото някога съм харесвал баща си. Нямало е как да ме намерите, защото заминах много далеч. Само няколко дни след погребението се наех на търговски кораб, който отплава за Индия.

— Никой не може да ви укори, че сте избягали. Сигурно сте обезумели от страх. Питам се само… — Джентълменът направи кратка пауза. — Защо се върнахте едва след двайсет години?

Грейсън замислено въртеше чашата шампанско между пръстите си.

— В действителност нямах никакво намерение да се връщам.

— Получихте титла. Това ли ви накара да промените решението си?

— Не. — Грейсън се обърна към Маги. Тя си бе хапнала добре и разглеждаше таблата с искрящо шампанско, внесена от един лакей. Грейсън улови погледа й и й махна да дойде при него. — Маги, мила, ела тук, искам да те представя на един човек.

Момичето се подчини. В погледа му светна любопитство. Грейсън я побутна да излезе напред и сложи ръце на раменете й.

— Лорд Крауфорд, това е Маги, моята дъщеря. — Гласът му преливаше от бащинска гордост. — И най-важната причина — добави многозначително той.

Маги може би остана учудена от последната забележка, но не допусна това да се забележи. Направи грациозен реверанс и протегна ръка.

— Много се радвам да се запозная с вас, мистър Крауфорд.

Възрастният джентълмен се усмихна трогнато и стисна ръката й.

— Боже, колко прилича на майка ви!

Грейсън кимна. Самият той остана много изненадан, когато за първи път погледна Маги в лицето и видя очите на майка си. Момчето Грейсън не бе успяло да спаси своята майка, но мъжът Грейсън можеше да закриля Маги и щеше да го направи, независимо кой се опитва да му попречи.

— Аз бях приятел на баба ви — обясни с треперещ глас Крауфорд.

Маги изглеждаше много заинтересувана.

— Наистина ли? Някога трябва да ми разкажете за нея. И на татко, разбира се. Какво ще кажеш, татко, да поканим господина на чай? Мисис Алистър и мисис Феърчайлд ме учат да поднасям чая на гостите. Мисля, че вече се справям доста добре.

Крауфорд кимна с надежда.

— С удоволствие бих дошъл у вас, мис Маги.

Грейсън го наблюдаваше замислено. Дали, ако разговаря с този човек за миналото, ще намали, или ще увеличи болката си? От друга страна, Маги явно го беше харесала от пръв поглед, а Крауфорд виждаше в нея голямата си любов. Грейсън бягаше от спомените за майка си, но сега разбра, че е длъжен да разкаже на дъщеря си каква е била баба й. А Крауфорд сигурно ще се справи много по-добре от него.

Преди да намери думи за отговор обаче се случи нещо, което промени рязко хода на вечерта и превърна соарето на Александра Алистър в най-благодатната тема за разговор през следващите няколко сезона. Грейсън погледна над лявото рамо на Крауфорд и видя Захария Бърчърд, който с чаша шампанско в ръка влезе преспокойно в трапезарията.

Проклятие!

Хендерсън и херцогът вече не бяха наблизо. В трапезарията бяха останали само едно младото момиче, усърдният му обожател и един възрастен джентълмен, явно решил да опита от всички вкуснотии на масата.

Грейсън остави чашата си и бутна Маги към Грейсън.

— Остани при него и не мърдай, чуваш ли!

Прекоси стаята, питайки се какви оръжия носи у себе си. Май само малката кама в ботуша. Смъртоносно оръжие, но само като последно средство, неподходящо за атака. Пристъпи спокойно към бюфета, махна свещите от един сребърен канделабър и го взе със себе си.

Бърчърд се изкачваше по стълбата. Не бързаше, но сръчно се промушваше между гостите. Александра все още стоеше на горната площадка и поздравяваше новодошлите. Бърчърд скоро щеше да стигне до нея.

Хендерсън се намираше в салона, който беше съвсем близо до стълбата, но стоеше с гръб и сигурно не бе забелязал Андерсън!

Бившият пират трепна и се обърна. Грейсън вече бързаше към стълбата. Хендерсън веднага видя Бърчърд и лицето му побеля. Извини се бързо на събеседниците си и забърза нагоре с ръка в джоба на жакета. Сигурно носеше пистолет, но не би могъл да го използва тук. Опасността да улучи някого от изненаданите гости или, не дай си боже, Александра беше твърде голяма.

Грейсън разбута стоящите на опашка. Бърчърд вървеше целеустремено, следван по петите от Хендерсън. Хората по стълбата пречеха на Грейсън на всяка крачка.

Бърчърд спря пред Александра. Тя го позна и смаяно отвори уста.

Грейсън извика задавено. Отново си спомни убийството на майка си. Но този път на пода се свлече Александра и корсажът й се обагри в червено. От гърлото му се изтръгна грозно ръмжене.

Бърчърд мина покрай Александра и изведнъж се затича. Грейсън отчаяно се втурна нагоре и стигна до горната площадка едновременно с Хендерсън. Бърчърд бръкна в джоба на жакета си и извади пистолет.

Лейди Фийдърстоун го видя първа и изпищя пронизително. Гласът й отекна в цялата къща. Дамите наоколо също се разпищяха, няколко джентълмени започнаха да ругаят с доста неприлични думи. Останалите гости се втурнаха към стълбището да видят какво става.

Бърчърд се обърна рязко и се прицели в Грейсън, застанал насред площадката. Черните му очи святкаха студено и безмилостно.

— Грейсън! — Александра се хвърли към него и го блъсна с всичка сила. Той се удари в Хендерсън, който от своя страна падна върху друг джентълмен. Получи се ефектът на доминото и когато Бърчърд стреля, всички бяха паднали на пода. Куршумът се удари в една статуя зад тях. Мраморът се натроши на парченца, които се посипаха като дъжд върху стоящите долу гости.

Хендерсън се изправи пръв. Грейсън го последва и бързо вдигна Александра.

Бърчърд им обърна гръб и се затича към следващата площадка. Александра се втурна след него, но Грейсън я задържа. Тя го блъсна отчаяно.

— Мисис Феърчайлд е горе!

Грейсън изруга и бутна Александра в грижовните ръце на лейди Фийдърстоун. Двамата с Хендерсън забързаха след негодника. Когато Бърчърд стигна горе, те бяха още на първата площадка.

В същия миг се отвори една врата и на прага застана лейтенант Джейкъбс. Абсолютно гол, но въоръжен с извита сабя. Бронзовото тяло блестеше от пот, дългите тъмни коси падаха по лицето и раменете му. Няколко дами се свлякоха в безсъзнание.

Бърчърд остана много изненадан от появата на младия лейтенант. Джейкъбс го нападна, без да се забави нито миг, докато Грейсън и Хендерсън тичаха на помощ и си пречеха един на друг. Бърчърд заби рамо между двамата и успя да се освободи. Грейсън замахна и го удари с канделабъра. Бърчърд се олюля, но успя да се задържи на крака.

Хендерсън извади пистолета си, но любопитните гости вече бяха блокирали стълбищната площадка.

— Как, по дяволите, го оставихте да стигне чак до горе? — изрева ядно Джейкъбс, очевидно забравил, че е съвсем гол.

Бърчърд грабна мисис Тейтли, която стоеше най-отпред, завъртя я и я метна към Хендерсън. Нали си беше джентълмен, той побърза да я улови и с това даде възможност на негодника да избяга.

Грейсън нямаше неговите скрупули. Връхлетя с вдигнат канделабър и грубо отстрани нещастната млада дама, която Бърчърд изпрати насреща му. Тя изпищя и двама млади джентълмени й се притекоха на помощ.

Гостите от мъжки пол най-сетне бяха проумели какво става и бързаха да скрият дамите на сигурно място. Някои се опитаха да спрат Бърчърд, но пиратът беше много бърз и се извиваше като змия между нападателите, докато едрият Грейсън не намираше пролука.

Бърчърд стигна отново до Александра и нещо блесна в ръката му. Александра се хвърли да го спре.

— Недей!

Викът на Грейсън заглъхна в навалицата. Блесна острие на нож и по балната рокля на Александра потече кръв. Тя се погледна стреснато, после пребледня и се свлече на земята. Бърчърд се наведе и изтръгна диадемата от косата й.

Лейди Фийдърстоун се втурна да помогне на Александра, а лорд Фийдърстоун се нахвърли върху пирата. Той се покатери на парапета, залюля се предизвикателно и скочи на пода на приемната. Гостите се разбягаха в паника.

Хендерсън профуча покрай Грейсън, скочи върху парапета и полетя надолу, за да преследва беглеца.

Още някой мина като вихър покрай Грейсън. Джейкъбс, размахващ сабята, междувременно навлякъл бели памучни долни гащи, които бяха залепнали за тялото му и не скриваха слабините му. Той се спусна по стълбите и гостите с готовност се разделиха да му направят път. Десетина дами и един слабичък джентълмен паднаха в несвяст.

 

 

Александра лежеше на горната площадка. Кръв течеше по роклята и вече беше напоила корсажа. Грейсън захвърли безполезния канделабър и коленичи до нея. Сърцето му примираше от страх.

Тя го погледна и лицето й се изкриви от болка. Беше получила дълбока рана под лакътя, точно на мястото, където свършваше ръкавът. Кръвта изтичаше на тласъци, пръскаше по роклята и вече беше образувала малка локва на пода.

— Грейсън — пошепна немощно тя, — той взе опалите. Много съжалявам.

Грейсън помилва разрошената й коса и извади един фуркет от мястото, където Бърчърд бе изтръгнал диадемата.

— Спокойно, сърце мое, не мърдай. — Повдигна внимателно ръката й и се помоли кръвта да спре по-скоро, но това не стана. Негодникът явно бе улучил артерията.

Грейсън свали вратовръзката си и макар че трепереше от страх за живота на Александра, съобрази точно какво трябва да направи. Откъсна дантелата на ръкава й и го набра нагоре. При това докосна ръката на лейди Фийдърстоун и за миг вдигна глава. Дамата изглеждаше на прага на припадъка. Лицето й беше смъртнобледо.

— Донесете кърпи! — заповяда Грейсън. — Повикайте камериерката на Александра. Трябва да спра кървенето!

Лейди Фийдърстоун стана веднага и дори не се опита да коментира заповедта му. Браво на дамата, помисли си Грейсън. Когато тя се отдалечи, съпругът й зае мястото й.

— По-добре оставете раната да кърви. Така ще изтече лошата кръв.

Грейсън преглътна напиращия на езика му остър отговор. Стегна вратовръзката над лакътя на Александра и я върза на моряшки възел. Александра изохка от болка.

— Знам, че те боли, любов моя, но това ще ти помогне — увери я той.

Усети бързия й пулс под пръстите си и се обнадежди. Александра се опита да раздвижи ръката си, но бързо загуби чувствителност. Обаче кръвта спря да тече.

Някой извика тихо над главата му и той се надигна. Жена на средна възраст с облекло на камериерка падна на колене до Александра.

— Мадам! — изпъшка задъхано тя.

Грейсън грабна кърпите, които беше донесла камериерката, и ги притисна върху раната. Александра затвори очи.

— Трябва да останеш будна, сърце мое — помоли той.

— Дайте й лауданум — предложи някой. Чуха се гласове, които го подкрепиха, но Грейсън не им обърна внимание. Докосна ръката на лорд Фийдърстоун и помоли:

— Идете в съседната къща и повикайте слугата ми Оливър. Кажете му какво се е случило. Само той може да се справи с раната.

— По-добре да повикаме лекар — възрази лордът.

Жена ти има повече ум в главата си, ядоса се Грейсън.

— Оливър е хирург. Знае повече от лекарите. Доведете го.

— Аз ще ида — проговори задъхан глас и Грейсън видя Хендерсън, с бяло лице и изкривени очила.

— Добре. Побързайте.

Хендерсън хвърли бърз поглед към Александра и забърза по стълбата.

След минута се появи Джейкъбс. Следваха го херцогът, лорд Хилдебранд Калдикот и мистър Бартоломю.

— Избяга, сър — изпъшка Джейкъбс и притисна сърцето си. — Влезе в градината и просто изчезна.

Грейсън изхъмка недоволно.

— Как можахте да го изпуснете! Хендерсън вървеше по петите му!

Джейкъбс поклати глава, видимо неспокоен.

— И аз не знам. Не го видях да минава през вратата. Една лейди стоеше точно там и каза, че никой не бил излизал. Бърчърд удари Хендерсън, скочи в тъмното и изчезна, просто се стопи във въздуха.

Грейсън изруга грозно. Още една дама припадна.

— Може би се е покатерил през зида — предположи херцогът. — Не видях накъде тръгна, след като просна мистър Хендерсън на пода. Бяхме по петите му, но… — Той вдигна безпомощно рамене. — Кой, по дяволите, е негодникът?

— Той… изпусна това — обади се мистър Бартоломю и вдигна ръка. Между пръстите му блеснаха опалите.

Александра посегна да ги вземе и лицето й се разведри.

— Слава богу… — Притисна диадемата до гърдите си и въздъхна. — Благодаря ви, джентълмени — промълви тя и изгуби съзнание.