Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (65)

64

Момичета, момичета, момичета.

Истински момичета, седнали и застанали прави до облицовани в сив вълнен плат скамейки.

Застинали във времето момичета, гледащи от осветени метални рамки, закачени върху облицованите в сиво стени и от модни списания, разхвърляни по всички масички за рекламни материали.

А зад гладката дървена врата, от която влизаха и излизаха момичета, се виждаха други момичета — тези, които нямаха бляскави лица, високи скули или тънки модни фигури. Те седяха около дълга дървена маса с многожични телефони, табли, отрупани с дискети, компютърни табла и светещи екрани.

„Олимпия модълс“ бе истински женски харем.

При вида на толкова много красавици, струпани в рецепцията, Алелуйа се закова на място. Почувства уплаха. Обърна глава и погледна нерешително Едуина, която се усмихна насърчително и я поведе към бюрото на секретарката. Зад него седеше още една забележителна красавица, бивш модел на около трийсет и пет години, на която възрастта и нуждата на агенцията от по-млади лица бяха отредили място зад кулисите. Тя вдигна глава, видя Алелуйа и й подаде грамаден пощенски плик.

— „Бързи куриери“ наистина заслужават името си — каза тя, докато й го подаваше. — Вие ставате от ден на ден все по-бързи. Сега вземете това и го отнесете на Шесто авеню 1301. И за бога, внимавайте да не го прегънете! Вътре има фотоси.

Едуина се усмихна на секретарката, покашля се и каза:

— Боя се, че имате грешка. Дъщеря ми не е куриер. Тя идва при мис Арпел.

Секретарката се обърка за миг. Изчерви се леко и сложи плика обратно на масата.

— Разбирам — каза тя. — Страхувам се, че ние… ъ… в момента не търсим… ъ… момичета от нейния тип. Освен това мис Арпел е много заета. Никой не може да я посещава, без да има специално уговорен час.

— Зная това — отговори Едуина, — но ние имаме час. Това е Алелуйа Купър, а моето име е Едуина Дж. Робинсън…

— О, боже! — възкликна изумено секретарката. — Съжалявам. Нямах представа… просто… тук идват толкова често случайни хора, че…

— Няма нищо — успокои я любезно Едуина.

Секретарката натисна няколко цифри на телефона.

— Доли? Мис Купър е тук — после остави слушалката и се засмя дружелюбно. — Секретарката на мис Арпел ще дойде всеки момент. Ето я, идва.

Едуина и Алелуйа се обърнаха.

Жената, която бързаше към тях, съвсем не приличаше на модел със своята оранжева фризура, тип „Сирачето Ани“ и кръгли очила без рамки, но беше експедитивна. Представи се и каза:

— Веднага ще ви въведа. Последвайте ме, моля.

Едуина и Алелуйа тръгнаха след нея по късия застлан със сив мокет коридор, от двете страни, на който имаше увеличени и осветени от прожектори снимки. Тя спря в дъното пред друга дървена врата и почука два пъти.

Отвътре долетя гласът на Олимпия:

— Влезте!

Доли отвори вратата и влезе, като направи знак на Едуина и Алелуйа да я последват в семплата, ярко осветена стая. Тя самата остана навън.

— Желаете ли да ви донеса нещо?

Олимпия, която държеше телефонната слушалка до ухото си, закри мембраната с ръка и направи знак на Едуина и Алелуйа да влязат, като изпрати на всяка въздушна целувка.

— Ще бъда откровена с вас. Днес тук цари един малък хаос, но какво да се прави? Седнете! Искате ли Доли да ви донесе чай? Кафе? Сода?

— Не, благодаря — отказа Едуина и Алелуйа също поклати отрицателно глава.

— Засега няма нужда, Доли — каза Олимпия, все още заслушана в говора, който долиташе от другия край на жицата. — Само ми донеси трите копия от договора на Купър, който те помолих да приготвиш, и не ме свързвай с никого по телефона.

— Готово — отвърна Доли. Тя се обърна да излезе от стаята и едва не се сблъска с доставчика от близкото кафене.

Олимпия му направи знак да влезе и младежът постави увита във фолио кутия на бюрото й.

— Доли ще ти плати — каза Олимпия. После го отпрати, като махна с ръка и заговори в телефонната слушалка: — Слушай, ти искаш да оспориш нашите цени. Хайде, вдигни шум до небето. Само че аз няма да отстъпя! Моите момичета трябва да ядат. Вярно е, че седемстотин на час са много пари. Тогава се огледай, виж дали можеш да намериш друга Кики Уестърбърг на тази цена. — Тя разви фолиото, докато говореше, и хвърли картонения капак в автоматично кошче за боклук. — Не ми обръщайте внимание — погледна тя към Едуина и Алелуйа, като отново закри мембраната с ръка. — Нямам време да обядвам. — Олимпия посочи намръщено към чинията с риба тон и бяло сирене, избра едно морковче, отхапа и запали цигара с бял филтър. — Да, Стенли — отново заговори в микрофона, започваш да разбираш… това е добре. Аз съм упорита. Прави това, което казах! Огледай се и отново ми се обади, ако не си загубил интерес. Да — Олимпия постави обратно телефонната слушалка. — Господи! — каза отвратена тя. — През целия си живот не съм срещала човек да увърта толкова много. — Тя погледна Едуина и Алелуйа, които бяха седнали срещу бюрото на два стола, тип „Майес ван дер Рохе“. — Човек би помислил, че се каня да му одера кожата. Все пак съжалявам, че ви накарах да чакате.

— Няма нищо — отговори Едуина. — Нали сме стари приятели.

Олимпия загаси цигарата, отхапа още едно парче, морков и наклони глава. Огледа Алелуйа от горе до долу.

— Знаеш ли, ако не те очаквах, никога нямаше да те позная — усмихна се загадъчно тя.

Алелуйа се изкиска.

— Страхотно съм се променила, нали? Какво мислите?

— Няма значение какво мисля аз — подчерта тя и запали още една цигара. — Поне тук, на това място, няма значение. Ако се интересуваш от мнението ми по въпроса, ще ти кажа. Но някъде навън, а не в тази сграда.

Алелуйа изпадна във възторг. Значи нямаше да има „конско“, слава богу!

На вратата се почука и влезе Доли с три копия от договора. Подаде ги на Олимпия и излезе бързо, като затвори след себе си вратата.

Олимпия протегна едно от копията през стъкленото бюро на Алелуйа, другото на Едуина и запази третото на себе си. Загаси цигарата, взе очилата а ла Бенджамин Франклин и ги закачи на върха на носа си.

— Както виждате — каза тя и погледна над лещите от Алелуйа към Едуина, — това е стандартен договор, предназначен главно да защитава правата на модела и тези на агенцията.

— А клиента? — попита лукаво Едуина.

— Аз не съм тук, за да представлявам клиента — отвърна троснато Олимпия. Беше поела ролята си на бизнес дама, която не допуска никакви шеговити реплики. — Аз съм изцяло на страната на модела.

— Имай милост! — възкликна Едуина.

Очите на Олимпия се присвиха.

— Уверявам те, че имам, но тя е предимно за моите момичета. Тъй като Алелуйа ще бъде една от тях, единствената ми отговорност е за нея.

— Каква чест! — възкликна Алелуйа.

Едуина стрелна дъщеря си с очи. Нейната Алелуйа. Нейното единствено дете. И ето сега то се опълчва срещу собствената си майка! Я гледай! Не беше ли това сигнал, че идва нов, още по-голям бунт?

— Слушай — продължи Олимпия, без да обръща внимание на негодуванието на Едуина. — Ето тук, на първата страница от договора има параграф, който ми дава право да сключвам сделки с всички страни, които желаят да ползват услугите на Алелуйа.

Едуина кимна с глава, докато четеше внимателно параграфа в своето копие.

— Параграф две третира въпроса, че Алелуйа е непълнолетна и може да работи само ограничен брой часове, който се определя от законния й настойник. С други думи — Олимпия погледна през очила към Едуина — от теб.

— Благодаря на бога за тази малка чест — промърмори сухо Едуина.

— Параграф три защитава тази агенция от посегателства, в случай че се нарушат договореностите… — Тя почака, докато Едуина прочете параграфа докрай. — Съгласна ли си?

— Дотук изглежда приемливо — отвърна Едуина.

— Добре, тогава да преминем към параграф четири „Възнаграждение“. Както забелязваш, той дава на агенцията право на двайсет процента, съгласно с общоприетите норми в този бизнес. Забележи също, че компенсацията включва всички доходи, включително и бъдещото салдо. — Олимпия почака, докато Едуина прочете внимателно края. — Имаш ли въпроси?

Едуина поклати глава:

— Не, всичко е казано много ясно.

— Добре тогава. Параграф пети „Счетоводство“. Подточка А дава право на тази агенция да получава всички пари, дължими на Алелуйа, без, разбира се, комисионните. Тъй като тя е непълнолетна, позволих си да вметна, че сумите ще постъпват в специален фонд, който ти ще откриеш на нейно име.

— Добре — каза Едуина, — аз самата щях да предложа това.

— Продължаваме с подточка Б, която разглежда архивите и деловодството на агенцията. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш още сега.

Едуина прочете бавно, като от време на време кимваше замислено с глава.

— Добре е — каза тя и отгърна следващата страница.

— Което ни води до последния параграф. Шесто. Срок и прекратяване на договора. Подточка А казва, че всякакви и всички възнаграждения, получени от ангажименти, сключени чрез тази агенция, включително бъдещата печалба от тези дейности ще минават ултимативно през тази агенция.

— Напълно справедливо — кимна Едуина.

— Подточка Б продължи Олимпия — дава право на Алелуйа да напусне, ако тя пожелае това или ако поиска да смени агенцията с друга. Както виждаш; прекратяването на договора не може да стане без писмено предизвестие и не може да влезе в сила до изтичането на една година от изпращането на уведомителното писмо. Надявам се, че приемаш това, така ли?

— Да — извика Алелуйа и бадемовите й очи светнаха. — Дайте ми писалка, бързо? — протегна тя ръка.

— Почакай малко? — прекъсна я Едуина и дръпна ръкава на Алелуйа. — Не бързай да поемаш отговорности, за които ще съжаляваш по-късно! — После изгледа Олимпия твърдо и продължително и поклати глава. — Не! — отсече тя. — Боя се, че това последното е неприемливо.

— Мамо! — изсъска Алелуйа с ъгълчето на устата си. — Какво правиш? Искаш всичко да провалиш, така ли?

Едуина я погледна:

— Напротив. Просто се боря за интересите ти. — Облегна се назад, кръстоса небрежно красивите си крака и обърна поглед към Олимпия. — Засега аз може би ще съм единственият клиент на Алелуйа. Но това — добави хитро тя — не означава, че няма да има право в бъдеще да работи като модел и за някой друг. В подобен случай и ако тя реши, че тук й харесва, не искам да бъде закована на едно място цяла година. Сега една година представлява една тринайсета част от живота на Алелуйа. В никакъв случай не мога да позволя тя да я пропилее. — Едуина тръсна енергично глава. — Съжалявам!

Олимпия протегна ръка да вземе стръкче целина и го захапа.

— Такъв е регламентът на тази агенция — поясни тя.

— Възможно е. Но и двете знаем, че договорите могат да търпят промени. Ето защо сме седнали тук да преговаряме.

Олимпия помълча.

— Имайки предвид обстоятелството, че Алелуйа е малолетна — продължи бавно Едуина, — аз наистина не смятам, че ще бъде трудно да сменим едногодишния срок с тримесечен.

Олимпия въздъхна:

— Наистина не обичам прецедентите. Могат да се окажат опасни. Ако се разчуе — погледна тя многозначително Едуина, — половината от момичетата, които са сключили договори с мен, могат да прекратят ангажиментите си.

— Да, но няма да се разчуе — каза с готовност Едуина. — Освен това погледни какво печелиш — модел, който има вече гарантиран крупен клиент. — Тя направи пауза. — Мен!

Олимпия смени целината с цигара и размисли:

— Добре — въздъхна тя накрая и изпусна облак дим. — Ще направя само това изключение. — Тя се облегна назад с присвити очи и размаха цигарата си като показалка. — Само помнете! Нито дума за това на никого!

— Не се безпокой — отвърна Едуина. — Имаш честната ми дума!

— Добре. А сега има ли още нещо?

— Всъщност има. Искам да прибавим още една точка — че Алелуйа ще има последната дума по отношение на поставените й ангажименти. Това включва и поръчките за фирма „Едуина Дж.“.

Олимпия изгледа с премрежен поглед виещия се цигарен дим.

— С други думи искаш да й дадеш пълно право на вето. Така ли?

— Точно така — кимна Едуина.

Олимпия смачка цигарата си и въздъхна.

— Ето отново — поклати отчаяно глава. — Създавате ми още един опасен прецедент.

— Може би. Но като имам предвид възрастта на Алелуйа, не бих желала да стане предмет на експлоатация. Например, какво ще стане, ако, боже опази, тя приеме поръчка за друг клиент, освен „Едуина Дж.“ и той се окаже перверзен тип? Или ако тя се почувства зле някъде? Не забравяй, че тя все още се формира. Ако не й харесва работата, ще предпочете въобще да не работи.

— Добре — Олимпия се облегна назад и събра длани. — Това не ми харесва, но разбирам мотивите.

Едуина се усмихна:

— Тогава се договорихме. Веднага щом нанесеш поправките, изпрати договора с допълнението в офиса ми! Ще се погрижа да бъде подписан и върнат веднага.

Олимпия също се усмихна. После се понадигна от стола, пресегна се през бюрото и разтърси енергично ръката на Алелуйа.

— Добре дошла при нас, млада госпожице — каза тя пресилено сериозна. — Предстои ти голямо бъдеще!

— Така ли смятате? — ококори очи Алелуйа.

— Така смятам. И не просто смятам. Зная го. — Олимпия поклати пръст към нея. — Помни думите ми! Аз много рядко греша — за днешното поколение ти ще бъдеш това, което Брук Шийлдс беше за своето. Само почакай и ще видиш!

— Майтапите се! — зяпна Алелуйа. После се обърна развълнувана към майка си. — Мамо! Как си ме представяш цялата нацапотена? — После въздъхна щастливо. — Направо ще умра!

— Сега, когато се споразумяхме — каза Олимпия, мисля, че е редно да заявя, че Алелуйа ще ни излезе скъпичко.

— Така е — отговори Едуина. — Затова я доведох тук. Както казах, не бих искала да я експлоатират.

— О, няма да я експлоатират — увери я Олимпия. — В никакъв случай и по никакъв начин. Имаш думата ми.

— Радвам се да го чуя.

— Тогава предполагам, че ще си доволна да узнаеш какво ще бъде възнаграждението й.

— Какво ще бъде то?

— Смятам да започнем да я снимаме в околностите, като й плащаме по 1000 долара.

— На ден ли?

— Как на ден? — изсумтя Олимпия. — На час, разбира се.

— Какво! — гласът на Едуина трепна. — Правилно ли чух? Наистина ли каза хиляда долара? На… час?

— Точно така — отговори спокойно Олимпия. — Така казах. И тази сума ще важи за всеки, който пожелае да я ангажира. Ти беше права. Инстинктът ми подсказва, че абсолютно всеки от „Гес“ до „Еспри“ ще се бори да се домогне до Алелуйа. Тя ще бъде нашата истинска сензация.

— Значи така — каза развълнувано Едуина, — аз самата ще трябва да й плащам по хиляда долара. На моята… собствена дъщеря!

Олимпия кимна спокойно с глава.

— Точно така. Спомни си — ти самата каза, че не искаш да бъде експлоатирана от никого.

— Хиляда долара на час! — повтаряше Едуина с отмалял глас и клатеше недоверчиво глава. После се обърна към Алелуйа. — Най-малкото, което трябва да направиш на път за вкъщи, е да почерпиш бедната си оскубана майка с едно уиски. Или по-добре с няколко оздравителни напитки.

— Мамо! С какво да те почерпя? С външния си вид ли? Та аз още нищо не съм спечелила!