Милан Кундера
Незнанието (10)

10

Тя прелисти старите си тефтери с адреси, спирайки се дълго върху полузабравени имена; после запази зала в един ресторант. На дълга маса, опряна в стената, до чиниите с петифури са подредени дванайсет бутилки. В Бохемия не пият хубаво вино и нямат навика да пазят отлежали бутилки. Затова тя с още по-голямо удоволствие купи това старо бордо: да изненада гостенките си, да им предложи топъл прием, за да спечели отново приятелството им.

За малко всичко да провали. Приятелките й притеснено наблюдават бутилките, докато една от тях, изпълнена със самонадеяност и горда със своята непосредственост, не заявява предпочитанието си към бирата. Окуражени от това свободомислие, другите се съгласяват, а почитателката на бирата извиква келнера.

Ирена се упреква, че е допуснала грешка със своята каса с бордо; че глупаво е извадила на показ всичко, което ги разделя: дългото й отсъствие от страната, навиците й на чужденка, благополучието й. Упреква се толкова тъкмо защото придава голямо значение на тази среща: най-сетне иска да разбере дали може да живее тук, да се чувства тук като у дома си, да има приятели. Ето защо не иска да се обижда от тази дребна нетактичност, дори е готова да види в нея симпатична откровеност; впрочем бирата, към която гостенките й засвидетелстваха своята вярност, не е ли святата напитка на искреността, еликсирът, който разпръсва всяко лицемерие, всяка комедия на добрите обноски, който подтиква почитателите си само невинно да уринират, простодушно да пълнеят? Действително жените около нея са сърцато дебели, не спират да приказват, преливат от добри съвети и възхваляват Густаф, за чието съществуване всички знаят.

Междувременно келнерът се появява на вратата с десет половинлитрови халби бира, по пет във всяка ръка, голямо атлетическо постижение, предизвикващо аплодисменти и смехове. Вдигат халбите и се чукат: „За здравето на Ирена! За здравето на завърналото се момиче!“.

Ирена отпива малка глътка бира, казвайки си: „Ами ако Густаф им бе предложил виното? Щяха ли да откажат? Разбира се, че не“. Отказвайки виното, те се отказаха от нея. Такава, каквато се бе върнала след толкова години.

Именно в това е нейният облог: да я приемат такава, каквато се бе завърнала. Замина оттук млада наивна жена, а се завръща зряла, с живот зад гърба си, труден живот, с който се гордее. Иска да направи всичко възможно, за да я приемат с нейния опит от последните двайсет години, с нейните убеждения, с нейните идеи; всичко или нищо: или ще успее да бъде сред тях такава, каквато бе станала, или няма да остане тук. Организира тази среща като начало на своето настъпление. Щом се инатят, нека пият бира, това не я притеснява, важното за нея е тя да избере темата на разговора и да ги накара да я чуят.

Но времето минава, жените приказват в един глас и е почти невъзможно да започнеш разговор, още по-малко да вложиш в него някакво съдържание. Деликатно се опитва да подхване някои от темите, които те предлагат, и да ги отклони към онова, което би искала да им каже, но не успява: щом думите й се отдалечат от нещата, които ги занимават, никой не я слуша.

Келнерът вече е донесъл втората бира; първата й халба е все още на масата и със спадналата си пяна е като обезчестена до бухналата пяна на новата халба. Ирена се упреква, че вече е изгубила вкус към бирата; във Франция се научи да вкусва напитката на малки глътки и отвикна да поглъща изобилие от течност, както го изисква любовта към бирата. Тя вдига халбата към устата си и се насилва да отпие две-три големи глътки наведнъж. В този момент една жена, най-възрастната от всички, към шейсетте, нежно поставя ръка на устните й, за да избърше останалата по тях пяна.

„Не се насилвай — й казва тя. — Защо двете да не пийнем вино? Би било глупаво да пропуснем толкова хубаво вино.“ И се обръща към келнера, за да отвори една от бутилките, които стоят непокътнати на дългата маса.