Джудит Гулд
Никога достатъчно богати (17)

16

Слънцето вече беше залязло, когато Шърли излезе от станцията на метрото на площад „Астор“. След препълнената мотриса и миришещата на урина платформа, въздухът я лъхна чист и свеж. „Купър юниън“ се очертаваше като масивен, тъмен, каменен остров на фона на пурпурния залез. Чакайки смяната на светофара на Трето авеню, четирима младежи щракаха ритмично с пръсти в синхрон с дрезгавия джаз, донасящ се от транзистора, метнат на рамото на един от тях. Малко момиченце, стискащо ръката на майка си, се усмихна стеснително на Шърли и после срамежливо скри лицето си в полата й. Пак се показа през разперени пръсти. Отново се скри. Пак погледна.

Шърли се усмихна и й махна. Приятелската невинност на момиченцето я ободри, разсея мислите й за Снейк и всичко, което я очакваше.

Светофарът подаде сигнал за пешеходците. Шърли бързо тръгна, като току се обръщаше назад. Момиченцето все още държеше ръката на майка си, препъваше се очарователно до нея като новородено конче. Тя чуваше смеха му. След това острият, груб глас на майката го заглуши и смехът прекъсна като отрязан с нож. Изведнъж образът на разярения Снейк се появи в съзнанието на Шърли. Беше вече съвсем близо до клуба. Още няколко блока и щеше да бъде там.

Стъпките й по напукания тротоар станаха по-бързи. Колкото по на изток отиваше и се приближаваше до Снейк, толкова по-мръсни ставаха жилищните блокове. Флуоресцентни лампи и голи електрически крушки светеха зад мръсни прозорци и тънки пердета. Отпадъци препълваха боклукчийските кофи, разпръснати наоколо от ровещи се в тях пияници и бездомни, както и от вятъра.

А колко чист бе кварталът, от който идваше. Блокът, където бе офисът на Олимпия сега й изглеждаше като кътче от рая и Мъри Хил, където бе къщата на Алфредо Тоскани беше толкова красив и безупречен — с градини пред оградите и внимателно опесъчени пътеки, с боядисани дървени парапети. Те сякаш се намираха на друга планета.

Когато стигна до бордея на „Воините на Сатаната“, много от невзрачните жилища й заприличаха на обгорели клетки, напомнящи по-скоро Дрезден след бомбардировка, отколкото Ню Йорк през осемдесетте години. Както обикновено, мощните мотоциклети „Харли“ бяха паркирани пред клуба — тези добре познати машини струваха не по-малко от четвърт милион долара.

Изведнъж Шърли потрепери — не защото температурата бе паднала рязко, а защото бе различила лъскавия мотоциклет на Снейк. Той беше там. Чакаше я. Всички отчаяни надежди, че може да не е забелязал отсъствието й се изпариха мигновено.

Щом влезе, тя чу от горния стаж гръмките звуци на „Ролинг стоунс“. Затвори тихо вратата зад себе си. След студа и вятъра вън, клубът изглеждаше прекалено топъл. До изпотяване. Тъмен. И вонящ. Заля я миризма на престояла бира и пресен наркотик. Чу се скърцане под крака й — беше настъпила нещо меко и метално. Погледна с отвращение надолу и ритна смачканата кутия от бира.

Пет крачки по-нататък тя едва не се спъна в мускулест мотоциклетист със сресана назад мазна коса, който бе изгубил съзнание до стръмното стълбище. Устата му широко се отвори и изложи на показ железни зъбни протези. Той силно хъркаше.

 

 

Задушавайки се от погнуса, Шърли го прескочи и се заизкачва по стълбите. На площадката на втория етаж музиката на „Ролинг стоунс“ беше толкова силна, че цялата стълба вибрираше.

Отвратителен смях се донасяше през затворената врата на големия салон — това означаваше, че всички бяха дрогирани и пияни.

Шърли тръгна в противоположна посока по дълъг тесен коридор, покрит с толкова стар и износен линолеум, че под него се показваше бетонният под. За момент тя се спря пред вратата на стаята, в която живееше със Снейк. Пое дълбоко дъх и се опита да се усмихне.

— Снейк? — изрече тя колебливо, като завъртя дръжката на вратата и я отвори. — Мили?

Тя се спря стъписана, веднага щом пристъпи в стаята. Приглушен смях се чуваше откъм прозореца. Тя само примигна и усмивката й замръзна. Не можеше да повярва на очите си. Снейк се беше проснал облечен на леглото, с ръце под главата си. Брадатото му лице бе застинало в болезнено съсредоточаване и тя разбра защо. Голо момиче, чието лице бе закрито от дълга, черна коса, беше коленичило над него, с глава над слабините на Снейк, и държеше пениса му.

Веждите на Шърли се съединиха, когато момичето налапа пениса и главата му бавно се задвижи надолу-нагоре.

Шърли бързо се извърна, стомахът й се свиваше от болки.

Тя си представяше всевъзможни ужасни сцени при завръщането си, но тази тя не бе предвидила. Сдържа сълзите си и преглътна надигащата се жлъчна киселина в гърлото й. Винаги беше мислила, че е момичето на Снейк. Негова и единствена, домашното му мишле, неофициалната му съпруга. Но тя не беше единствена. Поне от сега нататък.

До този миг Снейк не беше осъзнал присъствието й. Когато разбра, че тя е там, той грубо блъсна момичето настрана и седна. На съсредоточеното му досега лице се изписа гняв. Жълтите му очи се втренчиха в нея.

— Хей, кучко! — изръмжа той, като махна с ръка и огромните, сребърни пръстени на пръстите му заблестяха. — Докарай задника си тука!

Шърли затвори очи и не се помръдна. Бе твърде шокирана, за да го послуша.

— Ще дойдеш ли или аз трябва да те доведа?

Тя все така не се помръдваше. Толкова много неща се случиха днес, че тя не можеше да реагира… а и това сега. Беше твърде много за нея.

Преди да разбере какво става, подкованите му обуща изтропаха силно върху пода. Три крачки и той бе при нея. Огромната му ръка сграбчи китката й и четирите големи сребърни пръстена се забиха болезнено в костите й.

— Ти пак си излязла сама — обвини я той мрачно. — Какво става? Това място не е ли вече добро за тебе? — Той силно стискаше китката й.

Тя го погледна с изгарящи от страдание очи.

— Причиняваш ми болка, Снейк — каза тихо тя.

— Ако мислиш, че това е болка, трябва да знаеш, че истинската болка предстои. Това е нищо, мръснице. — Лицето му изглеждаше ужасно като се усмихваше. — Ела!

Без да си даде труда да прибере пениса си в панталона, той я повлече навън в коридора.

— Моля те, Снейк. Нека ти обясня…

— Не, кучко — отсече той. — Край на обясненията. Аз си намерих ново момиче, не виждаш ли? Отсега нататък ти си обикновена курва. И принадлежиш на всеки в клуба. И понеже вече всеки може да те има, ще те пробват веднага. Загряваш ли?