Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (76)

75

29 май бе ден за погребения. Имаше три: едно сутринта, едно — по пладне и едно — следобед.

Лео Флъд бе погребан сутринта. Заровен бе тихо в гробището в Кънектикът в присъствието само на Едуина и Алелуйа.

Р. Л. чакаше с Лесли в лимузината.

— Може да не е правилно да се говори лошо за покойника — промълви той, — но предпочитам да се пека в ада, отколкото да застана на гроба на това копеле.

Едуина не каза нищо. Не можеше да го кори за чувствата му. Лео беше убиец. Тя го бе застреляла в момента, когато се бе нахвърлил върху Алелуйа.

Съзнаваше иронията на раздвоената му личност.

Тази част от него, която беше Лео Флъд, го бе издигнала до върха на богатството и властта, докато другата част — Мис Бич — го бе захвърлила в ада.

Нито от двамата негови бизнес партньори, нито армията от изпълнителни директори, ни стотиците работници от фирмата „Бек, Флъд и Кронин“ не се появиха, тъй като сметнаха това за неприлично. Щеше да започне масова реконструкция в компанията, а никой не желаеше да запишат в характеристиката му, че е жалил за едно чудовище.

След като спуснаха ковчега, всички се върнаха в града и отидоха право на „Медисън авеню“ за друго погребение.

Церемонията по погребението на Анук беше по обяд.

Ковчегът беше открит — свидетелство за качествата и способностите на погребалното бюро.

Въпреки това имаше няколко рекламации.

— Анук никога не е слагала толкова грим — хленчеше Лидия Клаусен Зееме, същински печален образ в черна коприна, черна плоска сламена шапка и дълги черни ръкавици от ярешка кожа — точно това, което самата Анук би облякла.

— Прическата и цветът на косата също не са както трябва — добави Дафид Къмбърланд.

Всъщност никой не беше се сетил да покани фризьора на Анук — Вилхелм — да фризира и боядиса перуката, която тя щеше да носи по време на погребението.

Излишно е да казваме, че цялото висше общество дойде да изпрати Анук. И, разбира се, никой не каза за нея нищо лошо. Нито дори Лиз Шрек и Клас Клаусен.

Да беше минал странник и да беше чул хвалебствените слова, би си помислил, че погребват майка Тереза.

Всички присъстващи бяха на друго мнение.

 

 

Две погребения в един ден те карат да мислиш колко крехък, ценен и кратък е човешкият живот.

През цялото време, докато четяха проповедта пред ковчега на Анук, Едуина поглеждаше към Р. Л. и стискаше здраво ръката му.

— Едуина Дж. Робинсън Шаклбъри — промълви тихо, за да опита как звучи името.

Много дълго, реши тя. Едуина Дж. Шаклбъри.

Хм. Това е по-добро. Харесваше й.

Едуина се приближи да пошепне на ухото на Р. Л.

— Ожени се за мен!

Каза го, докато Дафид Къмбърланд разказваше анекдот за Анук, както само той умееше.

— Какво? — Р. Л. врътна към нея глава и челюстта му увисна. — Сериозно ли говориш?

Едуина кимна енергично.

— Само не мога да разбера защо едва сега? Защо не взе това проклето решение по-рано? Можеше да спестиш и на двамата толкова мъки.

— Защото — отговори Едуина, — тогава още не знаех.

— Какво не знаеше?

— Че животът е твърде кратък, за да се пропилее още един ден, ето защо!

 

 

Третото погребение се извърши следобед в Ийст Вилидж. Никой от опечалените в Кемпбел не дойде. Не дойде и Били Доун. И с топ не можеха да я докарат.

Воините на Сатаната направиха небивало изпращане на Снейк. Съпровождаха го с огромни почести до небесните селения на онзи велик дилър на мотоциклети „Харли“.

Триста здравеняци — изявени войни на Сатаната пристигнаха в Ню Йорк чак от Джаксънвил, Флорида, за да отдадат последна почит на своя „паднал брат“.

Не мина без обичайните инциденти — няколко сбивания, малко пролята кръв, двама-трима ранени. Всичко си беше в реда на нещата.

В късния следобеден час стотици мотоциклети „Харли“ запалиха моторите и потеглиха на път. Строени по двама в редица, нюйоркското поделение на воините на Сатаната поведоха парада към гробището, предвождани от полицейска кола, която им разчистваше пътя. Модифициран спортен модел кола, превърната в триколка, теглеше ковчега на Снейк. Останалите извънградски групировки завършваха кортежа.

Ревът на моторите отекваше на повече от миля разстояние. Беше една от редките манхатънски гледки.

Погребалната процесия спря цялото движение.

От трите погребения този ден това на Снейк бе най-голямото и най-паметното.