Ейприл Легаси
Душевен огън (10)

Глава 10
Елеанора

— Не, енергията идва от сърцето — отсече Ю зад нас. — Цялата ти диафрагма. Използвай я!

Отново се фокусирах върху мишената. Ю ни учеше как да проектираме магията си. Това включваше заставане в позиция, която караше краката ми да треперят и да ме болят. Вдишах дълбоко, чувствайки магията във въздуха и подсилвайки ядрото ми.

— От сърцето! — каза Ю и даде сигнал.

Замахнах с дясната си ръка към целта и в последната секунда преди магията да напусне тялото ми, тя се сля с гнева към Феникс, Елеанора и цялата ситуация в този свят.

Език от зелени пламъци изригна от дланта ми, отправяйки се към мишената. Тя достигна най-далеч от всички други и преди да успея да примигна превърна дървената мишена в пепел.

— Отлично — каза Ю. — Просто прекрасно. Как ти беше името отново?

— Скай — отговорих, чувствайки капките пот по челото си. Напиращата магия беше точно като упражнение; изтощаваща.

— Е, всички имат домашно, но не и ти. Просто продължавай с упражненията за дишане. Всички други ще дойдат в тази зала след вечеря за допълнителни часове.

Всички изпъшкаха точно, когато звънеца удари за края на часа. Ю напусна бързо, докато всички се отправиха към чантите си, а някои от другите слуги от замъка дойдоха да почистят. Почти бях достигнала Дина и Тереза, когато някой ми проговори.

— Е, това беше доста впечатляващо.

Обърнах се и застанах лице в лице с Елеанора.

— Благодаря ти — казах сковано.

Тя отметна коса, накланяйки глава на една страна.

— Знаеш ли, почти може да си от този свят — каза замислено. — По-добра си от всички останали хора.

— Ние не сме хора — изтърсих, преди да успея да се възпра. — Ние сме магьосници също като вас.

— Но сте от човешкия свят.

— И какво от това? — предизвиках я аз. — Това, че сме от друг свят не ни прави по-слаби от вас.

Целият клас ни гледаше. Всякакви преструвки за приятелство, които Елеанора се опитваше да имитира бяха изчезнали.

— Така ли? Обзалагам се, че дори не знаеш на кой континент си.

Мислено благодарих на Питър за урока по география миналата вечер.

— Ние сме на континента Лотерия, в щата Стантор. Столицата е Кастър, на запад от нас. На юг от Гоуар, на изток от Абдор и на север от Ортандрел. По акцента ти мога да предположа, че си от… — спомних си скъсените думи и изядените гласни на Испин. — Гоуар.

Тишина беше обхванала залата. Видях Феникс, с крайчеца на окото си, който гледаше заедно с останалите.

— Е, намерила някои книги, голяма работа. — Гняв проблесна във виолетовите й очи. — Все още си от човешкия свят и никога няма да станеш истински магьосник.

— Е, ако това означава да гледам от високо робството, тогава ще се радвам! В такъв случай не искам да съм истински магьосник!

Слугите се напрегнаха, но не вдигнаха поглед. Магьосниците от човешкия свят изглеждаха объркани, докато лотерианците бяха озадачени, че изобщо повдигам темата. Реших, че да се обърна към човешките магьосници, ще е най-разумния ход.

— На слугите, които идват в стаите ви и ви чакат, не им се плаща — Огледах учениците с протегнати ръце, а сърцето ми биеше трескаво; мразех говоренето пред публика. — Получават един свободен ден на всеки две седмици и не им се плаща!

Чух няколко възмутени мърморещи гласа, а слугите напуснаха толкова бързо колкото и дойдоха. Феникс изобщо не реагираше, просто продължаваше да ме гледа.

— Това е нашият начин на живот — изсъска Елеанора, повтаряйки думите на Испин от миналата вечер.

— Това е отвратително! — отговорих ядосано. — Какво ви кара да си мислите, че сте по-добри от всички останали? Фактът, че можете да създавате огън и магически неща? Моля те.

Обърнах се да си тръгна, дланите ми бяха хлъзгави от пот. Тресях се от гняв към Елеанора и останалите магьосници от Лотерия.

— Скай!

Викът на Дина беше единственото, което ме предупреди, преди нещо да ме удари здраво в гърба. Проснах се по лице.

— Как смееш да си мислиш, че можеш просто да дойдеш тук и да ни кажеш как да живеем? — Елеанора крещеше. Изправих се бавно от земята. — Това е нашият начин на живот от хилядолетия и едно малко изчадие от човешкия свят няма да ни спре!

— Можеш да заложиш живота си на това, че ще го направя! — казах и след това й се нахвърлих.

Моята магия я удари преди тя да успее да я блокира. Падна на една от постелките. Класът ни предостави място, а аз можех да чуя Дина, която викаше.

— Хайде, хора, това не е хубаво.

И двете я игнорирахме. Елеанора залитна докато се изправяше, ръмжене изкриви перфектните й черти.

От центъра.

Ударих я с всичко, което притежавах и тя отново падна.

— И сега си мислиш, че си толкова силна, защото знаеш това единствено движение — изръмжа тя, докато отново се изправяше на крака. Подготвих се за следващия й ход. — Тренирам откакто съм била на пет, за да дойда в Академията!

— Браво на теб — отговорих, гледайки я внимателно. — Аз пък изобщо не съм тренирала.

Замахна във въздуха. Видях нещо, което приличаше на камшик, направен от виолетов огън, точно преди да ме удари през лицето.

Болка, нагорещена до бяло болка прогори кожата ми, където се беше докоснал камшика. Паднах на земята, заслепена. Елеанора все още крещеше, но не можех да я чуя, заради кънтенето в ушите ми.

Ръце обгърнаха раменете ми, изправяйки ме. Започнах да се боря, мислейки си, че е Елеанора, но тогава те проговориха в ухото ми.

— Държа те.

Ниският глас на Феникс ме накара да замръзна. Това бяха още три думи.

— Можеш ли да отвориш очи? — Нямаше как да объркам загрижеността в гласа му.

Отворих едното си око, експериментирайки, след това и другото. Можех да видя Елеанора, която беше спряна от трима други магьосника, а Тереза и Ясмин стояха между нас.

— Ау. — Примигнах, когато болката се стрелна в главата ми.

— Скай! — Дина застана до мен, прикрепяйки ме. Усетих, че Феникс отстъпи.

— Какво е това? — изстенах, когато Иън прекоси залата. — Кой е отговорен?

Вдигнах ръка, предпазливо. Елеанора не направи нищо за момент, но след малко вдигна ръка.

— Наказание, тази вечер. И двете! — отсече яростно. — Ние не толерираме подобно лошо поведение.

Той си тръгна толкова бързо, колкото и дойде. Усетих, че нещо се стича по лицето ми и когато вдигнах ръка, за да докосна кожата си, се оказа омазана с кръв.

— Трябва да отидеш в болницата — каза Дина. — Трябва да се погрижат за теб.

— Не, добре съм. Просто трябва да се кача горе и да се измия.

Отскубнах се от нея и Рейн, грабнах раницата и излязох от залата. Минах покрай Феникс, но той дори не се помръдна.

Вече в стаята си, започнах да бърша внимателно лицето си с кърпа, когато Ларни влезе. Тя ахна и изпусна чистото спално бельо, което носеше.

— Госпожице, добре ли сте? Защо кървите?

— Несъгласие с местен магьосник. — Поех си рязко въздух от болка, когато кърпата премина през отворената рана. Силни, студени пръсти я поеха от мен и Ларни се зае да ме почисти.

— Седнете — нареди тя и аз седнах на масата. Издърпа другия стол и седна пред мен. — За какво беше?

Погледнах я със здравото си око.

— Вашите заплати.

Кърпата спря да се движи.

— Моля ви, госпожице, не си навличайте неприятности заради мен.

— Не ме наричай „госпожице“ — казах, смръщвайки се от болка. — Наричай ме Скай.

— Отпуснете лице — каза ми тя и го направих. — Добре… Скай. Моля те, не си навличай неприятности заради мен и другите слуги. Ние сме напълно щастливи така.

— Наистина ли е така? — попитах.

Тя потопи кърпата във водата, която стоеше на масата.

— Е… искам да кажа, че няма да заболи, ако ни дават някаква заплата. И може би още няколко дни почивка ще са добре…

— Виждаш ли? Моля те, позволи ми да ви помогна, Ларни.

Тя не отговори, а вместо това остави кърпата на масата. Постави пръст на челюстта ми, близо до мястото, където раната от камшика свършваше и постави друг на челото ми, там, където започваше. Затвори очи и секунда по-късно болката изчезна напълно.

— Какво направи?

Тя ме погледна, невярващо.

— Аз… излекувах ви — прошепна, сякаш сама не го вярваше.

Докоснах лицето си, но всякаква следа от нараняването беше изчезнала.

— Ларни, ти си магьосница!

— Не, не съм! — тя се изправи бързо и се облегна на вратата. — Родителите ми ме тестваха, когато бях на четири! Изпитващият каза, че нямало и следа!

— Тогава е сбъркал. — Приближих се до огледалото и огледах лицето си.

Кожата ми беше без белези, както беше преди.