Милан Кундера
Незнанието (34)

34

Да речем, че продължителността на човешкия живот е осемдесет години. Всеки си представя и организира живота си приблизително за този срок. Това, което току-що казах, всеки го знае, но рядко си дава сметка, че броят на годините, който ни е отреден, не е проста количествена даденост, външна характеристика (като дължината на носа или цвета на очите), а принадлежи към самото определение на човека. Онзи, който би могъл да живее в силата си два пъти по-дълго, тоест, да речем, сто и шейсет години, не би принадлежал към същия вид като нас. Нищо не би било същото в неговия живот, нито любовта, нито амбициите, нито чувствата, нито носталгията, нищо. Ако след двайсет години, преживени в чужбина, един емигрант се завърне в родната страна с още сто години живот пред себе си, той изобщо няма да изпита вълнението от едно Голямо Завръщане, вероятно за него това въобще не би било завръщане, а само една от многото отбивки по дългия път на съществуването му.

Тъй като самото понятие родина в благородния и сантиментален смисъл на тази дума е свързано с относителната краткост на живота ни, който ни предоставя прекалено малко време, за да се привържем към друга страна, към други страни, към други езици.

Еротичните отношения могат да запълнят целия живот на възрастния. Но ако този живот бе много по-дълъг, умората нямаше ли да задуши способността за възбуда много преди физическите сили да са отслабнали? Тъй като има огромна разлика между първото, десетото, стотното, хилядното или десетхилядното съвкупление. Къде се намира границата, отвъд която повторението ще стане стереотипно, ако не и комично, дори невъзможно? А след прекосяването на тази граница какво ще стане с любовното отношение между един мъж и една жена? Ще изчезне ли то? Или напротив, любовниците ще смятат сексуалната фаза на живота си като варварска предистория на една истинска любов? Да отговорим на тези въпроси е точно толкова лесно, колкото да си представим психологията на жителите на непозната планета.

Понятието любов (голяма любов, уникална любов) вероятно също се е родило от тесните граници на времето, което ни е отредено. Ако това време бе без граници, Йозеф щеше ли да бъде до такава степен привързан към покойната си жена? Ние, които трябва да умрем толкова скоро, не знаем нищо за това.