Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (39)

38

Снейк лежеше по очи в стая за спешна помощ.

Косата му беше опърлена; задникът — в кървящи рани, разкъсани мускули и драскотини. Но това, от което той страдаше повече, отколкото от наранената си мъжка гордост, беше непоправимо смачканият му мотоциклет.

Загубата на скъпоценния „Харли“ за Снейк бе равносилно на загубата на тестикулите за всеки друг мъж. Освен това, подобно на много други садисти, той беше като бебе, когато се налагаше да понесе всякакъв вид болка.

— Ако мърдаш ще те боли два пъти повече — предупреди го медицинската сестра. — Ти си най-лошият пациент, който някога съм виждала, знаеш ли това?

Тялото му се извиваше и мускулите му се свиваха всеки път, когато тя изваждаше дребни камъчета от плътта му. Той проклинаше, ръмжеше и пъшкаше. От очите му покапаха няколко сълзи.

— Засрами се — скара му се тя. — Голям побойник си, а се държиш като бебе.

Тя цъкна с език и поклати глава.

Снейк отвърна, като духна силно в лицето й.

Дарлина Уотсън, щатна сестра, не приемаше лесно недостойното поведение. Фактически тя въобще не го понасяше. След шестнадесет годишен стаж в „Белвю Хоспитал“, тя имаше лек за всеки случай — за този случай също… Тя взе бутилка със спирт и изля съдържанието й върху кървящия задник на Снейк.

Той изкрещя и почти се изправи.

— Ако духнеш още веднъж в лицето ми, считай се за мъртъв, момче — декларира Дарлина, като грубо работеше с пинсетите върху разранения му задник. — Чу ли ме?

Той я чу.

 

 

Когато Дънкан я закара у дома, Били Доун изскочи от колата, едва му пожела лека нощ и директно тръгна към асансьорите. Нямаше търпение по-скоро да се качи горе и да се уедини в спалнята си.

Шокът от срещата със Снейк и дивото преследвано я беше разстроил и изтощил. Тя имаше нужда от почивка в домашна обстановка, за да се успокои.

Почивка и сън — мислеше си тя, докато асансьорът плавно се изкачваше нагоре. Тези две магически таблетки биха могли — може би — да й върнат нормалното състояние. Почивката и сънят биха могли да заличат всичкия този ужас и да успокоят нервите й. Утре би трябвало да се почувства като нов човек.

Почивката беше нейната надежда, сънят — молитвата й.

Но когато влезе в наетия от нея апартамент, Оби Кути, модел от друга агенция, с която се беше сприятелила по време на съвместни снимки, се обади по телефона.

— Убиха Джой Затопекова. Имаш ли нещо против да остана при тебе за няколко дни?

Били отговори, че няма нищо против.

След двадесет минути Кармен Толедо доведе Оби в апартамента.

Високата метър и осемдесет екстравагантна, черна красавица беше просълзена и разстроена. Тя бе прегърнала котка.

— Ще се погрижа за нея — обеща Били Доун на Кармен Толедо.

Така, вместо да се уедини в спалнята си и да мисли за Снейк, Били остана с Оби, към която се показа толкова състрадателна, колкото можеше. Когато бяха готови да си лягат, тя осъзна, че от пристигането на Оби до този момент нито веднъж не бе помисляла за Снейк и ужасното преследване. Дори не забеляза, че адреналинът беше подействал и напрежението й бе изчезнало. Странно, мислеше тя, грижата й към Оби бе успокоила нея самата.

Дънкан се обади по телефона.

— Съжалявам, че вечерта ни се превърна в кошмар — каза той нежно. — Ако имаш нужда от нещо, ще дойда веднага.

— Сега съм добре, докторе — увери го тя.

И това беше истина. Тя се чувстваше добре. Убийството на Джой правеше нейните проблеми да изглеждат незначителни.

— Не искам да бъда настоятелен, но тъй като тази вечер се провали, имаш ли нещо против да опитаме отново? — попита той.

— Ще видим — отговори Били неопределено. Всъщност, не й се искаше да се ангажира с него повече — заради него, не заради себе си. Инцидентът със Снейк показваше колко е опасно човек да бъде с нея. После, като се почувства виновна за разбитата му кола, тя каза:

— Да. Ще опитаме отново.

В края на краищата, тя му беше задължена за всичките му неприятности — да отиде на вечеря с него бе най-малкото нещо, което можеше да направи.

— Няма да бързаме — каза той спокойно. Когато пожелаеш, позвъни ми.

— Ще го направя — каза Били, благодарна за внимателното му отношение към нея. Освен това, въпреки че срещата им се превърна в ужасен кошмар, идеята да го види отново й изглеждаше много привлекателна. — Ще ти се обадя скоро — добави тя, изненадвайки се на себе си.

— Следващият път ще останем в горния квартал — обеща той с чувство за хумор и затвори телефона, за да не стане досаден.

 

 

Алелуйа отвори прозореца, покачи се на перваза и излезе навън. Тя лесно се спусна на терасата, две метра по-долу. Майка й и Руби спяха дълбоко. Бе надникнала в стаите им, за да се убеди в това.

Тя отвори прозореца на работната стая на майка си и влезе вътре. С електрическо фенерче огледа стаята, подмина планината от списания и отиде до чертожната маса, където избра десет от най-добрите според нея модни проекти на майка си. Пъхна ги под блузата си и бързо се върна по обратния път, като затвори прозореца зад себе си.

Знаеше, че рано или късно майка й ще разбере какво беше извършила — и тогава тя ще направи едно от следните две неща: ще й благодари или ще я убие.

Като се върна в леглото, позвъни на баща си.

— Взех ги, баща ми — каза тя с тон на гангстер от тридесетте години. — Справих се като с парче кекс.

— Баща ми? — избръщолеви Дънкан Купър. Баща ми?

— Да, баща ми. Ще ти ги донеса рано сутринта, а?

И крадлата Алелуйа Купър затвори телефона.