Милан Кундера
Незнанието (50)

50

Когато той се изплъзна от тялото й, те замълчаха, така че се чуваха единствено четирите музикални парчета, които се повтаряха безкрайно. След известно време, с ясен и почти тържествен глас, сякаш цитираше клаузите на договор, майката каза на своя чешко-английски: „Ние с теб сме силни. We are strong. Но сме и добри, good, никому няма да причиним болка. Nobody will know. Никой нищо няма да узнае. Ти си свободен. Можеш, когато пожелаеш. Но не си длъжен. С мен си свободен. With me you are free“.

Този път каза това без всякаква пародийна игра, с възможно най-сериозен тон. А Густаф, също сериозен, й отговори: „Да, разбирам“.

„С мен си свободен“ — тези думи дълго отекват у него. Свободата — потърси я при дъщерята, но не я намери. Ирена му се отдаде с цялата тежест на живота си, а той желаеше да живее без тежест. Търсеше у нея бягство, а тя се изпречи пред него като предизвикателство; като ребус; като подвиг, който трябваше да извърши; като съдия, срещу когото да се опълчи.

Вижда тялото на новата си любовница, която става от дивана; тя е права, показва му тялото си в гръб, мощните бедра, покрити с целулит; този целулит го очарова, сякаш изразява жизнеността на една кожа, която се вълнува, трепти, говори, пее, тресе се, показва се; когато се навежда, за да вземе хвърления на земята пеньоар, той не успява да се овладее и както си лежи гол на дивана, погалва този прелестно издут задник, опипва тази монументална, преизобилна плът, чиято щедра разточителност го утешава и успокоява. Обгръща го чувство на покой: за пръв път в живота му сексуалността се намира извън всякаква опасност, извън конфликти и драми, извън всякакво преследване, извън всякакво обвинение, извън проблемите; той няма за какво да се грижи, любовта се грижи за него, любовта такава, каквато я бе желал, но никога не я бе имал: любов — покой; любов — забрава; любов — дезертьорство; любов — безгрижие; любов — незначителност.

Майката отива в банята и той остава сам: преди малко мислеше, че е извършил огромен грях; но сега знае, че любовният му акт няма нищо общо с грях, прекрачване на границите или перверзия, че бе една от най-нормалните нормалности. Именно с нея, с майката, той ще създаде двойка, приятно банална, естествена, благоприлична, двойка спокойни стари хора. От банята до него достига шумът на водата, той сяда на дивана и поглежда часовника си. След два часа ще дойде синът на съвсем скорошната му любовница, млад човек, който го обожава. Тази вечер Густаф ще го представи на своите бизнес партньори. През целия си живот бе заобиколен от жени! Какво удоволствие най-после да има син! Усмихва се и се залавя да търси разхвърляните си по пода дрехи.

Вече се е облякъл, когато майката се връща от банята по халат. Ситуацията е малко тържествена, а следователно и смущаваща, каквито са винаги ситуациите след първия любовен акт, когато любовниците изведнъж се сблъскват с едно бъдеще, което са принудени да приемат. Музиката продължава да отеква и в този деликатен момент, сякаш за да им се притече на помощ, тя преминава от рок към танго. Те се подчиняват на дискретния призив, прегръщат се и се отдават на монотонния, вял поток от звуци; не мислят за нищо; оставят се да бъдат носени и отнасяни; танцуват бавно, дълго, без всякаква пародия.