Тара Хайланд
Дъщери на съдбата (24)

Двадесет и втора глава

Амбър и Ева станаха неразделни. През седмицата бяха ученички за пример. Ева измъкваше Амбър от леглото в шест и половина сутринта, за да е сигурно, че няма да закъснее за регистрацията в осем; забрани й да бяга от часовете и дори я накара да се запише в маратона, провеждан традиционно из обраслите с пирен хълмове. Всичко това бе част от плана на Ева. Теорията й гласеше, че госпожа Даустън няма да ги следи толкова отблизо, ако вярва, че са примерни.

— Това е пътят към най-малкото съпротивление. Saca?

Затова през седмицата те правеха, каквото им кажеха. Но всяка петък и събота вечер се изтупваха в тийнейджърските си премени и се измъкваха към близкия морски курорт Уитби. Клатушкаха се на високите си токчета през пустинните голи хълмове на Йорк надолу към стария град на Уитби и после през лабиринта от пътечки и тесни улички, които отвеждаха до оживеното пристанище и до любимия им клуб „При Синди“. Докато стояха и зъзнеха на опашката, Амбър и Ева поглеждаха нагоре и виждаха „Бомон Менър“, който се извисяваше над тях, тъмен и мрачен, върху източната урва, и се радваха на късмета, че отново не са ги хванали.

По-рано те се бяха споразумели никога да не излизат два пъти с едни и същи момчета. Седмица след първата им екскурзия Джед и Луис се върнаха в клуба с желание за повторно изпълнение. Двете момичета с голямо удоволствие се престориха, че не ги познават.

— Не искам постоянно гадже — твърдеше Ева, отмятайки гъстата си като грива коса. — Само трупам опит, докато не срещна някого, когото наистина харесвам.

Амбър кимна. Винаги се съгласяваше с възгледите на Ева.

Но колкото и да се фукаше, Ева не изглеждаше особено горяща от желание да спи, с което и да е от момчетата, които забиваха. Когато Амбър повдигна въпроса, тя обясни:

— Тези са само момчета. Следващият път, когато го направя, ще бъде с някой истински homem^[1].

Амбър кимна енергично.

— Да, и аз — каза тя.

Нещата се получаваха прекрасно. Всяка седмица приятелките си избираха момчета, занасяха се с тях известно време и когато наближеше два часът след полунощ, те се заточваха към пансиона и безопасността на собствените си топли легла. Амбър бе по-щастлива от всякога.

 

 

Когато настъпи коледната ваканция, за пръв път в училищната си кариера Амбър не искаше да се прибира вкъщи. Единствената утеха беше задоволството на родителите й от благоприятното й развитие в „Бомон Менър“. Още първата вечер баща й я извика в кабинета си, прегледа оценките й за края на срока и накрая я награди с едно хладно „Браво“. По-късно вечерта майка й отиде в стаята й и й връчи подарък. Беше рокля на „DKNY“, която бе обещала на дъщеря си, ако завърши срока без инциденти.

— Само не казвай на татко си, че аз съм ти я подарила — предупреди тя.

Коледата в Алдрингам премина тихо и вяло. Чичо Пиърс бе довел баба им Роузалинд за няколко дни. Здравето й бързо се влошаваше, въпреки че умът й все още бе остър както винаги.

— Превръщаш се в много красива млада жена, Амбър — забеляза баба й вечерта, когато пристигна. — Но не разчитай на външността си да те урежда в живота. Елизабет е схванала идеята — упоритият труд ще те отведе по-далеч, отколкото хубавото лице.

Лекцията беше една и съща всеки път, но Амбър нямаше нищо против, щом я изнасяше баба й. Роузалинд можеше да е доста забавна и разказваше страхотни истории от младостта си. За съжаление по време на ваканцията Амбър не успя да си поговори с нея както трябва, защото Пиърс винаги беше там и се суетеше около майка си като някоя стара жена. Дори обичайно спокойната Изабел най-накрая му се сопна:

— Моля те, Пиърс — не се сдържа тя и потърка слепоочията си. — Не можеш ли да поседиш кротко пет минути? Заболя ме главата от теб. Предполагам, че това се отнася и до бедната ти майка.

За втора поредна година Кейтлин не се върна за Коледа. Беше жалко, защото последния път, когато Амбър я бе видяла — преди около осемнайсет месеца, — тя бе станала доста свястна, много по-свястна от времето, когато бе пристигнала да живее при тях. Амбър с нетърпение очакваше да чуе за обучението й в колежа за мода и за живота в Париж — всъщност тайничко се надяваше да си изпроси и една покана да я посети.

— Защо не си идва? — обърна се тя към Елизабет една вечер.

— Трябва да питаш нея — отвърна важно по-голямата й сестра, чието държание подразни Амбър за кой ли път.

Елизабет беше скучна и надменна както винаги. Още първата вечер след прибирането им у дома тя й се накара по сестрински, задето я бяха изритали от училище — боже, понякога звучеше също като баща им, — а после не престана да й предлага да преговорят заедно материала за пробните изпити, които щяха да се състоят през януари.

— Ако успееш да постигнеш добри резултати сега, това ще ти спести много допълнителен труд през лятото — повтаряше й непрекъснато. Досада.

Под предлог, че преговаря, Амбър често се криеше в стаята си. Но вместо да заляга над учебниците, тя тайно се обаждаше на Ева. Момичетата се чуваха всеки ден по време на ваканцията и обсъждаха с какво ще запълват времето си следващия срок. Ева, изглежда, се забавляваше доста повече в Бразилия — всяка нощ излизаше в Рио. Разказваше за приятелите си в родината и за някакво момче, с което се бе запознала.

— Той беше великолепен, затова го направих с него. Американец е. Много по-сладък е от английските момчета. — Без да иска, Амбър й завидя.

 

 

Когато се върнаха в „Бомон Менър“ на осмия ден от сигурно най-студения и мрачен януари в историята, Амбър с нетърпение очакваше първата им вечер заедно в „При Синди“. Но в петък сутринта тя се събуди с грип.

Прекара целия ден в леглото, като се топлеше с бутилка гореща вода и гледаше да пие повече течности. Но до вечерта още не се бе оправила. Още повече се вкисна, когато разбра, че Ева все пак възнамерява да излезе.

— С кого ще ходиш? — попита жаловито Амбър, докато гледаше как Ева се приготвя. Все се надяваше, че от съпричастност съквартирантката й няма да излезе без нея.

— Със Сирси — отвърна Ева.

— О! — Амбър се пъхна още по-дълбоко под завивките, чувствайки се още по-нещастна. Сирси Скот беше новодошла през този срок. Тя бе проблемната дъщеря на рок звездата от седемдесетте Ленард Скот и се намираше доста по-високо в обществената йерархия от Амбър, която имаше ужасното чувство, че ще бъде изместена от ролята си на най-добра приятелка на Ева.

След половин час бразилката с хладна вежливост й пожела „лека нощ“ на излизане.

За пръв път от доста време Амбър заспа със сълзи на очи.

 

 

Когато се събуди в три часа сутринта, Амбър с изненада установи, че Ева не се е прибрала. Реши да остане будна, за да разбере какво е станало. Но четири наближи и мина, а Ева още не се връщаше. Амбър гледаше цифрите на будилника — стана четири и половина… после пет…

Навярно бе задрямала около шест часа, защото усети как някой я разтърсва, за да я събуди. Беше Ева. Ръцете й бяха ледени и явно току-що се бе прибрала. Все още беше с дрехите от предната вечер, косата й не приличаше на нищо и спиралата й бе започнала да се разтича, но тя се усмихваше широко. Амбър плъзна поглед към будилника си. Часът беше седем и двайсет и осем.

— Къде беше? — прошепна тя. — Ще загазиш здраво.

Ева отметна назад косата си. Тя се бе накъдрила от утринната влага, затова отмятането не бе толкова ефектно както обикновено. Но на нея явно не й пукаше.

— Няма. Никой не ме видя. А и да са ме видели, заслужаваше си. Прекарах най-хубавата нощ на света!

Амбър се сети за Сирси и предположи, че сигурно тя е причината за толкова успешната нощ. Щеше да бъде изместена завинаги. Почувства обида и ревност.

— Ами радвам се, че двете със Сирси сте се забавлявали — заяви мрачно.

Канеше се да обърне гръб на Ева. Но съквартирантката й я спря с ръка.

— Сирси не дойде, отказа се в последния момент. Хвана я страх и се върна. Тя е covarde^[2].

Ева натърти на последната дума. Амбър усети, че настроението й се покачва. Тогава разбра, че бразилката я е събудила, защото й е липсвала вярната й съучастничка. Това беше нейният шанс да възвърне позицията си на любимка на Ева.

— Е, какво стана? — попита тя нетърпеливо.

Другото момиче се ухили.

— Първо ми направи малко място, за да се пъхна под завивките при теб. Направо замръзвам!

 

 

Причината за цялото това вълнение се оказа мъж. Този път не момче, а homem. Бяха се запознали в „При Синди“. Името му беше Джак и според свръхентусиазираната Ева той бил пълен сладур. Беше малко по-възрастен, но тя не знаеше колко точно — „сигурно малко над двайсет и пет“ — и имаше свой собствен бизнес, макар да не бе ясно с какво по-точно се занимава. Той също така притежаваше къща малко извън Уитби, както и очевидно най-голямото скривалище за марихуана, което Ева бе виждала. Отишли там с разни други, след като затворили клуба. Не се случило нищо кой знае какво между тях, „само малко се позанасяхме“. Но смятаха да се срещнат през седмицата и тя се надяваше тогава да го направят.

Тя не спря да говори за Джак цяла седмица. Всяка вечер се измъкваше, за да се среща с него. В петък сутринта Ева не се прибра и Амбър реши, че приятелката й все пак я е зарязала заради него, вместо заради Сирси. Когато не се появи и на закуска, тя я покри, като каза, че съквартирантката й лежи в леглото с менструални болки. С напредването на сутринта тя започна да се тревожи, че се е случило нещо. Може би Ева лежеше мъртва в някоя канавка…

Някъде по средата на втория час по математика тя най-накрая си дойде. Тогава нямаха време да разговарят, но още щом свърши часът, Ева сграбчи Амбър и я замъкна на една страна.

— Трябва да дойдеш довечера — заяви тя.

Амбър я погледна с недоверие. Малко бе започнало да й писва от изблиците на Ева.

— Какво, Джак няма ли го да те забавлява?

— Не. Искам да кажа — напротив — рече развълнувано Ева. — Той ще прави купон. Грамаден купон. Попита ме дали искам да си поканя приятели и му казах за теб. Каза, че можеш да дойдеш!

Изведнъж Амбър забрави за раздразнението, което изпитваше по-рано към бразилката.

— Наистина ли? И аз ли може да дойда?

— Да — отвърна Ева. — И Джак каза, че със сигурност ще намери някое момче за теб — тя изрече думите си с леко съчувствие, сякаш Амбър нямаше да е способна сама да си намери някого. Но Амбър не обърна внимание на намека. Беше прекалено щастлива от поканата.

Тогава Ева присви устни.

— Има само едно нещо.

— Какво?

— Не бива да си толкова стегната. Това са истински мъже. Те ще очакват определени неща — каза тя, многозначително наблягайки на последната дума. — Saca?

Много ясно, че разбираше. Изминалата седмица без Ева беше ужасна. Този път бе готова да направи всичко, което е нужно, за да запази приятелството помежду им.

 

 

Във вечерта на партито Амбър и Ева хванаха такси до къщата на Джак. Тя се намираше на двайсет минути с кола от Уитби, дълбоко в провинцията и изглеждаше странно място за дом на млад и неженен мъж. Амбър отбеляза този факт в таксито и получи смразяващ поглед от Ева.

— Мястото е било на родителите му — обясни кратко тя. — Отсяда там, когато е в района. Той обикаля доста — неопределеният й отговор установи тона на останалата част от вечерта.

Пътуването трая по-дълго от очакваното. Пътищата бяха празни, но бяха също така разбити и неосветени и липсваха всякакви знаци и указателни табели. Ева, която вече бе ходила там няколко пъти, не можа да помогне за намирането на адреса.

— Винаги съм била прекалено изнервена, когато сме минавали оттук.

Шофьорът на таксито два пъти подмина отбивката за „Кийпърс Котидж“, преди най-накрая да забележи старо парче дърво с бели букви. Някои букви липсваха, така че се четеше „К йп рс Котидж“.

Самата вила се намираше в края на тесен черен път и се оказа тухлена къща в стил петдесетте години, с керемиден, нашарен с дупки покрив. Издигаше се върху една поляна, която очевидно минаваше за двор. Но вместо лехи с цветя имаше преобърнат мотоциклет, който чакаше да бъде поправен, и счупена люлка. Мястото беше голо и пусто. Най-близките съседни къщи бяха останали с километри назад. Отстрани бяха паркирани няколко коли, а през мрежестите завеси на един от малкото прозорци се процеждаше светлина. Но иначе вилата беше тъмна и безшумна.

Шофьорът на таксито, който приличаше на пухкав мечок, изглеждаше неспокоен, задето трябваше да остави там двете момичета. Той подозрително изгледа мрачната постройка. Тя му се струваше като част от декор за филм на ужасите.

— Сигурни ли сте, че всичко ще е наред? — попита шофьорът с искрена загриженост. — Мога да ви върна обратно в града, ако искате. Няма да ви таксувам допълнително. — Самият той имаше дъщери тийнейджърки и за нищо на света не би им позволил да прекарат нощта тук. Но Ева вече слизаше от колата.

— Не, това е всичко — отвърна тя високомерно и му подаде банкнота от петдесет лири. Не изчака да й върнат ресто.

Шофьорът сви рамене. Бакшишът беше повече от три пъти по-голям от таксата. Парите надделяха над разума. Той ги прибра в джоба си и потегли.

 

 

Вътре къщата се оказа типична ергенска квартира — смесица от разнородни мебели, изтъркани килими и мръсни съдове, натрупани в мивката. Мястото не беше точно както го описваше Ева. Всъщност Амбър започваше да осъзнава, че приятелката й е поукрасила доста неща. В това число и Джак. Със смазания си нос — резултат от пиянско сбиване — и малките си свински очи, той не приличаше точно на Брад Пит.

— Джак! — изпищя Ева, когато мъжът отвори вратата, хвърли се с разтворени обятия към него и го целуна силно по устата. При този изблик на радост тя бутна ръката му, разливайки кутията с бира, която той държеше. Джак се намръщи и леко я изтика настрана.

— Престани, Ева.

Без да обръща внимание на предупредителния му тон, момичето сграбчи ръката му, с което искаше да заяви статуса си на негова приятелка.

— Това е Амбър — съобщи тогава. — За която ти разправях.

Той я измери с поглед и Амбър се изчерви.

— Супер — отбеляза Джак, сякаш бе преценил, че видяното му харесва. — Трябва да се запознаеш с Били — обърна се към Амбър. — Смятам, че вие двамата ще се разбирате добре.

На Амбър не й беше ясно кое го навежда на това заключение, но все пак тръгна след него и Ева към всекидневната. Тя беше също толкова неприветлива, колкото и останалата част от къщата. Имаше няколко човека, които бяха насядали наоколо по разни надуваеми фотьойли и един разнебитен диван и слушаха „Продиджи“.

— Реших да сме в по-тесен кръг. Само на бира с няколко приятели — обясни им Джак.

Обстановката бе много по-небрежна, отколкото очакваше Амбър. Всъщност тя дори започна да се смущава заради ефирната си рокля на „Дона Каран“. С изключение на Ева всички други момичета — по-точно жени, защото изглеждаха над двайсет и пет годишни — бяха с джинси и суитчъри. Облеклото им изобщо не бе лоша идея, тъй като по нищо не личеше да има някакво отопление.

Приятелят на Джак, Били, седеше с кръстосани крака до една очукана масичка за кафе. Амбър с удоволствие забеляза, че той е с по-приятна външност, беше висок и снажен, много късо подстриган и с набола брада. Имаше мъжко излъчване, за разлика от момчетата, с които бе свикнала. Той я погледна с интерес.

— Хей — това явно бе стандартният поздрав. Били потупа възглавницата на пода до себе си. — Ела да седнеш тук.

Тя изпълни молбата му. Зарадва се, когато Ева и Джак също седнаха при тях. Не знаеше за какво изобщо би могла да си говори с този човек.

Били раздаде бири от хладилната чанта, която беше до него. Амбър предпочиташе вино, но не виждаше такова наоколо, затова взе кутийката, която той й предложи. Отначало разговорът им не потръгна гладко, но след още няколко питиета всички се отпуснаха. Оказа се, че мъжете не идват много често тук, което обясняваше състоянието на къщата и странната миризма на мухъл, с която бе просмукана. Джак беше шофьор на камион на дълги разстояния, а Били в момента бе безработен.

— Мисля малко да попътувам, затова не искам да съм вързан с постоянна работа — обясни той.

Амбър кимаше, слушайки внимателно всяка негова дума. Зачуди се на колко години може да е Били — изглеждаше й с много голям опит. Той сви една цигара и й я подаде. Тя се поколеба за момент. И преди бе пушила трева, но никога с непознати. После видя как Ева се намръщи срещу нея. „Вземай“ — размърда устни приятелката й.

Амбър не искаше да я сметнат за задръстена, затова я взе. Били се усмихна.

— Добро момиче — отбеляза той.

 

 

Били се наведе и отдръпна къдриците на Амбър от лицето й.

— Много си красива — каза й.

Тя се засмя.

— Един ден ще стана модел — заяви момичето и отметна глава в предизвикателна поза.

Мъжът се засмя с нея.

— Да, личи си.

Бе минало известно време, Амбър вече беше пияна и дрогирана и си прекарваше по-страхотно от всякога. Алкохолът и дрогата бяха поосвободили задръжките й. Тя се чувстваше уверена, умна и забавна. Сега бяха останали само те четиримата — двете с Ева, Били и Джак — и все още седяха във всекидневната. Не си спомняше кога си бяха тръгнали останалите. Четиримата бяха играли на някакви пиянски игри, като момичетата нарочно губеха, защото изглеждаше много забавно да се напиват. По едно време Ева настоя да пуснат по-сантиментална музика — „Нещо, което мога да запея!“ След малко започна песента „Черно кадифе“.

Амбър изписка:

— Обичам тази песен! — Тя се изправи. — Искам да танцувам.

Беше добра танцьорка, но преди винаги се бе срамувала да покаже движенията, които упражняваше насаме пред огледалото в спалнята си. Сега си позволи да се потопи изцяло в блуса. Докато дрезгавият южняшки глас на Алана Майлс изпълваше стаята, тя се поклащаше в ритъм, като поглаждаше бедрата си с ръце. Усещаше как двамата мъже я гледат, ръкопляскат и подсвиркват окуражително. Досега не се бе чувствала толкова секси. Когато започна припева, тя вплете пръсти в русите си къдрици, след което предизвикателно прекара език по устните си, наслаждавайки се на вниманието, което бе привлякла.

Докато Амбър танцуваше, Ева се опитваше да поддържа разговора, но скоро разбра, че никой от двамата мъже не се интересува от приказките й. Видя как Джак гледа Амбър и за пръв път изпита ревност. Преди винаги тя контролираше ситуацията, защото се държеше самоуверено в мъжка компания, а и имаше повече опит. Сега почувства, че това ще се промени. Обаче в момента искаше да остане в центъра на вниманието. Затова отиде при Амбър върху импровизирания дансинг и скоро двете момичета започнаха да се съревновават коя ще измисли най-скандални движения.

Джак се наведе към Били.

— Дявол да го вземе, това е по-хубаво и от стриптийз бар — прошепна той радостно.

Били, който току-що бе мярнал вирнатите гърди на Амбър, когато тя се наведе напред и разтърси рамене, изръмжа одобрително в отговор.

 

 

След малко Джак сграбчи ръката на Ева и двамата изчезнаха на горния етаж. Амбър погледна Били срамежливо и развълнувано. Точно този момент бе чакала. Тя се надяваше те също да се качат в някоя спалня. Но вместо това той разпъна дивана във всекидневната, като обясни, че предпочита да спи долу, защото било по-топло, след което седна на матрака.

— Ела при мен, миличка.

Тя го послуша.

Всичко свърши много бързо. Това беше най-хубавото, което можеше да каже за цялото преживяване.

Харесаха й целувките. Когато той бръкна под полата й и я помилва през бикините, тя определено се възбуди. След малко Били се изправи и започна да съблича дрехите си. Амбър се почувства задължена да стори същото. Пъхна се под спалния чувал и го зачака, гола и трепереща от студ. Той се озова до нея миг по-късно. Тя усети ръката му между краката си и реши, че мъжът ще продължи да я гали. Но той я опипа само колкото да се намести и в следващия момент махна ръката си и се опита да проникне в нея. Явно изпитваше затруднение, затова Амбър разтвори по-широко крака си и повдигна малко таза си, опитвайки се да му направи място. Били се тласна към нея още няколко пъти. Тя изпита моментна болка и накрая той успя.

Тогава момичето се сети, че са пропуснали да обсъдят въпроса за контрацепцията. Но не искаше да разваля настроението.

Мъжът спря за момент тласъците си и погледна надолу към нея.

— Добре ли си? — попита.

Тя прехапа устни и кимна, чудейки се кога ще започне да й става хубаво. След секунди той се разтресе и извика. После се отпусна върху нея.

Амбър лежеше неподвижно, вперила поглед в тавана. Дори от ограничения си опит разбра, че всичко е свършило. Това ли беше? Къде бяха силните вълни на удоволствие, които се бе научила да изпитва сама; бавното натрупване на напрежение, онова чувство на пълно блаженство, последвано от затихнало задоволство? Не можеше да определи какво бе очаквала да изпита, но със сигурност не беше тази дълбока празнота. За един ужасен миг тя се почувства обзета от срам.

Той се претърколи до нея и й подаде някакви салфетки да се избърше. Като видя колко нещо се стича навън, Амбър най-накрая се принуди да повдигне деликатния въпрос за контрацепцията.

— По дяволите. Мислех, че пиеш хапчета — намръщи се Били.

— Не. Съжалявам.

Той стана, отиде до несесера си и отвори ципа му.

— Ето — подхвърли й една опаковка с четири таблетки. — Вземи две сега, а другите две — след дванайсет часа. Това ще те оправи.

Не беше върхът на романтиката. Но първия път никога не е хубаво, нали така разправяха всички?

 

 

На разсъмване мъжете им извикаха такси. Когато стигнаха „Бомон Менър“, Амбър предложи да плати, понеже Ева бе покрила сметката на отиване. Но когато претърси джобовете си, тя разбра, че портмонето й липсва. Обадиха се на Джак от училищния телефонен автомат, но той каза, че у тях го няма.

— Сигурно е изпаднало в другото такси — предположи Ева, когато си легнаха. — Оня негодник, шофьорът, най-вероятно го е задържал.

Амбър измънка в отговор. Вече бе забравила за това. След секунди заспа и засънува Били.