Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (56)

55

Едуина не бе посещавала „Рейнбоу Рум“ от тържественото й откриване след реконструкцията за много милиони долари. Ушите й още бяха заглъхнали от изкачването на шестдесет и петте етажа с асансьора, когато тя видя цялото оживление наоколо. Думите „основно обновление“ слабо отразяваха това, което бе направено.

Всичко беше луксозно и приятно. Музиката. Килимите. Осветлението. Дори вълнуващият залез на къпещото се във водите слънце. Панорамата, откриваща се през огромните прозорци беше великолепна с отраженията на последните лъчи на залязващото слънце от металните елементи на „Емпайър Стейт Билдинг“. Далеч зад него двете кули близнаци на „Уърлд Трейд Сентър“ издигаха замъглени очертанията си над Манхатън.

Двойки и компании от шест или осем души бяха вече седнали в огромната зала и се радваха на удоволствието от гледката и коктейлите.

Сред шума от гласове и тракането на сребърни прибори и чинии от китайски порцелан тя чуваше оркестъра да изпълнява „Три монети във фонтана“. Но танцовата площадка от блестящ паркет беше още празна. По-късно, без съмнение, щеше да се изпълни — не с диво подскачане, силни удари и ослепителни светлини като в много градски клубове, а с много по-цивилизовани звуци от фокстрот и валс, може би танго и ча-ча.

Едуина гледаше Алелуйа с удоволствие, докато очакваха управителят да настани възрастна двойка на една маса и да дойде при тях.

— Знаех си, че много, много хубаво момиче се крие под всички тези украшения и грим. — Тя ласкаво ощипа Алелуйа по бузата. — Не съм ли ти го казвала, злато мое?

Алелуйа завъртя очи.

— Само стотина пъти, мамо. Това е, може би, сто и първият.

Едуина се усмихна.

— Все пак, изглеждаш много добре.

— Така ли? Тогава защо се чувствам толкова странно?

— Трудно е да се каже. Но си страхотна!

Алелуйа беше облечена с опънат, тесен, черен клин и шокиращо розов, кожен жакет с черна кожа отгоре. Носеше отровнозелен пластмасов колан и пластмасови обици в различни цветове, които съвсем не си подхождаха. Косата й, поне според Едуина, изглеждаше почти човешки и бе вързана на опашка, която стърчеше нагоре от средата на главата й. Както на Пебълс, дъщерята на Флинтстоун, само че без кокалчето.

Управителят се приближи, поклони се учтиво и погледна въпросително към Едуина.

Едуина се обърна към Алелуйа.

— Масата за Танкъри — каза Алелуйа, като използва фалшивото име, на което бе направила резервацията — Танкъри, защото така се наричаше предпочитания от майка й джин „Мартини“ и това име й дойде на ум.

— Танкъри? — промърмори Едуина. — Какво странно име.

Управителят леко се поклони.

— Ако обичате да ме последвате. Другите от вашето парти вече са на масата.

Той ги поведе по килима.

Едуина и Алелуйа тръгнаха след него. Великолепната гледка през прозорците привлече вниманието на Алелуйа и тя вървеше, без да гледа къде отива. Когато майка й внезапно се спря на два метра от масата, тя се блъсна в гърба й.

— Мамо! Защо спираш така… — Тя млъкна в момента, в който видя Р. Л. и Лесли да стават от местата си като безупречни джентълмени.

— О-о — прошепна тя. — Става опасно.

Навела глава, тя облиза нервно устните си и погледна смутено.

Едуина остана на мястото си като ледена царица цяла минута. След това постави ръце на кръста си и бавно се обърна.

— Ааал… — изръмжа тя през единия ъгъл на устата си и почервеня от гняв под блестящия си грим.

Алелуйа реши, че ще бъде по-лесно да мине край майка си и да отиде до масата — и го направи. След това придърпа един стол. И се опита да се усмихне невинно.

— Мамо?

Едуина твърдо пристъпи към нея.

— Добре, млада госпожице. — Тя размаха гневно пръст и гласът й прозвуча с трудно сдържана ярост. — Мисля, че бързо трябва да ми дадеш обяснения и да се извиниш. Ти си заговорничела. Ти преднамерено си…

— Това беше за твое добро, мамо! — каза бързо Алелуйа. — Не е ли така, Лес?

Тя погледна към Лес за потвърждение.

Главата на Лесли се накланяше и се изправяше като на кукла, закачена на задния прозорец на автомобил.

— Виждаш ли? — каза Алелуйа, като удряше с едната си пета пръстите на другия крак.

Лесли пристъпи напред, нервно намествайки очилата върху носа си.

— Аз съм виновен — избърбори той, като застана до Алелуйа. Той я погледна, очаквайки подкрепа. — Нали Ал?

— И двамата сме виновни — поправи го Алелуйа и го хвана за ръката. — Заедно го решихме, не помниш ли?

Той притеснено кимна.

Едуина дълбоко пое дъх и шумно въздъхна. Чак тогава погледна към Р. Л. Сега, приближила се до него, тя се стресна.

— Какво се е случило с тебе? — попита тя. Моментално забравила яростта си, Едуина се наведе към него. — Цялото ти лице е наранено и издраскано!

— О! Дребна работа. — Той се засмя. — Лесли отдавна искаше котка и аз реших да отида в такъв магазин. Не би повярвала. Там намерих едно от най-симпатичните котенца, които съм виждал. Мисля, че беше бенгалска порода. Приличаше на малък леопард — цялото жълто с леопардови петна. Моментално показа, че не ме харесва. Подскочи от ръцете ми и се хвърли върху лицето ми.

Едуина присви очи. Това трябваше да направя и аз преди няколко месеца, помисли тя. Но въпреки драскотините, той бе красив, не можеше да се отрече. Твърде красив. Твърде добре облечен. С твърде добро настроение. Всичко беше „твърде“.

Управителят дискретно се покашля.

Всички погледнаха към него. Той още държеше стола за Едуина.

Тя се поколеба. Искаше й се да хване Ал за ръката, да си тръгне с нея и добре да я напляска като се върнат у дома. Но след като вече беше тук, това би изглеждало прекалено детинско. Би могла да остане. За едно питие. Набързо.

Тя седна с хладна сдържаност, докато управителят подпъхваше стола зад нея.

Алелуйа остана права. Тя леко се покашля и направи притеснено някакъв жест.

— Хей, хора. Лес и аз се измитаме, окей?

Едуина се обърна към нея.

— Вие какво? — попита тя недоумяваща.

— Ние предпочитаме да отидем да гледаме филм или нещо друго. Тази обстановка не е за нас, разбирате ли?

— Ал…

— Мамо, просто се забавлявай. А Лес ще остане у нас през нощта. Руби знае за това и ще бъде там. Казвам ви го… за информация. Вие решавате къде ще отидете.

— Ал! — Едуина бе шокирана. Как се осмеляваш да говориш по този начин?

— Мамо! Сега сме 1989 година. И аз съм на тринадесет години. Нали така?

— Да, но…

— Така че, сексът не е толкова голяма тайна, нали? Хайде, Лес, да се махаме оттук. Това облекло ме убива!

И те си отидоха.

Едуина се обърна към Р. Л.

— Можеш ли да го повярваш? — Тя поклати глава, шокирана. — Изиграха ме.

— Изглежда, че и двамата бяхме изиграни.

— Ал заслужава един хубав бой.

— И Лесли заслужава да му се карам цяла година.

— Това са разглезени деца.

— Разглезени и безотговорни — съгласи се той.

— Хубаво би било да си бях взела противозачатъчните хапчета.

— Вазектомия би била добра идея.

Изведнъж и двамата избухнаха в смях.

 

 

Той си поръча омар термидор.

Тя си поръча гълъб а ла кокот.

Заедно се справяха с втора бутилка шампанско.

— Липсваше ми — каза той, като я гледаше в очите. — Хубаво е, че те виждам отново!

Едуина гледаше Р. Л. над чашата си с шампанско и заби нос в нея, за да не каже същото.

Тя беше дълбоко объркана. Какво ставаше с нея? Защо не се нахвърляше върху него да издращи лицето му за всичко, което й бе причинил, вместо да се чувства така отпаднала и пламтяща, цялата тръпнеща?

Признай си, Едс — каза си тя. Една от причините, заради които ти се зае с фирмата „Едуина Дж.“ с такава енергия, бе да забравиш Р. Л. Защото той те кара да го желаеш. А ти знаеш, че отдавна си му простила неговата постъпка. Освен това, не бяхте съпрузи — и двамата бяхте свободни. И така, или се дръж нормално и бъди щастлива, или…

Тя остави чашата си.

Ако не беше внимателна, той веднага би се върнал в живота й, а тя не искаше постоянна връзка. Не. Тя обичаше да бъде свободна.

Или не беше така?

 

 

Може би шампанското изигра ролята си.

Или бавните танци, които приличаха на любовна игра.

Каквато и да беше причината, преди още да затворят вратата, той я беше сграбчил.

— Чакай! — каза задъхана Едуина, като се опитваше да отдалечи устата му и притискащите я ръце. — Първо, иди горе и виж дали Лесли не се е върнал.

— Не е — прошепна твърдо Р. Л., държейки лицето й в ръце. — Ти чу какво каза Ал. Те ще прекарат нощта у вас.

— Да, но…

— Просто не говори — изкомандва той нежно.

Силните му пръсти разтвориха устните й и се промъкнаха в устата й.

Тя моментално трепна, очите й широко се отвориха и внезапна треска облада тялото й. Бавно смучеше пръстите му.

Чувстваше се странно възбудена. Краката й тръпнеха.

Той нежно движеше пръстите си в устата й, като наблюдаваше устните й жадно да се затварят около тях. После, като придвижи пръстите си към ъглите на устата й, широко отвори устните й и наведе главата си.

Устата му се сля с нейната. И двамата хапеха, вкусваха, смучеха.

Пръстите му бавно пропълзяха по раменете й, под копринената блуза, нежно описвайки кръгове около контурите на гърдите й.

Нежните докосвания на пръстите му я подлудяваха. Задъхана, тя плътно се притисна до него.

— Не толкова леко, Р. Л.! Искам да те чувствам. О, да! Толкова е хубаво!

Той я погледна. Очите й бяха затворени, а устата леко отворена. Лицето й излъчваше възторжен екстаз.

Той пъхна ръката си под кашмирената й пола, промъкна я под пликчетата и вкара пръст в нея.

Цялото й тяло се огъна.

— Да, Р. Л., да! — простена тя в агония и потрепери. — О, господи, да!

Огромна сила избухна в него и огън обхвана слабините му. Той усещаше аромата от силната й възбуда.

И тя не се откъсваше от него. Притисна го с краката си към себе си и посегна към члена му. Като почувства надигащата се подутина под панталона му, тя го обхвана с една ръка, докато другата отваряше ципа.

Изведнъж и двамата не можеха повече да понасят това бавно измъчване — и не можаха да стигнат до спалнята… Направиха го в дневната. Хванали се като борци, те дърпаха един другиму дрехите си.

— По-леко — каза тя, когато скъсани копчета полетяха от блузата й.

С внезапна ожесточеност тя атакува неговите дрехи, като ги сваляше със същата невъздържаност, с каквато той сваляше нейните.

Влажните им жадни устни вкусваха от плътта на другия, неговите пръсти масажираха гърдите й, а нейните стискаха твърдия му мощен пенис.

Тя извика, когато той пъхна глава между краката й, за да вкуси устата му от нейния мед и смирна.

Едуина стенеше, трепереше и масажираше висящите му тежки тестикули.

Но той проникна в нея бавно и нежно.

Тя затвори очи, отдавайки се изцяло на опиянението и се остави галещи зефири да я отнесат високо в синьото небе. Сладостна, безтегловна, тя им позволи да бъде отнесена. Пухкави облаци я подслониха, носеха я, предаваха я от една мека възглавница на друга. Далеч, встрани от другите, тя видя малко, кръгло облаче. Разпери ръце и плавно полетя към него. Когато го стигна тя игриво подхвана пухкавите му краища и с акробатични движения се обръщаше и летеше нагоре, нагоре с него сякаш това бе някаква бавна игра с плажна топка. Като отвори уста, тя вкуси от сладкия му забранен плод. Тогава гръмна светкавица, облачето бе разкъсано от нея и отнесено от вятъра. Мълнии проблясваха по тъмното небе. Внезапно полетът прекъсна. Тя падаше плавно, свила глава към краката си при внезапния вихър. Вятър брулеше лицето й. Всичко в нея се бунтуваше и разкъсваше. В този момент тя чу плясък на криле, които я притиснаха и от тъмнината се показа огромен ястреб, спусна се и я захапа; тя също го захапа в отчаяна съпротива. Така, захванали се яростно, те падаха надолу в огнения кратер на смъртта.

— Умирам! — изписка тя в екстаз. — Умирам, умирам, умирам…

Тогава земята се раздвижи, небето се отвори и жизнените сокове бликнаха.

Прегърнати, те се отпуснаха един срещу друг и лежаха там уморени, като чакаха изтощените им тела да се охладят и ерекцията му да спадне. Всяко вдишване беше изгаряш огън в дробовете им. Едуина отвори лениво очи, наслаждавайки се на блаженството от усещането на полутвърдия му пенис вътре в себе си.

О, нямаше нищо така великолепно като пълното удовлетворение; нищо друго на света не можеше дори да се приближи до това.

Интересно, че почувства страстта й да се разпалва отново.

Тя въздъхна леко; съзнанието й бе пълно с желания, и мечти. Защо трябваше да свърши? Защо върховете на страстта не можеха да се задържат до края на живота? Защо животът не се състоеше само от тях?

Като че той бе прочел мислите й. Внимателно, стараейки се да не се отдели от нея, той леко повдигна гърдите си и я погледна.

Тя го гледаше и се усмихваше.

Очите му блестяха срещу нея.

— Сега, след като се отървахме от всички огорчения — каза той нежно, като се наведе да целуне лявата страна на врата й, а после и дясната — можем сериозно, спокойно да правим любов.

Вътре в себе си тя усещаше членът му да се пробужда отново. В отговор, нейната страст посрещна неговата, тя се възпламеняваше при мисълта, че той ще я понесе отново нагоре, нагоре, нагоре към все по-високите върхове на екстаза, преди да я поведе надолу, право в, пламъците на сладострастния ад.

Едуина отчаяно заби пръстите си в плътните мускули на гърба му.

— Не, не съвсем спокойно! — прошепна тя възбудено.

И вътре в нея, пулсиращият гигант отново се събуди.