Милан Кундера
Незнанието (1)

1

— Какво правиш тук още! — Гласът й не беше зъл, но не беше и мил; Силви беше разгневена.

— А къде да отида? — попита Ирена.

— У дома си!

— Искаш да кажеш, че тук вече не съм у дома си?

Разбира се, че не искаше да я гони от Франция, нито пък да си помисли, че е нежелана чужденка.

— Знаеш какво имам предвид!

— Да, знам, но забрави ли, че тук са работата ми, апартаментът ми, децата ми?

— Слушай, познавам Густаф. Той ще направи всичко, за да можеш да се върнеш в страната си. А колкото до дъщерите ти, не ми ги разправяй! Те вече си имат свой собствен живот! За бога, Ирена, това, което става у вас, е толкова възхитително. В подобна ситуация нещата винаги се нареждат.

— Ама Силви! Не става дума само за практичните неща — работата, апартамента. Живея тук от двайсет години. Животът ми е тук.

— У вас става революция! — Каза го с тон, който не търпи възражение. После млъкна. С това мълчание искаше да подскаже на Ирена, че не бива да дезертира тогава, когато се случват велики неща.

— Но ако се върна в страната си, повече няма да се видим — каза Ирена, за да накара приятелката си да се почувства неудобно.

Тази сантиментална демагогия попадна право в целта. Гласът на Силви стана сърдечен: „Скъпа, ще дойда да те видя! Обещавам, обещавам!“ Седяха една срещу друга над две отдавна празни чаши кафе. Ирена видя сълзи на вълнение в очите на Силви, която се наведе към нея и й стисна ръката: „Това ще е твоето голямо завръщане. — И още веднъж: — Твоето голямо завръщане“.

Повторени, думите придобиха такава сила, че Ирена ги видя изписани дълбоко в себе си с главни букви: Голямото Завръщане. Не се възпротиви: беше омаяна от образите, които внезапно изникнаха от отдавна прочетени книги, от филми, от собствената й памет, а може би и от тази на предните й: блудният син, който отново се среща със старата си майка; мъжът, който се завръща при любимата си, от която навремето жестоката съдба го е откъснала; родната къща, която всеки носи у себе си; отново намерената пътека, където са запечатани изгубените стъпки на детството; Одисей, който след години на странстване отново съзира своя остров; завръщането, завръщането, голямата магия на завръщането.