Милан Кундера
Незнанието (53)

53

Сложи всичките си вещи в куфара и се огледа наоколо, да не би да е забравил нещо. После седна на масата и на лист с емблемата на хотела написа: „Наспи се хубаво. Стаята е твоя до утре на обяд…“. Би искал да й каже нещо много нежно, но в същото време си забрани да й остави и една-единствена фалшива дума. Накрая добави: „… сестро моя“. Постави плика върху килима до леглото, за да е сигурен, че ще го види.

Взе табелката с надпис: Не безпокойте, don’t disturb, на излизане още веднъж се обърна към нея — тя спеше; в коридора окачи табелката на дръжката на вратата и безшумно я затвори.

Във фоайето навсякъде чуваше да говорят на чешки и това отново бе един непознат език, монотонен и неприятно бездушен.

Докато оправяше сметката, той каза: „Една дама остана в стаята ми. Ще си тръгне по-късно“. И за да е сигурен, че никой няма да я погледне накриво, сложи пред служителя на рецепцията банкнота от петстотин крони.

Взе такси и потегли към аерогарата. Вече беше мръкнало. Самолетът излетя към черното небе, после потъна в облаците. След няколко минути небето се разтвори, кротко и приветливо, обсипано със звезди. Гледайки през илюминатора, той видя в дъното на небето ниска дървена ограда, а пред тухлената къща — строен бор като вдигната ръка.