Милан Кундера
Незнанието (30)

30

Когато брат му му каза: „Доколкото знам, оженил си се там“, той отговори „Да“, без да добави нищо повече. Вероятно би било достатъчно брат му да използва друг израз и вместо „оженил си се“ да попита: „Женен ли си?“. В такъв случай Йозеф би отговорил: „Не, вдовец съм“. Нямаше намерение да лъже брат си, но начинът, по който той формулира фразата си, му позволи да премълчи смъртта на жена си, без да лъже.

По време на последвалия разговор брат му и снаха му избягваха всякакъв намек за нея. Очевидно се смущаваха: от съображения за сигурност (за да избегнат призовките от полицията) си бяха забранили всякаква връзка с емигриралия си роднина и не си бяха дали сметка, че тази наложена предпазливост скоро се бе превърнала в искрена липса на интерес: не знаеха нищо за жена му, нито възрастта й, нито презимето й, нито професията й и с мълчанието си искаха да прикрият това незнание, което разкриваше цялата нищожност на отношенията им с него.

Но Йозеф не се засегна; незнанието им го устройваше. Откакто я бе погребал, винаги се чувстваше неловко, когато бе принуден да осведомява някого за смъртта й; сякаш по този начин я предаваше в най-интимната й интимност. Премълчавайки смъртта й, той продължаваше да има чувството, че я закриля.

Тъй като мъртвата жена е беззащитна жена, тя вече няма власт, няма влияние; никой вече не зачита нито желанията й, нито вкусовете й; мъртвата жена не може нищо да желае, не може да се стреми към никакво уважение, не може да отхвърли никаква клевета. Никога не бе изпитвал към нея толкова болезнено, толкова мъчително съчувствие, както когато бе умряла.