Милан Кундера
Незнанието (15)

15

Той звънва и брат му, с пет години по-възрастен от него, отваря вратата. Стискат си ръцете и се гледат. Това са погледи с огромна сила и те добре знаят за какво става дума: бързо, дискретно, брат на брата, те отчитат косите им, бръчките им, зъбите им; всеки знае какво търси в отсрещното лице, но и всеки знае, че другият търси същото в неговото. Срам ги е, тъй като онова, което търсят, е предполагаемата дистанция, отделяща другия от смъртта, или, казано по-брутално, търсят у другия прозиращата смърт. Искат колкото се може по-скоро да свършат с това зловещо проучване и бързат да намерят фраза, която да ги накара да забравят тези гибелни няколко секунди, подмятане, въпрос или, ако е възможно (би било небесен дар), шега (но нищо не им идва на помощ).

„Ела“, казва най-после братът и хващайки Йозеф за рамото, го отвежда в хола.