Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Never Too Rich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan(2020)

Издание:

Автор: Джудит Гулд

Заглавие: Никога достатъчно богати

Преводач: Г. Шивачев; В. Борисова-Шивачева; Р. Атанасова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Игуана

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5151

История

  1. —Добавяне

49

— Разбира се, госпожице Робинсън, госпожица Шоукрос предупреди, че вие ще дойдете на обед — каза управителят на ресторанта с лек поклон. — Тя вече е седнала на обичайната си маса. Ако обичате, последвайте ме…

— Благодаря.

Едуина го последва в мраморната зала на „Четирите сезона“ — клубът, където обядваха издатели и където влиянието им се измерваше не само от масата, на която седяха, но и по това дали всеки ден заемаха същата маса.

Но това важеше само за мраморната зала и за обед и не се отнасяше до по-големия салон на ресторанта и неговите посетители. За вечеря този ресторант със сто и деветдесет места на Петдесет и втора улица — изток, проектиран от Филип Джонсън и Майс ван дер Рохе, в който имаше оригинали от Пикасо, Раухенберг и Миро, подредени като в музей, се превръщаше просто в един скъп ресторант, достъпен за всеки, който е подходящо облечен.

Лайза Шоукрос не стана от мястото си, когато Едуина се приближи. Тя се усмихна и подаде протегната ръка.

— Най-сетне се срещаме — каза тя. — Моля те, седни и ме наричай Лайза.

Едуина кимна с глава и седна. Лайза се държеше така, сякаш умираше от нетърпение да я срещне — резултат от статията в „Уиминс Уеър Дейли“, без съмнение.

— В този случай — каза Едуина — наричай ме Едс. Всички мои приятели ме наричат така.

— Едс. Искаш ли коктейл? Аз дойдох по-рано и вече си поръчах един.

Едуина погледна чашата за шампанско на Лайза. Тя забеляза, че нямаше съд с лед, нито бутилка, завита със салфетка.

Лайза се засмя и вдигна чашата.

— Фалшиво шампанско — каза тя, като гледаше искрящата, бледозлатиста течност. — Достатъчно ябълков сок за цвят, останалото е газирана вода. Ако пия нещо алкохолно на обед, не бих могла да си гледам добре работата до края на деня. Съжалявам, но алкохолът веднага отива в главата ми.

Едуина я погледна с уважение.

— Ще взема същото. Много добре те разбирам.

Лайза се усмихна.

— Донесете още две такива — каза тя на сервитьора. — И менюто.

— Да, госпожице Шоукрос.

— Познавам това меню като опакото на дланта си — каза Лайза на Едуина. — Слава богу, те предлагат няколко диетични ястия. Ако не пазех постоянно диета, щях да се пукна като балон.

Те разговаряха за това-онова, докато питиетата и менюто бъдат сервирани. Лайза вдигна тост.

— За успеха — каза тя на Едуина.

— Ще пия за това — каза Едуина.

И двете пиха. Едуина прегледа менюто.

— Ще се въздържа от ордьовър — каза тя на очакващия сервитьор, — ще взема само печено филе от акула с папая и пресен лук.

Тя подаде менюто.

— Аз ще взема варен омар с горчица, както обикновено — каза Лайза. — Без гарнитура, без масло, само лимон за двете.

— Много добре, госпожице Шоукрос. Ще поднеса лимона в цедка.

Сервитьорът се поклони леко и изчезна.

Лайза скръсти ръце върху покривката на масата и погледна провокиращо Едуина.

— Носи се слух в града, че си изгряваща звезда в модата.

Едуина трепна.

— Започвам с редица модели, да — каза тя равнодушно. — Но чак като звезда в модата… — Засмя се. — Не бих казала това.

— Недей да си толкова скромна. Хората считат, че си много добра.

Едуина замълча за момент.

— Ще видим, когато колекцията се появи.

Дойде момче и поднесе кифли и хляб.

— Не, за мене не — каза Лайза. — Твърде много въглехидрати.

Тя погледна въпросително към Едуина.

— Аз също ще се въздържа.

Лайза даде знак да се отнесат кифлите и хляба.

— Най-добрият начин да избегнеш една съблазън е преди всичко да я няма.

Едуина кимна утвърдително и отпи от питието си.

— Изненада ли се, че ускорих срещата ни? — попита Лайза.

— И да, и не — каза искрено Едуина. — Само не разбрах защо го направи.

— Ти сега се появяваш — каза Лайза. — Разбира се, на Седмо авеню има много, които си отиват. — Слаба усмивка се появи на устните й. — Моделиери се появяват и изчезват постоянно.

— Модата е като капризна любовница — съгласи се Едуина. — Такъв е и вкусът на хората.

Лайза я погледна в очите.

— Но добрата търговия не е — каза тя целомъдрено. — Също и разумният подход към бизнеса.

Едуина повдигна вежди.

— Изглеждаш много добре информирана.

— Да съм добре информирана е част от моята работа, както знаеш, има много малко тайни на Седмо авеню. Аз зная кой с кого спи, кой издържа една или две метреси, кой е пристрастен към кокаина. Гордея се също, че зная коя звезда изгрява и коя залязва. — Тя внимателно наблюдаваше Едуина. — И вътрешното ми убеждение е, че ти ще успееш. — Посегна към чашата си и бавно разклати течността в нея. Мехурчетата се издигаха към повърхността и изчезваха. — Не се засягай, но аз се заинтересувах от тебе.

Едуина не се изненада.

— Аз от своя страна направих същото. Поисках от моите сътрудници да се заинтересуват за теб.

Лайза също не бе изненадана.

— Ето защо аз мисля, че ще успееш. Не оставяш нищо на случайността.

— Очевидно и ти — каза Едуина сухо. — Носи се слух, че вече се домогваш до мястото на Анна Уинтър във „Вог“. А скоро си дошла в „Шик“ — от Англия преди малко повече от година!

Сега гласът на Лайза прозвуча сухо.

— Което доказва това, което казах преди малко: изглежда, че няма много тайни в този бизнес.

— Така е — усмихна се Едуина. — И така, защо ускори срещата ни?

Лайза се усмихна.

— Исках да те видя насаме и да ти направя едно предложение. Знаеш ли, мисля, че можем взаимно да си помагаме.

Едуина изглеждаше изненадана.

— Вероятно ти можеш да ми помагаш, но какво те кара да мислиш, че аз мога да ти бъда полезна?

— Сигурно не си губиш времето в празни приказки. Добре. Аз също не го правя. Нека поставя всичките си карти на масата. После и ти можеш да направиш същото, ако пожелаеш. Не е тайна, че „Шик“ е номер две сред модните списания в страната. — Лайза направи пауза и имаше някаква твърда решимост в очите й. — Аз имам намерение да го направя номер едно.

— Но защо ще го правиш номер едно, след като искаш да отидеш във „Вог“?

— Това е просто. — Лайза е усмихна скромно. — Издателската дейност е като телевизията. Господин Х прави телевизионна компания А номер едно по популярност. После компанията Б наема този Х от компанията А, за да я направи номер едно. И като успее да направи и това, на свой ред го наема компанията В, за да отиде тя на първо място.

— И по този начин расте авторитетът на господин Х, а заплатата му се издига нагоре като с ракета — каза бавно Едуина. — И когато той няма къде другаде да отиде, връща се в компанията А, с петкратно до десетократно по-голяма заплата.

Лайза се усмихна.

— И с всяка промяна става все по-влиятелен. — Тя направи пауза. — Факт е, че ти знаеш къде са големите пари в модата и че ти ще откъснеш голям дял от баницата на масовия пазар.

— Знанието е власт. — Лайза замълча, когато сервитьорът се приближи с ястията.

След като той се увери, че всичко е сервирано и се отдалечи, Едуина отряза тънко парченце папая. Тя погледна към Лайза.

— Ти още не си отговорила на въпроса ми. Защо аз съм толкова важна за тебе и за „Шик“?

— Ти ще рекламираш много — каза Лайза, като изстискваше лимон над омара. — Фирми като „Еспри“, „Лиз Клейборн“ и „Джордж Марчиано“ изразходват стотици хиляди долари месечно за реклама. Ти ще трябва да правиш същото и много малко от това ще стигне до „Шик“.

— Откога един главен редактор се ангажира с рутинна работа като рекламата? Имаш цял отдел, който се занимава с това.

— Така е. — Лайза взе малка хапка от омара. — Но само рекламата не осигурява продажбата. — Тя многозначително погледна Едуина. — Много е важно показването на моделите и отразяването им от пресата. Разбира се, това помага, ако дрехите се купуват.

Едуина си отряза парче от филето и заедно с малко папая започна бавно да го дъвче. Крехкото месо и тропическият плод се разтапяха в устата й.

Лайза внимателно подхвърли бомбата.

— Сега, би ли пожелала един тоалет от първата ти колекция върху корицата на „Шик“? — Тя се усмихна и отряза още едно парче от омара. — Да речем… с участието на Били Доун?

Едуина се опита да скрие изненадата си.

— Извинявай — каза тя със слаб глас, убедена, че трябваше да приложи маньовъра на Хаймлих. — Мисля, че не те чух добре.

— Добре ме чу — каза Лайза, като направи жест с вилицата си. — Просто ти е трудно да го повярваш.

— Дяволски ми е трудно, да. Като се заемаш с това защо не ме питаш дали не искам да съм пак на двадесет и една години?

Лайза се усмихна.

— Защото аз се занимавам с това, което е възможно. Освен това, има и нещо друго.

— Друго? — Едуина я погледна втренчено.

— Да. — Лайза кимна убедително с глава. — Какво ще кажеш за представянето на твоите модели върху осем цветни страници в същия брой? Също с Били Доун като манекенка? Тя е най-предпочитаната манекенка в последно време.

Едуина остави ножа и вилицата си. Нямаше начин, абсолютно нямаше начин да изяде още нещо — не, след като й бяха предложени слънцето, луната и звездите. По дяволите, по-скоро й бе предложена цялата слънчева; система! Може би трябваше да се ощипе.

— Едс? — попита Лайза ласкаво. — Тук ли си още?

— Коледа ли е? — каза тя развълнувана. — Руски Великден? Ханука? — Тя изпи глътка от питието си. Гласът й бе пресипнал. — Такова предложение не се прави без специални подбуди.

Тя потърси лицето на Лайза за потвърждение.

Лайза я погледна любезно.

— Понякога е така, понякога не.

— Нека да говорим откровено. Какво точно искаш срещу ролята на благодетелка?

Лайза я гледаше съсредоточено.

— Изключителни права.

Едуина се намръщи.

— Искаш да кажеш само „Шик“ да показва дрехите ми? — Тя поклати глава. — Това е невъзможно и ти го знаеш.

— Не, Едс. Изключителни права за „Шик“ да бъде първото списание, което да представи първата колекция на „Едуина Дж.“. — Лайза се усмихна. — Ти си свободна да рекламираш във всички други списания, по всяко време, един месец след излизането на „Шик“. Но държа да имам аванс от един месец — един месец е всичкото, което искам — за предоставянето на колекцията.

Едуина пое дълбоко дъх.

— Осем страници ли каза? Плюс корицата?

Тя размаха ръка като ветрило срещу лицето си. Колкото и невероятно да изглеждаше, Лайза Шоукрос и списанието „Шик“ щяха твърдо да поставят „Едуина Дж.“ върху картата на модата — с един замах.

— Ще имам ли последната дума за това кои дрехи ще представите?

— Ако те обхващат широк спектър и са завършени тоалети, да. Обаче, аксесоарите, които ние използваме, зависят от художествения директор и стилистите.

— А можеш ли също да ми гарантираш, че фотографът ще бъде по мой избор? — попита Едуина бавно, много бавно.

— Вече вярвам, че ти наистина мислиш, че е Коледа — каза Лайза сухо.

— Аз искам само рекламата да бъде печеливша.

— Добре — въздъхна Лайза. — Кой фотограф предпочиташ? Хелмут Нютън? Скребнески? Франческо Скавуло?

— Нито един от тях — усмихна се Едуина.

Лайза бе изненадана. Едуина не желаеше най-скъпите и най-добрите? Кого би могла да предпочете?

— Би ли ми казала какво не харесваш във всеки от тези фотографи? Аз мисля, че ти би се радвала да използваш, който и да е от тях.

— Не ме разбирай погрешно — каза Едуина. — Те са фантастични. И тримата. Но аз искам Алфредо Тоскани.

Лайза се намръщи.

— Имаш ли никаква специална причина да искаш именно него?

— Първо, аз зная, че той може най-добре да представи „Едуина Дж.“. Второ, харесвам работата му. Освен това, той е почти толкова известен, колкото и другите, а е много по-евтин. — Да не говорим, че той ми е бил като баща, мислеше тя, но не искаше да представи голите факти от необикновеното си детство пред Лайза.

— Чудесно — каза Лайза. — Нека бъде Тоскани.

— Ще пия за това!

Те се облегнаха назад, доволни от развитието на нещата.

Сервитьорът се появи край масата и погледна практически недокоснатото ястие на Едуина, като че ли беше лично обиден от нея. Той повдигна високо едната си вежда.

— Госпожицата не е ли доволна от обяда? — попита той.

— Госпожицата мисли, че ястието е чудесно — успокои го Едуина.

Той тъжно погледна чинията й.

— Мога ли да я взема?

— Ако обичаш.

— Мога ли да ви предложа десерт?

— Не за мене — отговори бавно Едуина.

— И аз не желая — каза Лайза. Но тя поръча кафе. — Капучино.

— Също — каза Едуина. Няма значение дали човек е ял или не, но е цивилизовано да се изпие по чаша кафе.

Лайза посегна към чантата си, после се поколеба.

— Имаш ли нещо против, ако пуша?

— Дали имам нещо против? — попита Едуина. — По дяволите, Лайза, след това, което ми предложи, чувствай се свободна да запалиш цял картон цигари и да ги издухаш в лицето ми!