Милан Кундера
Незнанието (51)

51

Риданията й продължиха дълго, а после, като по чудо, секнаха, последвани от тежка въздишка; тази промяна бе учудваща и тъжно-смешна; тя спеше дълбоко, неудържимо. Не бе променила позата си, лежеше по гръб с разтворени крака.

Той продължаваше да гледа половия й орган, това съвсем малко местенце, което с възхитителна икономия на пространство осигурява четири върховни функции: възбуждане; съвкупление; раждане; уриниране. Дълго гледа това бедно, посърнало място и бе обхванат от безкрайна, безкрайна тъга.

Коленичи до леглото, наведен над главата й, която нежно похъркваше; тази жена му бе близка; можеше да си представи да остане с нея, да се грижи за нея; в самолета си бяха обещали да не се интересуват от личния си живот; затова не знаеше нищо за нея, но едно му се струваше ясно: беше влюбена в него; готова да замине с него, всичко да изостави, всичко да започне наново. Знаеше, че тя го зове на помощ. Имаше възможност, сигурно последната, да бъде полезен, да помогне на някого и сред това множество от чужденци, с които е пренаселена планетата, да намери сестра.

Започна да се облича, дискретно, безшумно, за да не я събуди.