Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (44)

Семето, което дало плод

Когато един библейски учител и трима по-млади християни изпуснали влака си на парижката гара Север, те решили да използват времето с китарите и Библиите си. Докато кротко пеели, млади хора от различни страни се събрали да си говорят. Последвало оживено време на свидетелстване.

Един млад американец дошъл при тях и попитал дали може да си остави чантата при тях, докато отиде да си купи билет.

„Разбира се — приветствал го някой. — Откъде си?“

„От Чикаго.“

„Така ли? Този човек с нас е от Чикаго.“

Библейският учител казал: „Привет! Аз съм Боб Грейсън.“

„Аз съм Тери Флин.“

„Къде живееш в Чикаго?“

Както се оказало, той живеел на две преки от църквата, в която служел библейският учител. Тери не изглеждал въодушевен, докато учителят му говорел за спасението на душата, и накрая попитал: „Наистина ли мислите, че ще ме спасите на железопътна гара в Париж?“

„Не, аз не мога да спася никого, Тери. Само Господ Иисус може да направи това. Но искам да ти кажа нещо. Нищо в живота не става случайно. Не е случайност и че ние се срещнахме тук. Аз вярвам, че Бог ти говори и ще направиш добре да Го послушаш.“

Очевидно отегчен, Тери отишъл да си купи билета. Не след дълго християните потеглили към Брюксел, като помолили Бога да се погрижи за хората, с които разговаряли.

Няколко години по-късно, когато Боб Грейсън служел на Господа в Ирландия, му се наложило да се върне в Щатите за една конференция и му се удала възможността да прекара една неделя в своята църква. В края на сутрешното събрание един негов млад приятел, Дан Олсън, отишъл при него и му казал: „Господин Грейсън, искам да ви запозная с един мой приятел християнин. Това е Тери Флин.“

Името му звучало познато, но Боб не могъл веднага да се сети, затова решил да спечели малко време, като задавал общи въпроси. Накрая му просветнало и го попитал: „Тери, не ти ли говорих веднъж за Господ Иисус на Гар дю Нор в Париж?“

Тери бил толкова изненадан, че отстъпил назад, а после признал, че е бил той. После разказал как Господ го намерил.

След като взел влака за Германия, той решил да хване автостоп до Виена. Две момчета и едно момиче, всички християни, с един фолксваген, го качили. Момичето, което се оказало от едно предградие на Чикаго, му свидетелствало и му разказало за едно християнско ранчо в Колорадо, където тя понякога ходела.

На следващото лято, когато бил отново у дома в Чикаго, Тери потърсил момичето. Тя отново му свидетелствала и темата за ранчото в Колорадо пак била засегната. През август той имал една свободна седмица и решил да отиде там на почивка. През последния ден от ваканцията си Тери бил сам в басейна, когато дошъл един друг младеж, завързал разговор с него и не след дълго го довел до Христос.

Семето, посято на парижката жп гара и поливано с молитва, дало плод години по-късно. В този конкретен случай Бог дал възможност на библейския учител да научи за плода. А колко често свидетелстваме и се молим, без да научим какво е постигнато за Бога — не и преди вечността.