Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (31)

Какви са пречките, поради които не получаваме отговор на молитва?

В един от предишните параграфи изброихме някои от условията, за да получим отговор на молитва. Всяко условие, което не е изпълнено, се превръща в пречка. Неизповяданият грях например блокира каналите, по които текат отговорите (Ис. 59:1–2). Изброихме такива грехове като непростителен дух, отправяне на егоистични молби, раздор в брачните взаимоотношения, непокорство, липса на състрадание към бедните, идолопоклонство и неискреност.

Понякога обаче молитвите и техните отговори биват възпрепятствани от демонична намеса. Виждаме това в Даниил 10:12–13, където отговорът на молитвите на Даниил е бил забавен за двадесет и един дни от княза на персийското царство.

Друга пречка пред молитвата е съмнението. Яков пише: „Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа“ (Яков 1:6–7). Думата за „съмнение“ в оригиналния език на Новия Завет е използвана и в Римляни 4:20. Тя е „ярък образ на вътрешно съмнение“ (А. Т. Робъртсън). Следващият стих (Яков 1:8) говори за нестабилността на колебливия човек. Съмнението и нестабилността вървят заедно. Човек, който не може да реши дали да се довери на Бога в молитва, няма да получи уверение за отговор. Съмнението е форма на неверие.