Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (42)

41

Невъзможно беше за Едуина да запази гнева си по време на обяда. Особено под въздействието на чара на Лео, внимателното му отношение към нея, лукса на трапезарията и превъзходните ястия, с които и главните готвачи на „Цирка“ биха се гордели. Имаше пастет от черен дроб в керамични бурканчета, последван от печено от сърна с диви гъби, салата и топла, плодова пита с ревен. Освен всичко това — превъзходните вина „Дом Руинарт Розе“ и „Шато Пишон — Лаланд 78“.

— В най-добрия случай първата колекция ще бъде готова не по-късно от осем месеца и ще се появи в магазините в средата на следващата година — каза Едуина, като го гледаше в очите.

Лео направи малка пауза.

— С други думи май или юни — каза той замислено. — Това означава лятна колекция. — Той леко се намръщи. — Няма ли да е малко късно за такава колекция?

— Да. — Тя кимна с глава. — При нормални обстоятелства би било късно. Но разбираш ли, има нещо хубаво в това. Няма да пуснем първата колекция по-късно. — Някакъв блясък се появи в очите й. — Ние ще я пуснем на пазара по-рано.

Тя взе чашата си, разклати виното в нея и се облегна назад в очакване на отговора му.

Той я погледна с нов прилив на уважение към нея.

— С други думи, предлагаш да пуснем есенната колекция в началото на лятото?

— Точно така!

Тя кимна и топло го погледна, доволна от себе си. Ако трябваше да каже само едно нещо за Лео Флъд, мислеше тя, това би било, че схваща бързо.

— Хм. — Той сдъвка хапка печено сърнешко замислено, после махна с вилицата си. — Не смяташ ли, че малко преждевременно ще извадим оръжието си?

Тя завъртя глава.

— Не съвсем. Спомни си, че есенната колекция, по традиция, е в магазините още през лятото, както продажбата на зимната колекция започва през есента. Ние ще започнем малко по-рано и това ще ни осигури лек аванс в конкуренцията.

Тя го гледаше над чашата с вино.

— А! — възкликна той.

— А-а-а… — обади се тя като ехо.

— А! — каза той отново с удоволствие.

— А-а-а — повтори тя и се усмихна.

Те дълго се гледаха мълчаливо в очите като конспиратори, радващи се на тайния си заговор. С нейния талант и опит, с неговите нари и усет в бизнеса и двамата чувстваха началото на революция в модата.

— Знаеш ли, ти ми поднасяш все нови изненади — каза той с възхищение.

— Във връзка с тази тема трябва да приемеш още една изненада — предупреди го тя. — Скиците, които си видял, не са това, което имам предвид. Поне от сега нататък.

— Те показват, че притежаваш талант — каза той.

Тя махна пренебрежително с ръка и се засмя.

— И двамата знаем, че талантите в този град са евтини. Всеки има някакъв художествен усет — или сам се заблуждава, че има такъв.

Лео се приведе над масата.

— Е? — попита той тихо. — Какво имаш предвид?

Тя срещна погледа му.

— Много съм мислила за това — каза тя. — Дълго време предвиждах да правя уникални модели или скъпо готово облекло. — Тя поклати неодобрително глава. — Сега съм стигнала до заключението, че това не е целесъобразно. На пазара има вече достатъчно много изключителни модели и скъпи, снобски дрехи. Помисли само. Тази страна — или светът — имат ли нужда от още един Оскар де ла Рента? Още един Антонио де Рискал? — Тя отново поклати глава. — Искрено се съмнявам в това. Не ме разбирай погрешно, Лео. Аз обичам да нося подобни облекла. Те са моята страст — фактически единствената ми голяма слабост. Нищо под слънцето не ме кара да се чувствам толкова добре, колкото екстравагантното и извънредно скъпо облекло. Но и това е голямото „но“ — да купуваш такъв вид облекла е съществено различна история в сравнение с намерението ти да ги продаваш. Мисля, че пазарът за тях е силно ограничен. Да не говорим за опасността от провал.

— Точно така преценявам нещата. — Той кимна одобрително.

— Радвам се, че мислиш по този начин. Да вземем например случая с покойния Уили Смит. Според мене, той правилно се беше ориентирал.

— По-точно?

— Той правеше това, което и аз искам да направя — да предложа на купувачите широк избор от облекла на достъпни цени, които да могат да се комбинират по хиляди различни начини. — Тя се наведе напред, като говореше възбудено. — С други думи, Лео, една цяла, координирана колекция! Зная, че това е било правено преди, но никога в такива мащаби, каквито аз имам предвид. Многоцветни горни части. Разнообразни долни части. Светли палта и пуловери. Туники с двойно предназначение — като дълги блузони или къси рокли. Провокиращи трикотажни клинове. И всички комбинирани със сто и един различни шала, впечатляващо светли грейки за краката, практически прозрачни за лятото и вълнени за зимата. — Тя направи пауза, като го гледаше със затаен дъх и широко отворени очи. — Е? Какво мислиш за това?

— Мисля, че е гениално. От демографска гледна точка ти имаш предвид най-многочислената група от интересуващите се от мода консуматори в тази страна.

— Надявам се, че и след като ме изслушаш до край, няма да промениш мнението си. За да успеем в този бизнес, действително да успеем, ще трябва да имаме собствени бутици във всички магазини поне на фирмите „Маси“, „Блумингдейл“, „Шаклбъри-Принс“ и „Маршал Фийлд“ по цялата страна. Това непременно ще гарантира бързия ни успех.

Лео я гледаше напрегнато.

— Продължавай — каза той бавно.

Тя посегна към чашата си с вино „Пишон-Лаланд“ и отпи една глътка за подсилване.

— Зная, че получаването на търговска площ в универсалните магазини е не само трудно — това е почти невъзможно. Конкуренцията в това отношение даже между известните големи фирми като „Дона Каран“ и „Ралф Лорън“ е жестока. Но ние трябва да го направим. Без това всичко е далечно и несигурно.

— Тогава какво те кара да мислиш, че имаме добър шанс да го постигнем?

Тя повдигна вежди.

— Казах ли подобно нещо?

— Може би не изрично. — Той се усмихна. — Но в противен случай ти не би говорила за това.

— Така е. — Искрящите й очи срещнаха неговите. — Разбираш ли, Лео — каза тя тихо, — аз стигнах до съвсем нова концепция за пазара. Поне що се отнася до модата. Доколкото зная, такава концепция досега не е била прилагана.

Той замълча за момент.

— Ти добре знаеш как да провокираш интереса на събеседника си.

Тя се облегна с ръце на масата, остави чашата и прокара пръст по ръба й. После я остави настрана и сключи пръсти.

— Завладяването на масовия пазар изисква много пари — подхвърли тя като встъпление.

Едва доловима усмивка се изписа по устните му.

— Аз имам много пари — каза той, без това да прозвучи като самохвалство.

— Зная това — отговори тя, — но тук става дума за милиони. Осъзнаваш ли това?

Той не бе изненадан.

— Старата поговорка е може би банална, но е вярна: за да направиш пари, трябва да похарчиш пари. Парите са за това да бъдат инвестирани и реинвестирани. — Той се засмя. — Нямам предвид казината. Бизнесът е най-голямата игра.

Тя изведнъж се раздразни.

— Така ли възприемаш модата? Просто като игра?

Той поклати глава.

— Не — каза той тихо, — като инвестиция. Изгодна инвестиция, бих могъл да прибавя. Убеден съм, че с твоите проекти и идеи за пазара само небето ни ограничава.

— В такъв случай трябва да кажа, че бутиците в големите магазини са особено важни. Именно те ще погълнат голяма част от инвестициите. Ние ще трябва да осигурим всичко — включително самите сглобяеми павилиони. За да съкратим разходите и да ги направим забележими още при дебюта, имам идеята те да бъдат предварително изработени. Ще бъдат навсякъде еднакви големи павилиони, обзаведени с всичко необходимо: рафтове, закачалки и пр. Искам така да бъдат проектирани, че да могат да се монтират за един ден. По този начин те ще бъдат доставени заедно с нашата колекция и — хоп! — ние ще влезем в бизнеса.

— Звучи като че планираш заведение за пици — каза той оптимистично.

— Или заведение на „Макдоналдс“ — усмихна се тя.

Той изглеждаше развеселен.

— Един вид бърза мода, като бърза закуска.

— Не се смей. Хамбургерите и дрехите не са чак толкова различни.

Той се засмя и поклати учуден глава.

— Какво става с този свят? Първо, бързо хранене. После, бързи сделки. А сега и бърза мода.

— Виж. Не става дума просто за бърза мода. Дрехите ще бъдат с високо качество, добре проектирани и на достъпни цени. Не става дума за обикновено облекло.

Той леко кимна с глава.

— Приемам тази корекция.

Тя го погледна с присвити очи.

— Зная, че съм свръхчувствителна на тази тема, но никога не бих продавала долнокачествено облекло.

— Това бе просто начин на изразяване. Но ти си добра, Едс. Съгласен съм. Не, не добра — поправи се той. — Повече от добра. С една дума, страшна си! Някой казвал ли ти е това преди?

— Поне веднъж дневно, а когато съм имала по-добър шанс и по-често. Сега, преди да приключим, Лео, има още нещо. — Яденето й бе напълно забравено; говореше толкова тихо, че той трябваше да наостри уши, за да я чува. — Ето най-важното обстоятелство. Разбира се, това е по-скоро пазарен трик, отколкото мода, но, както казах, това, което е добро за хамбургерите, ще бъде добро и за дрехите. Принципът е един и същ. Нали? — Тя кокетно повдигна вежди.

— Бих казал, че е така. — Той кимна тържествено.

— Ето защо предлагам — не, настоявам — всички наши електронни касови регистри да бъдат свързани с централен компютър. По този начин всяка продажба ще бъде моментално регистрирана в централния ни офис. Това не само ще улесни незабавното зареждане със стока и ще покаже какво се продава и какво не, но ще провокира безграничен ентусиазъм. На всеки павилион ще има голямо електронно табло, което постоянно ще показва колко облекла са продадени до момента в цялата страна. Представяш ли си? Не е ли това по-добро, отколкото при „Бъргър Кинг“?

Лео остана с отворена уста.

— Това е дяволски добра идея! — прошепна той с благоговение.

— Очаквах, че ще ти хареса. — Едуина се облегна назад и се усмихна.

— Да ми харесва? Възхитен съм! — извика той. — Това е… просто гениално! — Той можа само да поклати глава с възхищение. — Сега виждам, че първоначалните ми очаквания се оправдават напълно. Подходът ти осигурява неограничени възможности! Невъзможно е да не успеем.

Като му направи знак да я изслуша, тя отново се наведе напред.

— Не е толкова сигурно — каза тя загрижено. — Ето защо, искам да се ангажираш с широко отворени очи. Аз не вярвам в блъфове и не искам да те заблуждавам, като се опитвам да ти чертая светли перспективи.

— Ти си момиче по моя вкус.

Тя не обърна внимание на чувството му за хумор.

— Първо, трябва да отчетем логиката на нещата. Да подготвим моделите в срок от осем месеца, както предвиждам, не е невъзможно. Дори можем да имаме готови образци за всички модели в същия срок. Същото се отнася и за разпространението им. Но това, което не е абсолютно сигурно и което може да обърка нещата е срочното изпълнение на поръчките — по-специално, на големите поръчки. Това е, което ме безпокои.

— Защо? Ние няма сами да произвеждаме всичко. Ще сключим договори с производители. Така правят другите моделиери, нали?

— За готови облекла, да. Но имаш ли идея за всички досадни трудности? Лео, не е нужно да ти казвам, че фабрикантите са лоялни към досегашните си клиенти — би било глупаво от тяхна страна да не са такива. Те вечерят с тях, угаждат им, осигуряват им вино, жени, музика и дори наркотици, за да поддържат притока на печалби. Но един нов клиент? Той не само е на втори план, но… О, боже мой! Ти никога не си седял на последния ред! И същото се отнася за доставчиците на платове и дистрибуторите. Така че, каква полза от лавина от поръчки, и от павилиони по цялата страна, когато стоката не може да бъде доставена навреме? Аз зная много преуспяващи — да, преуспяващи, Лео — фирми, които понасяха загуби точно защото не бяха в състояние да изпълнят поръчките навреме.

Лео се понамръщи.

— Не те разбирам. Първо ме спечели за това, сега се опитваш да ме уплашиш. Защо?

— Не се опитвам да те плаша — каза тя. — Просто гледам реалистично на всичко. Казвам ти само, че нещата изглеждат по този начин. — Тя се усмихна. От изражението на лицето ти ми се струва, че още не си се отказал?

— Точно така.

— Добре. Да стигнем до същността на проблема. Какъв брой зелени банкноти би желал да вложиш в тази работа?

Той не се поколеба.

— Колкото са необходими. Но имах предвид около три милиона.

Тя изсумтя и провокативно се усмихна.

— Три милиона ли каза? Нищожни три милиона — дребна сума като за джобни пари? Сигурно си се пошегувал… Нали? Добре, нека те запозная с реалните факти от живота. Ако планираме малка операция в този бизнес, примерно, само с готови облекла, тази сума би била добра. Дори предостатъчна. Но да осъществим целите, които си поставяме? Панелните бутици и всичко останало? Добре. Може би трябва да си налееш още една чаша от това изключително вино — ще имаш нужда от него.

— Тогава каква, според тебе, би трябвало да бъде началната сума? — попита той, като си наливаше от виното.

Тя въздъхна.

— Кой знае? Модата е капризен, опасен, несигурен бизнес, почти толкова лесен за прогнозиране, колкото датата за края на света. Първо, борбата за бутици в магазините. Наемането на търговска площ е трудно и много скъпо. Не очаквай отстъпки, специално за площи от първа категория. Ще се наложи да плащаме необикновено големи наеми за такива привилегии.

— Окей.

— Второ. Магазините ще предпочитат стока на консигнация, вместо да я изкупуват, преди да се е утвърдила на пазара. Това може да е така, докато започнат да постъпват печалби — ако въобще това стане. — Тя замълча.

— Слушам те.

— Трето. Рекламата и ревютата вероятно ще бъдат за наша сметка.

— По-нататък.

— И четвърто, най-деликатното от всички. Магазините могат да поискат… — Тя тихо се засмя. — Не, могат да настояват за не малък процент от всички наши продажби. И това не включва петото — често появяващ се изнудвач, който би могъл да поиска бакшиш.

Тя се облегна назад да си поеме дъх.

Той изглеждаше спокоен.

— Свърши ли?

— Засега, само засега — каза тя, като кимна с глава.

— Засега това е приемливо за мене. Знаеш ли, Едс, въпреки всичко, което ми каза, въпреки че положи всички усилия да ме разубедиш и да ме спасиш от почти сигурно разоряване, би ли ми повярвала, че съм по-ентусиазиран от когато и да било?

Очите му блестяха.

— Наистина?

— О, повече от всякога! Първо, не мога да устоя на предизвикателството. Второ, твърдо вярвам, че след като преодолеем трудностите на първия етан, бизнесът ще тръгне много добре. Тогава ще потекат към нас големите пари.

Тя го погледна с присвити очи.

— Аз държа компанията да се нарича „Едуина Дж.“.

— Хмм. — Той се замисли. — Не е лошо — каза той, като постави показалец на устните си. — Звучи ми добре.

— На мене добре ми звучи следното: искам годишна заплата триста хиляди долара, платима на части всяка седмица.

— Съгласен.

— Половината от нея автоматично ще бъде удържана за придобиване на тридесет процента от даващи право на глас акции от компанията — добави тя.

Той изглеждаше заинтригуван.

— Нещо друго?

Тя кимна.

— Пълно осигуряване за медицинско и зъболекарско обслужване, застраховка живот, както и пенсионно осигуряване.

— Добре.

— Остава малка подробност — разпределението на печалбата. Тъй като това е нова, но перспективна компания, искам пет процента от печалбата.

— Може би трябва да ти взема щанд на някой базар.

— Брутна, не нетна.

— Брутна… брутна… — Той изглеждаше като хипнотизиран.

— Брутна — повтори тя твърдо.

— Какво те кара да мислиш, че наистина заслужаваш всичко това?

— Ти имаш нужда от мене. Сам никога не можеш да организираш всичко това и да успееш.

— Сигурна си в себе си, нали?

— Искам също да бъда назначена за президент на корпорацията и писмено да ми бъде гарантирано, че аз ще вземам крайните решения — каза тя със спокоен тон. — Това включва назначения и уволнения, проектиране, производство, повишения и преговори с магазини. И накрая, но не последно по значение, с цел да запазим активни позиции на този вид пазар, ти ще трябва да увеличиш началната инвестиция от три на пет милиона долара. И това се отнася само за първата година.

— И ако не приема всички тези искания?

— Тогава просто ще си тръгна — отговори тя отсечено.

— Ти блъфираш.

Тя го погледна невъзмутимо.

— Опитай.

Той се загледа в недокоснатата си плодова пита, после погледна отново към Едуина и кимна.

— Добре. Споразумяхме се. — Той продължаваше да я гледа. — Веднага ще наредя на адвокатите си да подготвят документите.

Лицето й бе озарено от лъчезарна усмивка, която би очаровала дори стария Скрудж.

— Бих казала, че вече сме в бизнеса. Е? Какво чакаш? Отвори шампанското!