Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (45)

44

— Добре, скъпи — каза Анук спокойно. — Преди да изпадаш в паника, нека разгледаме нещата едно по едно. И да ги подредим по важността им.

Антонио, седнал срещу нея на масата е „Ла Кот Баск“, отговори тихо.

— Всички неща са важни и ти го знаеш.

— Антонио, остави на мене да преценя — каза Анук успокояващо. — Все пак, съм експерт по трудните положения, нали? — усмихна се тя.

Антонио изпи наведнъж половин чаша „Шато Лафит“ и се облегна назад, замислен. Не можеше да си спомни по-отчайваща сутрин. Първо, попадна в демонстрацията против кожените облекла, после, разсърдена, Лиз напусна и накрая, той самият уволни Клас. И като че ли това не бе достатъчно, та и Били Доун не се яви за снимки, а Олимпия му съобщи най-неприятната новина: Били Доун е направила оскърбителни изявления пред медиите. О, да, това бе ужасен ден — при това и половината от него не беше свършила.

— Скъпи, — каза Анук, като посегна над масата и сложи ръка върху неговата — вярвай ми. Няма причини да се тревожиш толкова много. Знаеш, че аз мога да оправя почти всякакво трудно положение. — Тя се усмихна окуражително.

— Да, но това не може да бъде оправено. Чудо трябва да стане, за да излезем от това положение.

— Аз съм чудото! — увери го тя, като оттегли ръката си с блестящия й маниер. — Сега. — Тя плесна леко с ръце и кръстоса пръстите си. — Аз мисля, че мога да оправя всичко, освен историята с кожените облекла. — Леко се намръщи. — Съжалявам, но ти трябва да се заемеш с този въпрос. Свикай пресконференция веднага след като се върнеш в офиса.

— Ти знаеш колко мразя да говоря на пресконференции — изръмжа Антонио.

— Но когато се налага, скъпи, трябва да го направиш. Няма друга възможност.

— Какво да им кажа?

Анук се замисли.

— Кажи им… кажи им, че си направил справка и си установил, че наистина „Пелис Фърс“ има лиценз за кожените облекла, но ти планираш да скъсаш всякакви връзки с тях. Не само това. Декларирай, че повече няма да проектираш кожени облекла. Точка.

Той бе шокиран.

— Даваш ли си сметка колко голяма печалба носи този лиценз?

Тя махна пренебрежително с ръка.

— Не е толкова голяма, за да поемеш риска да останеш замесен в тази експлозивна история. Времената се менят, Антонио. Това движение се разраства и ние трябва да се съобразяваме с този факт. Рано или късно, ще бъдем принудени да го направим.

Антонио въздъхна.

— „Пелис Фърс“ няма да приеме това. Ти го знаеш.

— Той изпи виното до дъно. — Те ще търсят неустойка за прекъсване на договора.

— И какво от това? За предпочитане е, отколкото да загубиш най-важните си клиенти — многобройните, дребни купувачи. Освен това, помисли за безплатната реклама, която ще направим по този начин! — Очите й внезапно блеснаха. — Ако го изиграеш добре, всяка телевизионна станция и всеки вестник ще те представи като герой.

Той я погледна втренчено.

— Знаеш ли — каза той бавно, — може би си права.

— Разбира се, че съм права!

Тя остана мълчалива, докато сервитьорът поднасяше телешко задушено със сос от пресни подправки. След като напълни чашите им с вино и се оттегли, те взеха приборите в ръце.

— Сега — продължи Анук, като размаха ножа си, — Клас не е никакъв проблем, поне отсега нататък. Ти правилно постъпи, като го уволни. Прогнилото дърво трябва да бъде отстранено, а той се бе превърнал именно в прогнило дърво. Наистина, малко е неприятно, като се има предвид, че Дафид е негов любовник и мой придружител, но сигурна съм, че Дафид ще прояви разбиране. — Тя леко се засмя. — Той по-добре от всеки друг знае колко труден може да бъде Клас. Що се отнася до заместник на Клас, аз мисля, че Едуина още не си е намерила работа — поне не в модата. Просто ще й предложа длъжността на Клас и готово. Той ни най-малко няма да ни липсва.

Челото на Антонио се сбръчка.

— Мислиш ли, че Едуина ще приеме?

— Едуина? Скъпи, тя би била глупачка, ако не приеме. Би си дала дясната ръка, за да стане номер две във фирмата. Кой не би го искал? Остава един малък проблем: Лиз Шрек. Лично аз не мога да понасям тази жена нито в службата, нито другаде. Не е невъзможно да се намери друга, толкова добра и способна като нея. Тя наистина с незаменима. Аз просто ще се постарая да я накарам да промени решението си.

— Пожелавам ти успех — каза Антонио мрачно. — Ти не видя в какво състояние беше тя.

Да, но ще направя всичко, което мога. Така. Всичко е уточнено. Веднага щом се върнеш, свикай пресконференция. Междувременно, у дома аз ще се заема с телефона и ще направя магиите си. Виждаш ли, скъпи? Анук бутна настрана яденето си; тя никога не изяждаше повече от няколко избрани парченца, от което и да е ястие. — За нас, двамата, не съществува нищо, което да не можем да направим.

— Искам да се надявам, че си права — промърмори Антонио.

— Разбира се, че съм права! — отговори уверено Анук. Скъпи, не забравяй, че говориш на жена си.

 

 

Един час по-късно Анук се преоблече в тъмносиня, копринена пижама и се настани удобно на леглото в спалнята си с чаша чай до нея и с телефонната слушалка на ухото и.

— Едуина? — обади се ласкаво тя, като навиваше телефонния кабел на показалеца си. — Скъпа, Анук се обажда!

Настъпи дълга пауза.

— Здравей, Анук.

— Отдавна не сме се виждали! Как си, скъпа?

— О, добре.

— Ти вероятно се учудваш, че ти се обаждам… така неочаквано? Искам да кажа, че отдавна не сме разговаряли. Разбирам, че ние… имахме различия… в миналото. Но винаги съм казвала, нека миналото си остане минало! Този град е наистина твърде малък, за да го запълваме със сръдни и вражди. Какво става с тебе?

— О, нищо особено — отговори Едуина неопределено.

— Намери ли си работа?

— Работа? Не бих казала. Поне не в смисъл че…

— Но не си бездействала?

— О, разбира се, че не.

Анук се стараеше да поддържа сърдечен и ласкав тон. Този разговор напомняше вадене на зъби. По дяволите тази Едуина! — проклинаше тя мълчаливо. Тази жена може наистина да те вбеси. Сякаш пазеше мините на цар Соломон — до такава степен криеше всякаква информация. Какво криеше от нея?

— Както и да е, скъпа. Тъй като още нямаш работа продължи Анук ласкателно — и понеже длъжността номер две на Антонио току-що се освободи…

— Клас е напуснал? — прекъсна я Едуина, невярваща.

Анук употреби цялата гама от подкупващите тонове на гласа си.

— Добре, не точно това, скъпа. Да кажем, че… той вече не работи за Антонио де Рискал.

— Разбирам — отговори Едуина компетентно. — С други думи той е бил уволнен.

— Хммм… да, мисля, че може така да се каже.

— И се обаждаш да провериш дали съм свободна, и да поема тази работа? Така ли?

— Скъпа! Ти трябва да си разстроена!

— С удоволствие бих приела, Анук. Наистина бих приела.

— Чудесно!

— Но съжалявам, не мога.

— Но, скъпа! Ти трябва да кажеш, да!

— Разбираш ли, Анук, не мога.

— Защо не?

— Искаш да кажеш, че не знаеш?

— Скъпа, не те разбирам. Какво да зная?

— Че има нов наемател на Седмо авеню 550.

— О? И кой би могъл да бъде?

— Това съм аз! — каза Едуина, като задържа смеха в гласа си. — Би ли повярвала, че вече съм моделиер? С моя собствена търговска марка?

— Не! — каза Анук през зъби. — Не мога да повярвам! — И затвори телефона.

Анук изчака пет минути да се съвземе, преди втория телефонен разговор. Тя продължително диша дълбоко за възстановяване на силите си, преди да използва златната си писалка за набиране на следващия номер. Когато Лиз Шрек се обади, Анук сърдечно възкликна:

— Лиз? Скъпа, Анук се обажда!

Последва мъртва тишина.

— Лиз? Там ли си?

— Да, госпожо де Рискал, тук съм — отговори язвително Лиз с дрезгавия си глас на пушачка.

— Добре. Слушай скъпа. Току-що обядвах с Антонио и той ми разказа за… този неприятен инцидент… тази сутрин. Просто не можех да повярвам на ушите си!

— Повярвай им. Не са те излъгали.

— Лиз, трябва да се видим и да поговорим за случилото се. Както отлично знаеш, ти да ти за нас си като човек от семейството…

— Добре, вие не сте мое семейство — троснато отговори Лиз.

Анук преглътна желанието си да й отговори по подобен начин. Вместо това, тя се постара да изглежда оскърбена.

— Лиз! Как можа да го кажеш!

— Виж, госпожо де Рискал. Ако ми се обаждаш, с цел да ме върнеш обратно в тази лудница, забрави за това. Само ще губиш твоето и моето време.

— Лиз! Сигурна съм, че не говориш сери…

— Иначе казано, вземете тази работа и правете с нея каквото искате.

Това бе твърде много за Анук. Тази жена можеше да върви по дяволите — и то веднага. Не можеше повече да я понася. Нито имаше основание да бъде любезна.

— Свършено е с тебе! — просъска Анук, като се отказа от всякакви преструвки. — Няма да получиш никакви препоръки.

— За твое сведение, госпожо де Рискал, нямам нужда от никакви препоръки! — троснато отговори Лиз. — Вече намерих друга работа.

Анук остана безмълвна.

Сега Лиз почувства, че ударът й е попаднал на място. Тя реши, че няма да е излишно да забие още малко ножа в раната… нека веднъж и Анук да бъде наранена.

— Всъщност — добави Лиз с делови тон, — често ще се срещаме, защото аз ще продължа да работя на Седмо авеню 550. Не е ли това ирония на съдбата? Като си помисля само, че не друг, а Едуина Робинсън трябва да ме наеме!

Анук не успя да затвори телефона достатъчно бързо. Тя бе като попарена…