Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (15)

Трябва ли да се молим за нещо до безкрайност?

Отговорът на този въпрос зависи от много фактори. Един родител християнин, например, трябва да продължава да се моли за спасението на своите деца, докато всички те не се обърнат. Би било грях да спре да се моли за тях. От 1 Царе 12:23 виждаме, че трябва да продължаваме да се молим за онези, които са под нашата грижа и отговорност, независимо от техните действия или нагласа.

От друга страна, Господ често ни разкрива, че има неща в живота ни, които Той няма да промени. Павел се е молил три пъти да се махне трънът от плътта му (очевидно физически проблем). Но Господ му дал да разбере, че няма да го махне, но ще даде на Павел благодатта да го търпи. Затова апостолът престанал да се моли за това и започнал да се хвали с немощта си, за да почива на него Христовата сила (2 Кор. 12:7–9). Това трябва да говори много на онези, които в своите молитви изискват изцеление.

Господ Иисус разказва две притчи, които учат, че трябва да бъдем настоятелни и упорити в молитвите си. Първата е за човек, в чиято къща дошъл неочакван гост късно през нощта. Понеже нямал достатъчно храна, той отишъл до къщата на свой приятел и тропал на вратата, докато не му отворили и не получил всичко, което искал (Лука 11:5–8). Другата притча е за една вдовица, която отишла при съдия, за да търси справедливост спрямо противника си. Отначало съдията не направил нищо, но заради нейната безочлива настойчивост накрая удовлетворил молбата й (Лука 18:1–8). И двете притчи учат, че трябва да упорстваме в молитва; да искаме и да продължаваме да искаме, да търсим и да продължаваме да търсим, да хлопаме и да продължаваме да хлопаме. Някой е казал: „Много от нас, когато се молят, са като момчето, което звъни на входния звънец, но после избягва преди да отворят вратата.“

„Усърдното постоянство не е безсмислено повтаряне (2 Кор. 12:8). Едното произхожда от съмнение, другото — от вяра. В молитва, породена от съкровена нужда и повтаряна, докато тази нужда не бъде удовлетворена, можем да кажем едни и същи неща повече от сто пъти, но това няма да бъде напразно. Затова Господарят, който ни е предупредил срещу езическите празни повторения, ни е заповядал да проявяваме настойчивост, която постига своето“

А. Макларън

Има обаче моменти, когато не бива да бъдем настоятелни в молитва:

1. Когато Господ вече ни е дал отговор „не“ (Втор. 3:26; 2 Кор. 12:9).

2. Когато изправяме собствената си воля срещу Божията воля.

3. Когато Светият Дух ни е освободил от нуждата да продължаваме да се молим за дадено нещо.