Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (45)

Глава 44

Операторът ме свърза първо с Клеър, чийто мек глас ме сгря.

— Здрасти, кукличке. Отспиваш ли си? Поруменяха ли ти бузките?

— Опитвам се, пеперудке, но мозъкът ми върти на празни обороти като хамстер на колело.

— Не си пилей свободното време, Линдси, моля те. Господи, какво не бих дала за малко свободно време!

Синди се включи в конферентния разговор и младежкият й глас звънна, както обичайно, възбуден.

— Без теб не е същото, Линдс. Скапано е.

— Как искам да сте тук и вие! — уверих приятелките си. — Ако знаете какво е, само синьо небе и жълт пясък. А, да, Джо дойде и остана през нощта.

Синди сподели за втората си среща с хокеиста, като подсвирна многозначително, а аз им разказах за Кийт, русокосия бензинджия.

— Според мен е на двайсетина и малко, тип Брад Пит. Всъщност ми действа освежаващо.

Клеър се обади:

— Вие двете наистина ме карате да се чувствам като стара омъжена досадница.

— И аз искам да ми е досадно като на теб с Едмънд — вметна Синди. — Бъди сигурна.

Смехът и закачките ме накараха да се почувствам, сякаш трите сме в „Сузис“.

И както обикновено ставаше в нашето заведение, заговорихме за работа.

— Та какво ще кажеш за убийствата, за които чувам да се говори? — запита Клеър.

— Боже, градът е пощурял. Една млада двойка е била убита преди няколко седмици, а друга жена намериха мъртва тази сутрин само на миля оттук.

— Получихме съобщението — поясни Синди. — Кървава сцена.

— Да, все повече прилича на развилнял се маниак, а знаете как не понасям да съм с вързани ръце. Иде ми да претърся местопрестъплението. Мразя да гледам отстрани.

— Е, имам нещо, което ще те заинтригува — обади се Клеър. — Малък обмен на информация от съдебния лекар. Говорим за двойката, която е била убита в Кресънт Хайтс, нали така? Били са бити с камшик.

Сигурно съм онемяла за миг, тъй като умът ми отплува към Джон Доу №24.

Беше с прерязано гърло и шибан с камшик.

— Били са бити с камшик? Клеър, сигурна ли си?

— Абсолютно. По гърба и задниците.

В този миг в телефона се чу сигнал и с името на обаждащия се, което автоматично се изписа, миналото сякаш с трясък нахълта в настоящето.

— Не затваряйте — казах и превключих.

— Линдси, аз съм, Юки Кастеляно. Имаш ли време да говорим?

Хубавото бе, че връзката с Клеър и Синди още не беше прекъсната. Трябваше ми известно време, за да се настроя на разговор с адвокатката ми за стрелбата на улица „Ларкин“. Юки каза, че в такъв случай ще ми се обади на сутринта и аз се върнах към разговора си с момичетата, но умът ми вече се рееше другаде.

През последните няколко дни се бях откъснала от всичко — освен от предстоящия съдебен процес за моя живот.