Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (32)

Изключват ли се взаимно молитвата и действието?

Когато християните са изправени пред труден избор, както индивидуално, така и като събрания, те казват: „Ами, молим се за това“, или „Разчитаме на Господ, защото не искаме да правим нещата, водени от плътта.“ Това поставя въпроса дали знаем кога е уместно да се молим и кога е уместно да действаме. Много често отговорът е, че е уместно да правим и двете. Молитвата без действие е много вероятно да е признак за неискреност. А действието без молитва е самонадеяност. „Служението без молитва е безсилно и безполезно“ (А. П. Гибс). Павел се е молел за хората и събранията, сред които служел, но също така ги посещавал, поучавал ги, съветвал ги и им изпращал писма. Иисус не само се е молел за Своите ученици, но също така ежедневно прекарвал много време с тях, като ги учел и подготвял да прилагат наученото в живота. Иисус Навиев и Давид са се молели преди битките, но е трябвало и да организират армиите си и да се бият. Ние трябва да се молим за изгубените, но трябва също така да прилагаме молитвите си в действие, като им свидетелстваме енергично. Трябва да се молим за съживление в личния си живот и в живота на събранието си, но това трябва да бъде придружено от изповед, изоставяне на греха (Пр. 28:13) и „вършене на първите дела“ (Откр. 2:5). Трябва да се молим да растем духовно, но към молитвите си трябва да прибавим и дисциплинирано изучаване и покорство на Словото. Фактът, че Бог отговаря на молитвата според волята Си, не означава, че тя ни освобождава от нашите човешки отговорности на служители и посланици на Христос.

„Ние, християните, твърде често заменяме делата с молитва. Молитвата е нещо добро, но когато се използва като заместител на покорството, тя не е нищо друго освен безсрамно лицемерие, жалко фарисейство. Нуждаем се от «действени» събрания толкова, колкото и от молитвени — а може би и повече. Всяко истинско молитвено събрание започва, водено от Бога, който казва на Своя народ: «Идете и работете днес; молете се на лозето Ми да бъдат изпратени работници.» След това то продължава с отговора на християните: «Отивам, Господи, където и да ме пратиш, за да се свети Твоето Име навсякъде, за да дойде скоро царството Ти, за да бъде волята Ти както на небето, така и на земята.» Но ако то завърши, без никой да отиде никъде, по-добре изобщо да не е започвало. Също като вярата, и молитвата без дела е мъртва“

из „Шоколадовия войник“ от Ч. Т. Стъд