Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Ignorance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Silverkata(2020)
Корекция и форматиране
NMereva(2020)

Издание:

Автор: Милан Кундера

Заглавие: Незнанието

Преводач: Боян Знеполски

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Колибри

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 21.04.2004

Редактор: Силвия Вагенщайн

ISBN: 954-529-301-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12870

История

  1. —Добавяне

48

Майката постави диска в голяма уредба и натисна няколко копчета, за да избере парчетата, които обича, после се потопи във ваната, слушайки музиката през отворената врата. Беше избрала четири танцувални парчета: танго, валс, чарлстон, рокендрол, които благодарение на техническото съвършенство на уредбата безкрайно се повтаряха, без всякаква външна намеса. Тя се изправи във ваната, дълго се ми, излезе, избърса се, навлече пеньоара си и отиде в хола. После, след дълъг обяд с няколко шведи, минаващи през Прага, си дойде Густаф и я попита къде е Ирена. Тя отговори (смесвайки лош английски и опростен заради него чешки):

— Обади се. Ще се прибере чак довечера. Как беше храната?

— Прекалено много!

— Пийни нещо — и тя сипа ликьор в две чаши.

— Виж, това никога не отказвам! — възкликна Густаф и отпи.

Майката засвири с уста мелодията на валса и започна да се кълчи; после, без нищо да казва, сложи ръце на раменете на Густаф и направи няколко танцови стъпки с него.

— В чудесно настроение си — каза Густаф.

— Да — отговори майката и продължи да танцува с толкова подчертани, толкова театрални движения, че Густаф също направи пресилени стъпки и жестове, накъсани от кратки изблици притеснен смях. Прие тази пародийна комедия, за да докаже, че не желае да проваля никаква шега, и същевременно със срамежлива суетност да напомни, че навремето е бил отличен танцьор и все още е такъв. Докато танцуваха, майката го поведе към голямото огледало, окачено на стената, и двамата извърнаха глави и се огледаха в него.

После тя го пусна и без да се докосват, те импровизираха движения пред огледалото; Густаф правеше танцови жестове с ръце и като нея не изпускаше от поглед образите им. Точно тогава видя как майката сложи ръка на члена му.

Сцената, която се разиграва, свидетелства за една прастара грешка на мъжете, които, присвоили си ролята на прелъстители, обръщат внимание единствено на жените, които биха могли да пожелаят; не им хрумва мисълта, че една грозна или стара жена, или жена, която просто се намира извън еротичното им въображение, би могла да пожелае да ги притежава. Да спи с майката на Ирена за Густаф бе дотолкова немислимо, фантастично, нереално, че стъписан от нейното докосване, той не знае какво да направи: първият му рефлекс е да отмести ръката; но не посмява; още от ранната му младост у него се е запечатала една заповед: не бъди груб с жена; затова той продължава танцовите си движения и слисан гледа ръката между краката си.

Все така с ръка върху члена му, майката се поклаща на място и не престава да се оглежда; после оставя пеньоара си да се разтвори и Густаф вижда пищните гърди и черния триъгълник отдолу; смутено усеща как членът му нараства.

Без да изпуска от очи огледалото, майката най-после маха ръката си, но за да я пъхне моментално вътре в панталона, където хваща голия член между пръстите си. Членът непрекъснато се втвърдява, а тя, продължавайки танцовите си движения и гледайки все така втренчено огледалото, възхитено възкликва с вибриращия си алт: „Ох, ох, гледай ти, гледай ти“.