Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (74)

73

Умът на Били работеше трескаво. Знаеше, че тя и Алелуйа трябва да изчезнат от къщата — и то бързо.

Направи няколко светкавични пресмятания. Между тази стая и стълбите има най-малко петдесет стъпки коридор. А елегантното вито стълбище щеше също да отнеме време. Беше проектирано за пищни огромни приеми, а не за бързи и сигурни бягства. Там имаше поне още десетина метра. Най-близката къща се намираше на колко? Сто метра? Или повече? Изглежда, имаше по-голяма вероятност чудовището, което бе убило Анук, да ги спипа, преди да са напуснали мястото.

Но. Винаги има едно голямо „но“. Имаше още една възможност. Снейк беше с мотоциклет. Всичко зависеше от това как ще изиграе тя картите си. Той можеше да ги измъкне оттук. Тя и Алелуйа ще се свият на задната седалка и след минута ще са навън и далеч от къщата. Но само в случай че Снейк не я пребие до смърт преди това.

Прекрасна мисъл, няма що. Наистина имаше чувството, че е между два огъня.

Работата беше в това дали смее да се обърне към Снейк за помощ. Въпрос за 64000 долара.

И дали Снейк ще се съгласи да й помогне! Още един въпрос за 64000 долара. Сърцето й биеше бясно. Кого да предпочете — Снейк или убиеца?

Нямаше смисъл да мисли дълго. Убиецът беше психопат. Беше видяла какво бе сторил с Анук, да не говорим за Ермин и Оби Кути. В сравнение с него Снейк бе само един зъл звяр. Несъмнено страшен, но за предпочитане. Той обичаше да причинява болка, да изнасилва и граби, но доколкото знаеше, не бе убил никого. Досега.

Това беше поне някаква утеха.

Леко отстрани от себе си Алелуйа и я хвана за ръка.

— Не се страхувай — прошепна тя. — Чуваш ли, миличка?

После стисна пръстите на момичето и се опита да й придаде сила, каквато тя самата не изпитваше.

Алелуйа я погледна въпросително и кимна с глава.

Били се усмихна бързо и се прекръсти. Надяваше се, че няма да скочи от трън на глог.

Мотоциклетът отново налетя на паравана и едва не го преобърна. Залюля се напред-назад, потанцува леко и замря. Били чу как Снейк направи няколко крачки назад, готов за ново нападение.

Сега!

Като повлече след себе си Алелуйа, тя излезе от скривалището си.

— Добре, Снейк. Ти спечели — вдигна тя ръка в знак, че се предава.

— Тц-тц-ти! — Снейк изключи мотора. — Я виж ти! Популярната Били Доун — устните му се изкривиха в зла усмивка.

— Слушай, Снейк, зная, че ме мразиш и не те виня за това. Разбираш ли?

Тя го погледна право в очите, без да издава вълнението си. Той обичаше да всява страх и тя знаеше, че единственият начин да изкопчи от него това, което иска, е да не покаже слабостта си. Само така можеше да го укроти.

Той се беше вторачил в нея.

— Наистина те мразя, курво. Имаме някои сметки за уреждане. Не помниш ли?

— Да го оставим за по-късно, Снейк. Искам да ти кажа, че ни грози голяма опасност.

Той ритна с подкования си ботуш стойката, преметна крак над седалката и пусна мотоциклета. Машината се залюля, стъпи на стойката и остана полегнала на една страна.

Снейк я погледна с премрежени очи.

— Какво искаш да кажеш с това — грози ни опасност?

Той остана така, привел напред масивните си рамене, яките му ръце и длани увиснали заплашително от двете му страни.

— Нужна ми е помощта ти. — Били прегърна още по-здраво Алелуйа. — Ние двете се нуждаем от нея — натърти тя.

Той отметна назад глава и се разсмя.

— И таз добра! Идвам тук с мотора да ти покажа кой командва парада, а тя „Имаме нужда от помощта ти!“ — Той спря да се смее и се намръщи. — Права си. Наистина имаш нужда.

— Снейк — заговори бързо тя, — там долу в коридора има мъртва жена. Съвсем мъртва и скалпирана. — Тя се опита да успокои гласа си, като същевременно му придаде умолителна нотка. — Можем да уредим спора по-късно. Но сега изведи ни оттук, моля те!

— Какви ги приказваш? — Той извади от джоба си клечка за зъби и я пъхна в устата си. После поклати глава. — Няма да я бъде, кучко! Няма вече да се хващам на въдицата ти!

— Снейк! Ти не знаеш какво става тук!

Снейк сплете пръсти в отговор и ги изпука шумно.

— Може би не, но знам какво ще ти се случи.

Той се захили цинично.

— Моля ви! — изпищя Алелуйа. — Моля ви, послушайте я, чувате ли?

— Слушай, мистър Снейк! — прозвуча гласът на Мис Бич от вратата. — Научи се да слушаш!

Беше застанал с една ръка на кръста и с другата вдигнал пред себе си стоманеното острие.

Били Доун сподави вик и тикна Алелуйа зад гърба си.

— Отстрани се от пътя ми, мистър Снейк изсъска той. — Не виждаш ли, че тези хубавици са мои. Те ми принадлежат. Схващаш ли!

Обикновено Снейк не се славеше с бърз ум. Той тикна пръст към Мис Бич, погледна Били и попита:

— Този педераст твой приятел ли е? — после премести поглед към Алелуйа и отново към Мис Бич. Засмя се злобно. — Още не е Хелоуин!

— Затваряй мръсната си уста! — изпищя Мис Бич. — Върви я измий със сапун! Не си ли се оглеждал скоро в огледалото?

Опасна жълта светкавица блесна в очите на Снейк.

— Добре, мръсен педал — изръмжа той. — Ти сам си го търсеше!

— О-хо! Предизвикваш ме!

И Мис Бич реши да покаже изкуството си. Развъртя мълниеносно ножа като жонгльор.

После внезапно спря и го протегна с острието напред. Зацапаната клоунска уста се разтегна в грозна усмивка.

— Уплаши ли се, мечко?

После запримига с фалшивите си клепки и тръгна напред, като описваше широки кръгове около Снейк.

Без да сваля поглед от Мис Бич, Снейк пъхна ръка в джоба си и измъкна нещо. Автоматичният нож, който държеше, светна като електрическа дъга.

— Снейк, недей! — молеше Били. — Да се махаме оттук. Той е луд!

— Млъквай — изръмжа Снейк, без да я поглежда. — Трябва да се съсредоточа. — Беше се привел надве и следеше всяко движение на противника си.

— Луд ли? — пищеше Мис Бич. — Това лошо момиче ме нарече „луд“! Значи куку!

— Да-а. Така те нарече. — Стиснал здраво ножа пред себе си, Снейк продължаваше да се върти, следвайки движенията на чудовищното създание, облечено в парцали и смешни пухени чехли на високи токове. — Хайде, каквото и животно да си. Чети си молитвата!

Снейк свиваше и разгъваше пръстите на протегнатата си ръка, като подканваше противника да направи първата стъпка.

Очите на Мис Бич се изпълниха с дива радост.

— Идвам! — кресна той и ритна високите си чехли.