Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (88)

Глава 87

Мейсън Бройлс скочи разярен.

— Възражение, ваша чест. Защитникът се гаври с жертвите и излиза извън предмета. Подсъдими тук са не Сам и Сара Кабът. Подсъдима е лейтенант Боксър.

— Затова става дума, че не би трябвало да е подсъдима — настъпи Юки. — Моята клиентка не е извършила нищо незаконно. Нищо. Тя е тук, защото ищците страдат и искат някой да плати за тяхната загуба, независимо дали е правилно или не.

— Възражение! Ваша чест! Оспоримо.

— Приема се. Г-це Кастеляно, моля запазете вашите аргументи за обобщението.

— Да, ваша чест. Извинете. — Юки отиде при масата и погледна бележките си, след което се завъртя обратно, сякаш не я бяха прекъсвали.

— През въпросната вечер примерните деца Кабът бягат от полицията, като шофират с над сто и двайсет километра в час по силно оживени улици в пълно безхаберие за обществената безопасност; това е углавно престъпление. Били са въоръжени — друго углавно престъпление — и след като Сара Кабът потрошава автомобила на баща си, на нея и на брат й им се оказва помощ да излязат от катастрофиралата кола от двама загрижени полицейски служители, чиито оръжия са прибрани в кобурите, полицейски служители, изпълняващи своя дълг да служат, защитават и преди всичко да оказват помощ. Ще чуете показанията на полицейския експерт по балистика, който ще ви каже, че куршумите, извадени по хирургически път от тялото на лейтенант Боксър и инспектор Джейкъби, са изстреляни съответно от пистолетите на Сара Кабът и Сам Кабът. Ще чуете също, че Сара и Сам Кабът са стреляли по тези полицаи, без да са били провокирани. През въпросната вечер, когато е лежала на земята, губейки почти една трета от кръвта си и почти умираща, лейтенант Боксър е наредила на ищците да пуснат оръжията си, което те не са сторили. Вместо това Сара Кабът е произвела още три изстрела, които, за щастие, не са улучили клиентката ми. Едва тогава лейтенант Линдси Боксър отвръща със стрелба. Ако някой друг — банкер, пекар, даже букмейкър — бе застрелял някого при самозащита, нямаше да има процес. Но ако полицейски служител защити себе си, всеки иска да го види на парчета.

— Възражение!

Но вече беше късно за възражения. Каменната маска на д-р Андрю Кабът се разтроши на късчета и лицето му се изкриви от ярост. Той скочи на крака и се хвърли към Юки, готов да я разкъса. Мейсън Бройлс възпря клиента си, но залата закипя, докато съдия Ачакозо напразно заудря с чукчето.

— Свърших, ваша чест — каза Юки.

— О, не, не сте. Няма да позволя този процес да се превърне в слободия. Пристав, опразнете залата! Двамата адвокати — в моя кабинет! — нареди съдийката.