Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (47)

46

Нина носеше плисирана, копринена рокля — византийски модел и обувки без връзки с копринени панделки и златисти фльонги. От едното й рамо висеше голяма, червена, кожена чанта.

— Оби Кути — каза тя в микрофона на уличния телефон.

— Кой е? — попита нервно Оби от един от високите етажи от другата страна на улицата. Гласът й беше плътен контраалт с лека нигерийска интонация. — Кой се обажда?

— Никога не сме се срещали. Казвам се Нина. Нина. Нина Затопекова. — Гласът на Нина беше също контраалт, но без акцент или специфична интонация. — Джой… беше моя сестра.

— О, съжалявам. — Гласът на Оби моментално придоби любезен тон. — Обикновено не съм груба, но след това, което се случи с Джой… — Тя въздъхна. — При всяко обаждане на непознат потрепервам.

— Разбирам. Аз съм в града за няколко дни и много бих искала да се срещнем. — Гласът й внезапно пресекна. Чу се подсмъркване, последва пауза. После: — Джой говореше толкова често за вас, че имам чувството, че ви познавам.

— Да — каза Оби. — Аз също бих искала да ви видя. Да отидем някъде на обед?

— Възможно ли е… да се срещнем насаме? Знаете ли, като помисля за Джой, или говоря за нея винаги се просълзявам. Глупаво, нали!?

— Не, не е глупаво — каза Оби. — Ето какво. Защо не се качите при мен?

— Сигурна ли сте, че няма да е нахално от моя страна?

— Не, разбира се! Така се случи, че днес имам свободен ден. Освен това съм сама. Моята съквартирантка е цял ден на работа и аз се чудя какво да правя. Не би могло да има по-подходящо време за разговор.

— Удобно ли е да дойда след половин час?

— Чудесно! — увери я Оби. — Очаквам ви. До скоро виждане.

— Да… ще дойда — потвърди Нина и бързо затвори телефона.

Тя остана за малко там и огледа луксозния небостъргач. Той се издигаше навътре от улицата. Тясна, покрита алея водеше до входа, където постоянно имаше дежурен портиер.

Тя реши да убие този половин час в разходка около блока.

Старинната улица бе тиха — от двете й страни имаше големи, кичести дървета, къщи и гаражи. Табели за доктори и търговски агенти се виждаха по входните врати. Пойни птички пееха песните си. Човек би могъл да забрави, че се намира в центъра на Манхатън.

После тя се озова на друго шумно авеню. Следващата странична улица изглеждаше съвсем като предишната.

Петнадесет минути по-късно, тя тръгна по покритата алея и влезе в огромната жилищна кула.

Портиерът извести за нея и тя влезе във фоайето. Подът бе сив мрамор с ръждиви шарки.

Асансьорът плавно и леко се понесе нагоре — имаше какво да се каже за тези нови блокове, мислеше тя.

Като слезе на етажа на Оби, тя тръгна по синия мокет на коридора, следейки номерата на апартаментите. Позвъни на номер 32. Добродушно се усмихна, като почувства, че е наблюдавана внимателно през шпионката. После бравите щракнаха и вратата се отвори.

— Здравейте! — каза Оби задъхана, осветена в гръб от сноп слънчеви лъчи, които проникваха в антрето от дневната. — Извинете ме, тъкмо играех аеробика.

Тя бе в зелено, еластично спортно трико, което изглеждаше като нарисувано по тялото й. Леко изпотена и блестяща, тя приличаше на черна пантера с черни дръпнати очи, впечатляващи скули и превъзходни зъби.

— Здравейте, аз съм Нина — каза посетителката със свенлива усмивка и й подаде ръка. — Благодаря ви, че пожелахте да ме видите.

— Благодаря ви, че дойдохте. — Оби отстъпи настрана, за да й направи място да мине. Тя се усмихна, затвори вратата, заключи я и каза: — Не се притеснявайте. Елате. Дневната е насам. — Тя се движеше като лъвица с дългите си гладки, черни крака.

Нина се огледа наоколо.

— Много хубав апартамент.

— Всъщност, той не е мой. Аз съм тук само за няколко седмици.

— О, вижте! Котаракът на Джой! — Нина се наведе и протегна ръка. — Ела, мацуране, пис-пис…

Оранжевият котарак я погледна с наострена козина и вдигната опашка, измяука и избяга в спалнята.

— Защо се държи така? — попита Нина, като гледаше към Оби.

— Не се сърдете на Едгар, той е малко странен. — Оби се засмя. — Ако имате някоя скарида в ръката си, веднага ще дойде в скута ви. Едгар обожава скаридите. Искате ли малко бяло вино?

— О, не. Благодаря. Имате ли нещо против да разгледам жилището? Много обичам луксозните апартаменти.

— Моля, заповядайте.

Нина тръгна да разгледа апартамента. Отваряше вратите и кимаше. В елин момент тя каза: — Това не е апартаментът, в който…? — Остави фразата недовършена и погледна към Оби.

— Не. — Оби поклати глава. — Затова се преместих тук. О, всъщност има още много от нещата на Джой в другия апартамент. Дрехи, мебели, подобни работи. Ако искате…

Нина също поклати глава.

— Не бих могла. Искам да кажа, винаги бих имала кошмари.

— Разбирам ви — съгласи се Оби.

— Каква великолепна спалня! — Нина вече надничаше през друга врата.

— Да. — Оби се засмя. — Виждате колко съм немарлива.

— О! Виждам снимка на Джой! — Нина отиде до тоалетката и застана там с килната настрана глава да гледа разкошното, усмихнато лице от снимката в луксозна, гравирана рамка. — Джой винаги е изглеждала добре — промърмори тя като на себе си. После прогледна към Оби. — Знаете ли, аз я ревнувах. Чудех се, защо именно тя бе красавицата. — Изведнъж гласът и прозвуча с горчивина и очите й се просълзиха. — Доволна съм, че съм се родила грозна!

— Вие не сте грозна — отговори Оби ласкаво. — Вие сте много хубава.

Изведнъж Нина протегна ръка и докосна разкошната, мека, къдрава коса на Оби.

Оби инстинктивно отстъпи назад силно изненадана и смутена от първия сигнал за опасност. Тя се усмихна притеснено, разстроена от начина, по който Нина я гледаше втренчено. Макар че това не бе нещо ново за нея, тъй като и мъже и жени винаги се заглеждаха в нея. Какво й беше казал веднъж Алфредо Тоскани? „Никой не може да отдели очите си от провокиращата ти същност“. Нещо подобно. Изведнъж тя реши, че трябва да даде на Нина портрета на Джой. Като нейна сестра, сигурно би искала да има’.

— Искате ли я? — Оби взе портрета и й го подаде.

Нина я погледна, изненадана. После поклати глава.

— О, не, не бих могла… — каза тя. — Вие сте много мила. — Устните й внезапно се опънаха назад над зъбите й и очите й просветна някакъв маниакален блясък. — Твърде мила.

Кожата на Оби настръхна. Тя бавно остави портрета и погледът й срещна очите на Нина.

Кошмарни образи изпълниха главата на Оби. Не трябваше да отварям вратата на напълно непозната! — мислеше тя. Всичко в нея се свиваше в болезнен, треперещ възел. Ти въздъхна припряно и започна да отстъпва назад.

— Вие не сте сестра на Джой! — прошепна Оби, внезапно осъзнала реалността. — Вие… дори не сте… жена.

Някакво зло пламъче блесна дълбоко в очите на Нина, а нейният контраалт изведнъж премина нормалния мъжки регистър.

— Много лошо, че си такава глупачка, кучко! — просъска мъжът жена.

Преди Оби да може да се обърне и побегне, едната ръка на Нина безмилостно стисна китката й, а другата изскочи от червената чанта. Нещо щракна и моментално се показа дълга, тънка, лъскава кама.

Очите на Оби проследиха камата, когато Нина я вдигна високо.

— О, Боже мой! — простена Оби.

— Добре дошла в най-лошия си кошмар, кучко! — просъска през зъби Нина.

Оби се опита да се отскубне настрана, но камата вече се стрелваше надолу.

— Айй! — извика тя от непоносима болка, когато камата се заби в рамото й и от него бликна червена, гореща кръв. Погледна учудена, търсейки милост в разяреното лице и побеснелите очи. Напразно. Камата отново се заби в плътта й, болката се повтори и тя пак изписка.

Кръв бликна от раната.

Оби видя камата да се спуска отново. Опита се да се извие и да я отбегне. Бе твърде бавна. Студената стомана се заби в другото й рамо, удари на кокал и се завъртя безмилостно.

Тя пак изкрещя.

— Курва! — изръмжа Нина; перуката се отмести, но не падна от главата й.

В този момент Оби започна да се съпротивлява като дива котка. Тя се извиваше и риташе, опитвайки се напразно да се освободи.

Камата се заби в корема й.

Тя се сви на топка.

Прониза слабините й.

Тялото й конвулсивно потръпна.

— Мръсница! — просъска Нина и измъкна камата.

Фонтан от кръв бликна между краката на Оби.

— Не! — извика тя. — Моля те! Спри… О, боже, моля те спри!

Тя отвори уста, за да извика отново; но камата моментално се заби в отворената й уста, като преряза езика и изкърти няколко зъба. Кръв и език изскочиха навън като от повръщане.

Гласът на Оби се превърна в сподавено, отчаяно гъгнене.

— Пачавра! — просъска Нина.

Камата отново се спусна надолу.

И отново.

И отново.

Оби се опита да го отблъсне, но тялото й се отпускаше — силите и се изчерпваха. Удар след удар и тя усещаше, че животът й си отива.

Бавно съпротивата й престана. Тя обхвана с ръце нападателя си в някаква гротескна прегръдка, но когато той заби камата в гърба й и я извади, ръцете й се отпуснаха.

Тя падна встрани от Нина и тялото й безпомощно се просна на пода.

Камата се заби за последен път между ребрата, право в сърцето й.

Цветовете се смесваха и се въртяха през очите й… Оби усещаше, че пада по някаква спирала надолу в небитието.

После очите й се изцъклиха.

Тя не усети нищо, когато той я скалпираше. Нито можа да види кървавия скалп от великолепната й лъскава, къдрава, черна коса да попада, в найлоновата торба за трофеи.

Същият свят. Същото време в покоите на Мис Бич

Болката в слабините му беше непоносима.

Черр… но… ах! Да-а-а!

Черно! Какъв божествен цвят! Толкова сладостна, секси, страхотна! Кехлибар. Гарван. Черен гарван.

Поставките за перуки с лицата на красавиците модели, поставени на тях, бяха внимателно наредени, с облещени мъртви очи.

Да, любимките ми! Ново момиче се присъедини към вас! Чер-р-рно момиче!

Той ожесточено нанасяше върху лицето, ръцете и гръдния си кош тъмнокафяв грим. Черни, опънати, блестящи чорапогащи обгръщаха мускулестите му крака и притискаха втвърдения му пенис. Като постави заострените краища на изкуствените си нокти върху гърдите си, той огледа отражението си в огледалото. Тялото му блестеше като чудесно, тъмно, махагоново дърво; устните му блестяха с пурпурно червило.

Време за короната!

Той взе дългата, мека, къдрава коса на Оби от поставката за перуки, вдигна я високо над себе си и нахлузи тържествено великолепния скалп върху главата си като при коронация.

Сексуално напрежение обхвана слабините му и сякаш електрически ток преминаваше, пращеше, подскачаше и искреше от пениса към задника, към простатата и обратно.

Той се гледаше втренчено. Стисна зъби. Опъна устните си като разярена котка.

Пъшкаше и ръмжеше.

Да, сладката ми! Време е да оправя непослушната кучка.

Пластмасовият пенис беше розов, дебел и дълъг. Намаза го обилно с вазелин, смъкна отзад чорапогащника си и се наведе. Той наблюдаваше лицето си в огледалото да се свива в гримаса, когато брутално го напъха вътре.

Вътрешностите му експлодираха от болка, като че ли изскачаха навън.

Той дръпна обратно чорапогащника, като остани еластичния му колан да плесне по кръста му. Започна да върти задника си неприлично. Сумтеше при всеки пристъп на приятна болка.

Този път, вместо да използва пурпурно червило той взе жертвения си нож. Целуна церемониално хладната стомана сякаш тя беше религиозна реликва. Зае разкрачена поза. Тогава бавно придвижи острата страна на ножа по бедрата си, под чорапогащника.

Дълбоко въздъхна, когато разрязаният чорапогащник се отвори и тънка, червена струя кръв бликна от меката плът.

Червена кръв. Черна кожа. Да-а! Червено върху черно. Черно и червено. Черно-червено…

— О-би. О-би. О-би…

Ръмженето изпълни ушите му като шум от стадион. Кръвта бушуваше във вените му.

Кръв, кръв, кръв!

Острият нож като да бе оживял.

Той леко шумолеше, като се плъзгаше по издутината от черен найлон, пенис и тестикули.

Чорапогащникът се отвори, разрязан и пенисът му подскочи, освободен. Той едва го докосна с ножа, когато най-мощният оргазъм, който някого бе имал, настъпи неудържимо. Бликна с такава яростна сила, че той изкрещя, облекчен.

Гъста сперма опръска пода на два метра от него.

Една от пръските се плисна в портрета на Оби и потече надолу по бузата й.

Като гъста, млечна сълза!