Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (47)

Като да намериш игла в купа сено

Това станало много години след обръщението на Джордж Въруер. Той бързал към летището в Катманду, Непал, за да хване полет за Лондон. Когато скочил от таксито, забравил чантата си в багажника. Когато самолетът излетял, той се сетил, че в чантата са Библията му и няколко много важни папки. Веднага изстрелял молитва към Бога, като Го помолил по някакъв начин да си върне чантата. Това не било много вероятно, като се има предвид броят на такситата и нечестността на много от шофьорите.

На следващия ден Рон Пени, един от колегите на Джордж, се качил на един разнебитен автобус от Катманду за Индия. След няколко километра автобусът се счупил. Пооправили го, за да тръгне, но след няколко километра отново отказал. Услужливи хора помогнали с въже. Когато закъсал за трети път, Рон Пени съвсем правилно стигнал до заключението, че никога няма да стигнат до Индия с тази скорост.

Той убедил другите двама мисионери, които пътували с него, да се върнат в Катманду, Рон с една голяма торба, а мисионерите с два големи куфара. Най-накрая успели да стопират един голям самосвал. Неговият път обаче свършвал в покрайнините на града — доста далеч от мястото, до което искали да стигнат.

Точно където спрял камионът, имало едно самотно такси. Ако Рон бил сам, нямало да отвори багажника на колата, но заради куфарите на другите мисионери трябвало да го направи. Там, на дъното на багажника, била чантата на Джордж.

Колко прекрасно работи Господ! Дълга, сложна серия от събития, която довела до връщането на чантата.

Има ли полза от молитвата? Фактите говорят сами за себе си.