Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (24)

23

— Снежна буря — каза тревожно кметът на Ню Йорк. — Усещам, че идва. — Той подсмръкна и натисна едната си ноздра с пръст. — Още два часа и ще започне. Службата по чистотата е в пълна готовност, но само шестдесет и пет процента от снегорините са изправни. Какво да се прави!

Той безпомощно остави документите настрана.

Той и полицейският началник седяха в противоположните ъгли на задната седалка в синята градска кола на кмета, която плавно се движеше по магистралния път „Франклин Делано Рузвелт“ към „Грейси Маншън“. Подвижната, с дълго рамо лампа за четене зад кмета хвърляше мека светлина над скута му, а по съседната лента за движение блестяха все по-силно фаровете на автомобилите. Обратно на интензивния поток от коли, небостъргачите на Манхатън бавно се движеха назад като фон на кадър от филм.

Детектив Косина седеше до шофьора и обърнат назад, гледате над главите на двамата мъже. През задното скъпо той видя светлините, които ту се издигаха, ту падаха надолу, на собствената му необозначена полицейска кола, която го следваше, шофирана от Кармен Толедо.

Забравил проблема за снегорините, кметът погледна съсредоточено към Фред Косина.

— Неприятна работа е това убийство — каза той загрижено. Той имаше ореол от рядка, непокорна коса и държеше главата си напрегнато изправена. — Защо от толкова много места това трябваше да се случи точно в горния източен квартал? Много влиятелни хора ще реагират рязко, ако случаят не бъде бързо решен. — Той въздъхна тежко и сложи длан на полуплешивата си глава. — Чудя се защо се захванах с тази неблагодарна работа.

— Вестниците „Нюз“ и „Поуст“ ще имат тежък ден — изръмжа полицейският началник с незапалена пура между зъбите си. Лицето му ту се осветяваше, ту потъваше в мрак от светлините на минаващите автомобили. Той беше едър като бик и с лице на булдог, а тъмносиният му костюм очевидно е бил ушит, когато е бил поне десет кила по-лек. — Моите информатори от двата вестника ми се обадиха, за да ми съобщят утрешните основни заглавия. Искате ли да ги чувате?

— Спести ми кошмарите, Джек — отвърна горчиво кметът, преди да се обърне и да погледне към тъмната река. — Скоро ще ги науча.

— Искам този случай да бъде приключен бързо — каза полицейският началник на Косина. Той извади пурата от устата си и с жестове подчертаваше всяка своя сричка. — Да се за-бра-ви!

— Работим върху него — каза Косина.

— Тогава работете по-бързо, по дяволите! Искам случаят да бъде приключен. Колкото е възможно по-скоро.

Полицейският началник се облегна назад, постави отново пурата в устата си и я завъртя между зъбите.

Косина погледна към него.

— Не мисля, че ще бъде толкова лесно, сър — обади се той тихо.

— Кой някога е казвал, че в този град има лесни неща? — изръмжа началникът. — Това е Ню Йорк.

— Да, сър. Но тук не става дума за обикновено убийство. Не искам да бъда лош пророк, но може би се касае за психопат, разхождащ се на свобода. Трябва да сме готови и за най-лошото.

— Имаш ли доказателства? — поиска да научи полицейският началник.

— Не още, сър. Но по всичко изглежда, че Виена Фароу може да не остане последната скалпирана жертва.

— Бог да ни е на помощ! — извика кметът. Мислиш, че имаме работа с рецидивист?

Косина го погледна право в очите.

— Може би…, а може би не, господин кмете. Всичко, което можем да направим в този момент е да се надяваме да не е така.

— Сериен убиец. — Кметът облещи очи и се облегна назад, отчаян. — Само това ни липсваше. Горният източен квартал ще се напълни с оръжие и всяка жена в този град ще се страхува да излезе навън.

— Косина — изръмжа полицейският началник, — ако ти си прав, ние трябва да намерим този негодник изключително бързо. Преди да е убил някой друг. Ти знаеш какво да правиш. Организирай специална служба, наеми, когото искаш, от който и да е участък. Ако узнаеш нещо от командосите, кажи им да се обадят. Просто изчисти този случай. Никой няма да се меси в това разследване.

— И за бога — прибави кметът, — каквото и да правиш, не говори много за опасенията ти убиецът да се окаже психопат. Ако медиите научат това, ще настъпи паника по улиците.