Милан Кундера
Незнанието (12)

12

Един ден, на летището в Париж, тя мина през полицейския контрол и отиде да седне в чакалнята. На отсрещната седалка видя някакъв мъж и след няколко секунди на колебание и изненада го разпозна. Развълнувана изчака погледите им да се срещнат и се усмихна. Той също се усмихна и леко кимна с глава. Тя стана и тръгна към него. Той на свой ред също стана.

— Познаваме се от Прага, нали? — му каза тя на чешки. — Помниш ли ме още?

— Разбира се.

— Аз веднага те познах. Не си се променил.

— Преувеличаваш.

— Не, не. Все същият си. Боже мой, беше толкова отдавна. — После, смеейки се: — Признателна съм ти, че ме позна! — А след това: — През цялото това време в страната ли остана?

— Не.

— Емигрира?

— Да.

— И къде живя? Във Франция?

— Не.

Тя въздъхна:

— Ах, ако си живял във Франция, а се срещаме едва днес…

— Съвсем случайно минавам през Париж. Живея в Дания, а ти?

— Тук. В Париж. Боже мой. Не мога да повярвам на очите си. Как живя през всичкото това време? Можа ли да работиш по професията си?

— Да. А ти?

— Наложи ми се да сменя около седем.

— Не те питам колко мъже си имала.

— Не, не ме питай. Аз също обещавам да не ти задавам подобни въпроси.

— А сега? Завърна ли се?

— Не съвсем. Все още имам апартамент в Париж. А ти?

— Аз също не съм.

— Но често си идваш.

— Не. Сега за първи път — каза той.

— О, толкова късно! Не си се разбързал особено!

— Не.

— Нямаш ли задължения в Бохемия?

— Аз съм един абсолютно свободен мъж.

Каза го спокойно и с известна меланхолия, която тя забеляза.

В самолета мястото й беше в предната част до пътеката и тя често се обръщаше, за да го погледне. Никога не забрави някогашната им среща. Беше в Прага, тя беше с група приятели в един бар, а той, приятел на приятелите й, гледаше само нея. Любовната им история прекъсна, преди да е започнала. Остана си със съжалението, рана, която никога не заздравя.

На два пъти той дойде и се подпря на седалката й, за да продължат разговора си. Тя узна, че ще прекара в Бохемия само три или четири дни, за да види семейството си, при това в един град в провинцията. Това я натъжи. Няма ли да остане в Прага поне един ден? Да, разбира се, един или може би два дни, преди да се върне в Дания. Може ли да се видят? Би било толкова хубаво пак да се видят! Даде й името на хотела в провинцията, където щеше да отседне.