Милан Кундера
Незнанието (31)

31

Йонас Халгримсон бил голям поет-романтик, но също и голям борец за независимостта на Исландия. През XIX век всички малки нации в Европа имали такива поети романтици и патриоти: Петьофи в Унгария, Мицкевич в Полша, Прешерн в Словения, Маха в Бохемия, Шевченко в Украйна, Вергелан в Норвегия, Льонрот във Финландия и много други. Исландия тогава била колония на Дания и Халгримсон изживявал последните си години в столицата. Всички големи поети романтици, освен големи патриоти били и големи пиячи. Един ден, мъртвопиян, Халгримсон паднал по стълбите, счупил си крака, получил инфекция, умрял и бил погребан в гробището на Копенхаген. Това станало през 1845 година. Деветдесет и девет години по-късно, през 1944 година, била провъзгласена Исландската република. Оттогава събитията ускорили своя ход. През 1946 година душата на поета навестила в съня му един богат исландски индустриалец и му се доверила: „Скелетът ми от сто години почива в чужбина, в една вражеска страна. Не е ли дошло времето да се завърне в своята свободна Итака?“.

Поласкан и въодушевен от това нощно посещение, индустриалецът патриот накарал да извадят скелета на поета от вражеската земя и го отнесъл в Исландия, мислейки си да го погребе в една красива долина, където бил роден поетът. Но никой не може да спре безумния ход на събитията: насред неизразимо красивия пейзаж на Тингвелир (святото място, където преди хиляда години първият исландски парламент се събрал под открито небе) министрите на съвсем новата република били създали гробище за великите мъже на родината; те отнели поета от индустриалеца и го погребали в Пантеона, който тогава съдържал единствено гроба на друг голям поет (малките нации изобилстват с големи поети), Ейнар Бенедиксон.

Но събитията бързо напредвали и скоро всички узнали това, което индустриалецът патриот се срамувал да признае: застанал пред отворения гроб в Копенхаген, той се почувствал доста смутен — поетът бил погребан сред бедните, на гроба му нямало никакво име, само номер, и гледайки многото вплетени един в друг скелети, индустриалецът патриот не знаел кой от тях да избере. В присъствието на строгите и нетърпеливи бюрократи от гробището не посмял да покаже колебанията си. Така че отнесъл в Исландия не исландския поет, а един датски месар.

В Исландия отначало поискали да запазят в тайна това печално — комично недоразумение, но събитията продължили своя ход и през 1948 година недискретният Халдор Лакснес разгласил тайната в един роман. Какво да се прави? Да се мълчи. Скелетът на Халгримсон следователно все още почива на две хиляди километра от неговата Итака, във вражеската страна, докато тялото на датския месар, който, без да е поет, също бил патриот, се намира заточено на един леден остров, който винаги събуждал у него единствено страх и отвращение.

Макар и пазена в тайна, истината довела до това, че вече никого не погребали в красивото гробище на Тингвелир, което приютява само два ковчега и затова е единственото сред всички пантеони на света, тези гротескни музеи на високомерието, способно да ни трогне.

Преди много време жената на Йозеф му бе разказала тази история; тя им се бе сторила смешна и от нея лесно можеше да се извлече следната морална поука: никой не го е еня къде се намират костите на един мъртвец.

Но Йозеф промени мнението си, когато смъртта на жена му стана близка и неизбежна. Изведнъж историята за датския месар, отнесен насила в Исландия, му се стори не смешна, а ужасяваща.