Милан Кундера
Незнанието (9)

9

През двайсетте години на отсъствието му жителите на Итака пазели много спомени за Одисей, но не изпитвали никаква носталгия към него. Докато Одисей страдал от носталгия, но почти нищо не помнел.

Можем да разберем това странно противоречие, ако си дадем сметка, че паметта се нуждае от непрестанно трениране, за да функционира добре: ако спомените не се припомнят отново и отново в разговори между приятели, те си отиват. Групирани в колонии от съотечественици, емигрантите си разправят до втръсване едни и същи истории, които по този начин стават незабравими. Но онези, които не общуват със съотечествениците си, като Ирена или Одисей, неминуемо биват сполетени от амнезия. Колкото по-силна е носталгията им, толкова повече се изпразва от спомени. Колкото повече копнее Одисей, толкова повече забравя. Тъй като носталгията не усилва дейността на паметта, не събужда спомени, тя си е достатъчна сама за себе си, за собственото си вълнение, бидейки изцяло погълната единствено от своето страдание.

След като убил наглеците, които искали да се оженят за Пенелопа и да царуват над Итака, Одисей бил принуден да живее с хора, за които нищо не знаел. За да го поласкаят, те непрекъснато предъвквали всичко, което помнели за него отпреди заминаването му на война. И убедени, че нищо, освен неговата Итака не го интересува (как да не си го помислят, след като бил прекосил безкрая на моретата, за да се завърне там), те му опявали какво се било случило по време на отсъствието му, нетърпеливи да отговарят на всичките му въпроси. Нищо не го отегчавало повече от това. Очаквал само едно — най-после да му кажат: „Разкажи!“. Но това е единствената дума, която никога не му казали.

Цели двайсет години мислел единствено за завръщането си. Но като се завърнал, с изненада разбрал, че животът му, самата същност на живота му, неговият център, неговото съкровище, се намирали извън Итака, в двайсетте години на скиталчеството му. Ала бил изгубил това съкровище и можел отново да го намери само ако разказва.

След като напуснал Калипсо, по време на обратното пътуване, претърпял корабокрушение във Феакия, където царят го приел в двора си. Там бил чужденец, тайнствен непознат. А непознатия го разпитват: „Кой си ти? Откъде идваш? Разкажи!“. И той разказал. В четири дълги песни на Одисеята той подробно изложил приключенията си пред смаяните феаки. Но в Итака не бил чужденец, бил един от своите и затова никому не хрумнала мисълта да му каже: „Разкажи!“.