Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (64)

63

Едуина огледа офиса си. Стените бяха покрити с подвижни ракли за дрехи. Ракли имаше дори пред прозорците. Тук почти нямаше място за насъбралите се хора.

Тя седеше на дивана с Лео Флъд от дясната й страна и Р. Л. Шаклбъри, който единствен бе успял да види цялата й колекция, от лявата. Джек Петроне, директорът на „Карлайл-Петроне ад ейджънси“ и Уилям Питърс, директорът на нейната агенция по печата, седяха на двете табуретки отпред. Зад сгъваем параван в ъгъла Били Доун се преобличаше с помощта на гардеробиерката. А непосредствено зад Едуина седеше Лиз с писалка и тефтер в ръка, готова да записва.

Едуина кимна и Лиз включи портативния касетофон. Гръмна осъвременена интерпретация на боса нова в изпълнение на Бася. Всички очи се извърнаха към паравана, иззад който се появи грациозната Били Доун. Беше облечена в черни чорапи с шарка от ситни червени точици, черни обувки и черна къса рокля, украсена с големи и влажни на вид червени сърца. Аксесоарите й се състояха от червени ръкавици и червени сърцевидни обеци. В ръката си държеше блестяща червена картонена изрезка, приличаща на близалка, във формата на сърце. Тя се промъкна умело между дивана и столовете, завъртя се два пъти, за да открои модела от всички страни, и после тръгна обратно към паравана.

— Спрете музиката! — внезапно нареди Едуина.

Лиз изключи касетофона и Били Доун се закова на място и зачака по-нататъшни нареждания.

— Какво има? — попита Джек Петроне.

— Дрехите са страхотни, макар че аз самата го казвам — заговори Едуина, — а Били Доун е наистина великолепен модел. Каквото и да облече, жените ще се, втурнат да купуват нейното облекло. Всичко това се отнася и до другите модели, разбира се, които виждате наредени тук.

— Но? — въздъхна Джек.

— Но те всички, начело с Били Доун, рекламират само висшата мода — продължи тя. — Не виждате ли? Те могат да изглеждат еднакво добре в дрехите на „Живанши“ или „де Рискал“, както и в тези на Едуина.

— Така е — намръщи се Джек. — Но все още не мога да те разбера.

— Ето какво искам да кажа. Моите дрехи преминават традиционната възрастова граница. Те могат да се носят както от четиринайсетгодишни представителки на Новата вълна, така и от техните майки.

— Вярно — съгласи се той и кимна. — Точно това харесвам и аз.

Тя се наведе към него.

— Тогава защо — попита тихо, — не използваме такива модели, които биха допаднали най-много на младите? Вярно е, че Били Доун се харесва на много жени, но тя едва ли би харесала на момичетата от Ийст Вилидж, които отпадат от училище.

— Момичетата, които отпадат от училище ли? — изкашля се Лео Флъд. — Откога те купуват скъпи дрехи?

— Може да не ги купуват те — отговори хитро Едуина, — а заможните им роднини от средната класа. Помните ли всички онези деца, които се мъчеха да подражават на Мадона, като се обличаха доскоро в корсети и скъсани дантели?

— И какво? — попита предпазливо Лео.

— Ами това, че като ги подминавахме, ние загърбихме голяма част от днешните си клиентки. Колкото и да не ни харесва, това е видео поколението, приятели. Един господ знае откъде идват всичките им пари, но мислили ли сте някога за огромната покупателна сила на днешните малчугани? Видяхте ли какво направиха с „Рибок“? Да, и още нещо. Какво стана с дребосъчетата, когато MTV правеше първите си стъпки? Познайте! Сега те навършват пълнолетие и навлизат в зряла възраст. Мисля, че няма смисъл да ви казвам какво означава всичко това. Те започват да харчат! Плащат в налични или с кредитни карти. Говорим за изграждане на стратегия. Резултатите няма да закъснеят! Трябва да мислим за всичко това, особено ако искаме „Едуина Дж.“ да се хареса на възможно най-голям спектър от населението.

— Защо не съм се сетил досега? — възкликна Лео.

— Защото твоят сектор е в „Ъпър Ийст Сайд“ и „Уол стрийт“ — отговори му Едуина. — Макар че това, което предлагам, не е в никакъв случай революция в модата. Просто трябва да бъдем в крак с времето и с това, което става на улицата.

Джек кимаше с глава.

— Виж какво, Лео — едва сдържаше вълнението си той, — може би… вероятно Едс ще постигне нещо голямо. Наистина го-ля-мо. И най-хубавото е това, че поне що се отнася до „Едуина Дж.“, идеята скъсва с традиционните демографски ограничения. Дявол го взел! — прошепна той и погледна Едуина с учудване и страхопочитание, осъзнал напълно дълбочината на казаното от нея. — Оценявайки перспективите, печалбата обещава да бъде огромна.

— И аз твърдо вярвам, че ще бъде! — заяви Едуина и махна небрежно с ръка в знак, че още отдавна е знаела това и че сега умът й вече премисля нещата далеч напред. — Но човекът, който трябва да стигне до онези момичета там — продължи тя — трябва да е млад и да е носител на същия дух. Ама наистина на същия дух! Абсолютно като тях. Днешните деца са прекалено умни, за да си падат по някого, който се преструва. Необходимо е човекът да отразява напълно съвременната тенденция и наистина да се харесва на младите. Разбирате ме, нали? Ярък представител на Новата вълна и достатъчно дързък, за да противостои на естествената елегантност на Били Доун.

Без да иска, гласът й издаде растящото й вълнение. Тя стана на крака и възбудено закрачи напред-назад.

— Разбрахте ли, приятели? Ще можем да угодим на всеки, който е на възраст между четиринайсет и четиридесет! Не чувате ли вече звъна на касите? Аз го чувам. И — добави с доволна усмивка — хубавото, тук е, че ние можем да стигнем до всички тях само с една колекция! Помислете си какво означава това! — Тя се спря и се огледа. — Е? Какво мислите? Хайде, говорете! Сега е моментът!

— Ярък представител на Новата вълна — промърмори Лео, дълбоко замислен. — Дързък. — Той почука с пръст устните си. После й се усмихна. — Харесва ми!

— Няма друг начин — каза тихо Едуина. — Това ще разшири пазара ни, който обикновено пълним с три съвършено различни колекции.

Лео се обърна към Лиз:

— Веднага се обади на Олимпия, Форд и другите агенции! Виж дали не могат да ни намерят някой дързък представител на Новата вълна!

— Да, сър — отсече Лиз, с което се опита да подчертае, че Едуина, а не той е нейният шеф. Въпреки това понечи да се запъти към вратата.

— Почакай, Лиз! — заповяда Едуина, после се обърна отново към очарованата публика с ръце на кръста. — Господа, вярвам, че вече съм открила това диво цвете, така че няма нужда да търсим по-далеч.

— Коя е тя? — попита с растящ интерес Бил Питърс — вечно припреният директор на агенцията по печата. — Известна ли е вече? Или ще трябва да я обучим от начало?

— О, бих казала, че ще се наложи да поработим с нея — отвърна неопределено Едуина, останала права. — А коя е тя, ще видите след малко. Мога да заявя само, че е била под носа ни през цялото време. — Тя млъкна и се усмихна загадъчно. — А сега, господа, позволете ми да извадя зайчето от шапката.

Седналите мъже наблюдаваха Едуина, която вдигна слушалката и набра номера на рецепцията.

— Вал, пристигна ли моята посетителка?… Добре. Веднага я изпрати в офиса ми.

Тя остави слушалката и констатира със задоволство, че всички очи са обърнати към затворената врата, знаеше, че бе събудила интереса им, в противен случай нямаше да чакат с такова нетърпение. Толкова по-добре! Беше абсолютно сигурна, че нейното „диво цвете“ нямаше да ги разочарова.

— Ще бъде тук всеки момент — обясни тя, без да има нужда.

Едва бе произнесла тези думи и на вратата прозвучаха няколко отривисти почуквалия.

— Влез! — каза Едуина, вратата зейна широко и в стаята влетя задъхана Алелуйа.

— Мамо! Наред ли е всичко? Искам да кажа, връщам се от училище и Руби ме изпраща да дойда бързо тук.

Възбуденият говор секна изведнъж, когато видя, че всички присъстващи са я зяпнали с такова внимание, както група антрополози, които разглеждат току-що изровени екземпляри.

— Я гледай — сведе тя учудено глава на една страна.

Всички стояха като втрещени, сякаш я виждаха за пръв път. Беше облечена в тенис фланелка, производство на „Кит Харинг“, къса поличка с оръфани краища, чорапогащи с фигурки на тигърчета и скъсен вариант на любимото й моторно яке без ръкави. Трицветната пънк прическа стърчеше на кичури, а ушите, вратът и китките й бяха окичени така, както би мечтал да я види всеки моден бижутер.

— Съжалявам — каза тя. — Не исках да попреча. Продължавайте да си работите. Мамо, ще те почакам отвън. Чао! — махна с ръка Алелуйа и наду гигантско розово балонче от дъвка, врътна се на пета и изхвръкна така бързо, както беше влетяла в стаята.

— Ал! — извика след нея Едуина. — Стой! Върни се, моля те, обратно!

Главата на Алелуйа се появи колебливо на вратата.

— Защо? Нямам нищо против да почакам малко.

— Има защо — отговори Едуина с усмивка на Мона Лиза, усмивка, която Алелуйа бе виждала в най-добрите и най-лошите моменти.

— Ах, да ме вземат… — промърмори под нос Джек Петроне. — Това е тя! — повиши изненадано глас. — Наистина е тя! Манна небесна!

— Какво означава това, Едс? — сепна се Лео. — Първо, излизаш с номера, че си направила най-голямото откритие на века и изведнъж ни сервираш собствената си дъщеря!

— Алелуйа е наистина най-голямото откритие на века, Лео. Имай ми доверие! Повярвай ми! Тя е въплъщение — духовен пулс, ако щеш — на днешното младо поколение.

— Хей, мамо, за какво става дума? — попита Алелуйа с присвити очи и растяща тревога. Внезапната разпаленост на майка й беше основателна причина за безпокойство. Да не би да се е преуморила, милата? Не, не беше така — реши тя. Обаче определено имаше нещо гнило. Подушваше го също както би подушила риба, престояла три дена на слънцето.

— Мистър Флъд изразява… мнението си за… твоя стил — отговори Едуина и се обърна ожесточено към Лео. — Нали така, Лео?

— Така е! — побърза да се намеси Джек Петроне и като се приближи бързо до вратата, хвана Алелуйа за ръка и я издърпа в средата на стаята. После я стисна за раменете и попита. — Какво ще кажеш да поработиш като модел?

Лицето на Алелуйа светна като купола на цирк в Рейдио Сити.

— Какво? Аз ли? А бе вие майтапите ли се? Наистина ли мислите да ме правите модел?

— Да. За илюстровани издания и модни ревюта.

Тя го погледна с възторг и се обърна въпросително към майка си.

— Ти чу какво ти каза човекът — не преставаше да се усмихва Едуина. — Ще работиш като модел също като Били Доун.

— Също като нея ли? — очите на Алелуйа се присвиха още повече и на лицето й се изписа внезапно недоверие. — Какво ще трябва да направя? Да отрежа косата си ли?

— Боже опази! Нищо няма да променяш, дете! В противен случай ще се наложи да си намерим някой друг.

Алелуйа не можеше да повярва на ушите си.

— Я гледай! Наистина ли ще си намерите?

— Ще си намерим — кимна утвърдително Джек. — Ти си просто чудесна такава, каквато си.

— Бомба! — възкликна Алелуйа. — Супер! Майко! Чули това? Обожавам го този сладур!

— Още повече ще се радваш да чуеш какво предстои — продължи Джек. — Рекламни снимки с Били Доун. Също отделни твои снимки за централни списания като „Вог“ и „Интервю“.

В този момент Уили Питърс, който досега изучаваше внимателно Алелуйа, внезапно скочи от табуретката и се намеси.

— Ще я изпратим заедно с голям екип в Монте Карло, ще направим музикални видеоклипове, също така, разбира се, ще я ангажираме в ревютата, които рекламират моделите на „Едуина Дж.“…

— … И ще конкурираме агенцията на водка „Абсолют“ — продължи да разсъждава на глас Джек, чийто изобретателен мозък работеше трескаво, — като изготвим серия от илюстровани рекламни изображения на хартиени кукли „Алелуйа“ и дрешки на „Едуина Дж.“, които ще могат да се изрязват и лепят.

— Ей, приятели, я поспрете! — отряза ги твърдо Едуина. — Разбирам вълнението ви, но почакайте. Ако все още не сте разбрали, тази идея е изцяло моя и аз ще кажа как ще се осъществи. От друга страна, момичето е непълнолетно. То е мое дете. Така че успокойте духовете си, седнете и нека обсъдим нещата едно по едно, преди да сме се увлекли съвсем. Най-напред е необходимо да подчертая това, че няма да позволя никой да експлоатира моята дъщеря.

— Ох, ма-а-амо! — викна жално Алелуйа и стрелна умолителен поглед към Едуина. — Аз искам да ме експлоатират. Умирам за това!

— Но аз не позволявам! — отсече Едуина. — Не позволявам!

Сребристосивите й очи станаха стоманени като корпуса на боен кораб в развълнувано море.

— Мамо, не ми подливай вода сега, когато се навих така. Чуваш ли?

— Не ти подливам вода — успокои я Едуина. — Имай ми доверие. Единственото, което искам, е да запазя интереса ти. Ако не внимаваме, може да станеш играчка в ръцете на тези приятели тук. Вярвай ми, те само приличат на хора.

— Е и какво? Нямам нищо против да работя и безплатно.

— Не, скъпа, не! Щом се трудиш честно, ще трябва да получаваш възнаграждение. При това в съответствие с тарифите. Също така трябва да се съобразим в някои малки неудобства, като например училището. Доколкото си спомням, още не си излязла във ваканция.

Алелуйа започна да върти в ръце увисналия край на колана, опасал късото й яке.

— Не съм — нацупи се тя. — Няма да пропадне светът, ако изпусна един-два дни.

— Изслушай ме докрай! Първо, ти нямаш никаква представа от работата на манекена.

— Е и какво? Аз схващам бързо. Били Доун също може да ми помогне! — Алелуйа погледна към Били. — Нали ще ми помогнеш? — попита тя и бадемовите й очи се изпълниха с отчаяна молба.

— Разбира се, че ще ти помогна, мила! — отвърна сърдечно Били и обгърна рамото й с ръка. — Аз самата ще те уча!

— Бомба! — извика възторжено момичето и я погледна с благодарност.

— Ти трябва да осъзнаеш какво означава всичко това — продължи Едуина, — преди да скачаш така.

— Да-да — промърмори Алелуйа и пристъпи нервно от крак на крак.

Едуина въздъхна:

— Наистина нямаш представа какво ти предстои. Противно на общоприетото мнение, кариерата на манекена далеч не е блестяща. Тя изисква адски труд.

— Е и какво? Кой се страхува от работа?

— Зная, че не се страхуваш, но ако те наемат да работиш като модел, трябва да те представлява някоя агенция. Не желаем никакви конфликти, нали така?

— Мисля, че да.

— Добре. Ето защо утре, веднага след училище, ще бъдеш представена на „Олимпия Модълс“. Позволих си да ти уредя среща.

— Браво, мамо! — извика възхитена Алелуйа. — Ти си гений!

Тя заподскача възбудено напред-назад. Виждаше далеч пред себе си. Модни ревюта! Рекламни видеоклипове! Слава!